ЦВЕТОЛЕЧЕНИЕ - МЕТХИЛД ШЕФЕР по метода на д-р Едуард Бах І-ва част

          ЦВЕТОЛЕЧЕНИЕ с цветни елексири от цветя - първите 20 вида есенции

 

ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ

През 30-те години на нашия век един преуспяващ английски лекар - д-р Едуард Бах - с огромна частна практика и клиника на престижната Харли стрийт прекъсва професионалната си кариера, за да създаде принципно нова система за лечение: лечение с настойки от цветовете на около 38 растения. Цветолечението по метода на д-р Бах получава истинското си признание след Втората световна война, когато се разпространява не само в (Западна) Европа, но и в Америка, Австралия, Индия и пр. Сега, със закъснение от половин век, то стига и до българските читатели.

Ние няма да анализираме обстойно метода на д-р Бах, което е направено в първа глава от тази книга. Длъжни сме обаче да поясним на нашите читатели няколко принципни положения.

На пръв поглед методът на д-р Беч напомня основното правило на хомеопатията: подобно се лекува с подобно. Но класическата хомеопатия лекува заболя­ването с микроскопични дози от лекарствени средства, които в по-голямо количес­тво биха предизвикали същите болестни симптоми, и които действат по биохи­мичен път.

Настойките на д-р Бах, точно обратно, действат на енергетичната система на организма, и то пряко. В този смисъл няма принципна разлика между цветолечението и лечението при екстрасенс, само че при метода на д-р Бах се използва не енергията на друг човек, а акумулираната от растенията жизнена енергия.

Оттук произтича едно от огромните предимства на метода на д-р Бах; при него няма опасност от предозиране; при него няма опасност от пог­решна диагноза (защото тогава настойката няма да помогне, но няма и да навреди); лечението по този метод е съвместимо с всички тради­ционни лекарствени средства.

След тези най-общи разяснения трябва да обърнем повече внимание на практи­ческите проблеми. Защото книгата на Метхилд Шефер е безспорно едно от най-добрите популярни изложения на метода на д-р Едуард Бах (доказано и от осемна­десетте й издания за периода 1981-1992 г,). Но тя е написана за западния читател, който може да се обърне към разпространените Бах-центрове и да получи консултация по диагностиката и лечението.

Поне засега (макар че предстои откриване на Бах-център и у нас) българинът няма тази възможност. Затова е необходимо да се знае следното:

I. По отношение на диагностиката

Всеки един от разглежданите цветове отговаря на един психологически и характерологичен тип, описан в раздела Принцип, който има своите проявления, описани в разделите Ключови симптоми и Симптоми в блокирано състо­яние. Така Всеки читател по пътя на самоанализа може да определи към кой тип (типове) принадлежи. Нека не ви смущава това, че ще откриете у себе си симпто­мите на повече от един тип: човешката личност много рядко въплъщава само един-единствен психо-характерологичен тип в „чист" вид. Затова и лечението най-често се извършва с комбинация от три_гчетири, в по-редки случаи до шест-седем настойки, отговарящи на вашите симптоми.'..,

Полезно би било също да обсъдите диагнозата, която сам сте си поставили, с най-близките си: така към вашата самопреценка ще се прибави корективът на един добронамерен външен поглед.

 II. Приготовление на настойките

В страните с развита мрежа от Бах-центрове настойките се получават от тях. У нас засега това е невъзможно. Всеки обаче може да си ги приготви само по един от двата равностойни начина, описани във втора глава: чрез изкисване на слънце в изворна вода или чрез изваряване (тъй като методът на д-р Бах изключва свръхдозировката, точните количествени мерки в случая са без значение).

Полученият концентрат се разрежда и консервира с алкохол по начина, описан в пета глава, след което настойката е готоба за употреба.

Длъжни сме до обърнем внимание на още две неща: дори когато някои от споменатите растения се намирати в големите градове (конски кестен, дъб и др.), желателно е да ползвате цветовете, набрани извън градовете - тяхната енерге­тична сила е чувствително по-голяма. От друга страна, няма пречка да се използват и изсушени цветове, които могат да се намерят във  всяка билкова аптека.

Накрая искам да обърна внимание на евентуалните последователи на д-р Бах върху още нещо: настойките от цветове (с изключение на капките за спешна помощ, чието въздействие е мигновено) изискват прилагане в период от няколко седмици до два-три месеца, преди да се получат стабилни и необратими резулта­ти. Опитайте този метод, наложил се в цял свят, без на първо време да се отказвате от традиционните лекарствени средства (нежелателно е само лечени­ето при екстрасенс, което също влияе върху енергетичната система на организ­ма) и Вашето търпение ще бъде възнаградено с такава хармония между душевно и физическо здраве, каквато нищо друго не мозке да ви осигури.

Редакторът

 I. ГЛАВА

ЦВЕТОВЕТЕ НА Д-Р БАХ - ЦЯЛОСТЕН МЕТОД НА САМОЛЕЧЕНИЕ

 „Болестта не е наказание или жестокост, а просто средство, с което душата ни показва нашите грешки и ни предпазва от по-значителни вреди - за да ни върне към истината и светлината, от които никога не трябва да се отклоняваме."

                                                                                                                    Едуард Бах

Тези слова са актуални и днес и намират все по-широко признание.

Системата на цветовете по д-р Бах може да се определи като „лечение чрез хармонизиране на съзнанието". Отклонената в погрешна посока жизнена енергия трябва да се интегрира отново в нашето цялостно същество. Това е заложено в стария принцип „излекувай сам себе си". В този смисъл системата на д-р Бах все по-често подпомага професионалното лечение на психо-соматичните заболявания, довеждайки все повече хора до душевно пречистване и равновесие. Системата е трудно да се категоризира. В известен смисъл тя има отношение към класическа­та хомеопатия, както и към някои антропософски учения. Тя не действа по трудния и дълъг път чрез физическото тяло, а чрез по-фините енергетични нива на енергийните системи на човека.

Преди да изгради своята система д-р Едуард Бах е бил известен лекар с преуспяваща частна практика на Харли стрийт в Лондон. След 1930 г. той разработва учението си, което се различава от хомеопатията по следните три основни признака:

1.     Духовната същност на лечението се основава на система от отношения,която надхвърля границите на отделната човешка личност. Изградена е нова форма на диагноза - не чрез физическите симптоми, а изключително въз основа на душевното състояние и настроение.

2.     Нов и различен днес е и простият и естествен способ на освобождаване на енергията на цветовете от тяхната материална форма и свързването и с носещото вещество. Това води пряко до хармонизиращия ефект на концентрати­те от цветове, при които не съществуват свръхдозиране, странични нежелани действия и несъвместимост с други лечебни средства и способи.

3.     Този безвреден механизъм на действие прави метода достъпен за много широк кръг от хора. Понеже описаните от д-р Бах състояния са последица от общочовешки слабости на характера, а не психически заболявания, лечението с концентрати от цветове може да се прилага и от лица без специално медицинско или психологическо образование. Много по-важни в случая са зрелостта, логическата мисъл и способността за вживяване в проблеми­те на ближния.

II. ГЛАВА

КАК ДЕЙСТВАТ ЦВЕТОВЕТЕ НА Д-Р БАХ

А. Обяснението на д-р Бах

През 1934 в. д-р Бах обясни по следния начин действието на своите есенции от цветове: „Определени диворастящи висши растения могат чрез своите по-висши трептения да повлияват човешките трептения и да откриват достъпа до нашата духовна същност. Те отмиват недостатъците на характера, които причиняват нашите страдания. Като хубавата музика или другите възвисяващи неща те са в състояние да ни дарят мир и да ни освободят от нашите страдания. Те не лекуват пряко болестта, а чрез висшите трептения проникват в нашето Висше Аз, в което болестта се стапя като сняг на слънце. Няма истинско излекуване без нагласа към душевен мир и вътрешно чувство на щастие."

1. Сътворение и съдба

Човекът на тази планета е само част от сътворението. Той е и неповторимо Аз, но и част от общото Единство. В това Единство всичко е свързано с мощно Висшестоящо енергийно трептение, което се назовава различно: „творческа сила", „всеобщ принцип на Живота", „космическо начало" или просто „Бог".

Всеки човек, както и всичко в Космоса, се подчинява на всеобща закономерност. Като част от Висшата промисъл той носи безсмъртна душа - неговата истинска същност, и има своята преходна личност - това, което е той на земята. Неговото Висше Аз е връзката между душата и личността.

Потенциалите на нашата душа се осъществяват чрез личността. Това са идеалните качества, „добродетелите на нашата по-висша природа". Към тях се числят кротостта, нравствената сила, смелостта, постоянството, мъдрост­та, радостта, целеустремеността.

Неосъществяването на заложените в нас добродетели води рано или късно до противоположното чувство - гордост, жестокост, омраза, егоизъм, невежество, алчност. Тези недостатъци са истинските причини за болестта.

2. Здраве и болест

Здраве: Ако личността действа в пълно съгласие с душата си, човек живее в пълна хармония. Общото божествено начало намира израз чрез душата и Висшето Аз в личността, което е и същността на здравето.

Болест: Когато личността чрез своята душа не е в съзвучие с всеобщото космическо енергийно поле, господстват смущение, застой, триене, изкривяване, дисхармония, загуба на енергия. От това произлизат отрицателни настроения, от които се поражда болестта на тялото. Тя е последното предупреждение за опасност, която рано или късно може да доведе до смърт.

Истинските причини за болестта се свеждат според д-р Бах до две основни несъответствия:

1) личността не действа в съгласие с душата си - частично или изцяло и

2) личността нарушава „принципа на единството" с Всеобщото начало. От тази дисхармония произлизат и заболяванията.

3. Терапевтичното начало на д-р Бах

В своята диагноза д-р Бах изхожда от закона за душата, т.е. от висшестояща­та причинна Връзка, за разлика от други системи, които се ограничават върху личността и конкретните явления. Диагнозата се изгражда изключително върху отрицателните душевни състояния. Те не се третират като симптоми, а се отмиват чрез висшестоящи енергийни трептения.

Всеки от използваните от д-р Бах цветове олицетворява определено душевно състояние или - изразено енергетично - трепти с определена честота, която отговаря на съответната честота от човешкото енергийно поле. В човешката душа се съдържат всичките 38 душевни качества на цветовете от системата на д-р Бах.

При конфликт между душата и личността настъпва дисхармония в честотата на трептенията. Стига се до отрицателно състояние на духа. Есенцията от подходящ цвят може да хармонизира отново човешките трептения и по този начин да възстанови равновесието между душата и личността. Така човекът възвръща своето здраве.

4. Новият прост метод на потенциране

Откакто свят светува се използват растения за лечебни цели. Но д-р Бах прави разлика между обикновените лечебни растения и тези от Висш порядък, които носят божествена лечебна сила. Той открива тези растения по интуитивен път и ги нарича „щастливите приятели от растителния свят". Те трябва да са диворастящи и трябва да се събират само от естествени находища.

За да се отдели есенцията на растението (която няма нищо общо с химическо­то понятие) от неговото физическо тяло, д-р Бах използва „слънчевата метода" и „методата на изваряване".

Слънчевата метода се прилага за всички цветя, които цъфтят през късната пролет или лятото, когато слънцето е достигнало пълната си сила. Цветовете се берат в пълна зрелост сутрин, в слънчеви дни. Брането става с лист между пръстите, за да се изключи допир до кожата. Цветовете се поставят в съд с чиста изворна вода така, че да покрият плътно повърхността. Съдът се оставя на слънце, докато есенцията на цветовете премине в изворната вода, което става за няколко часа. Последната се налива в шишета с известно количество алкохол. Устойчива е неограничено време.

Методата с варене се използва предимно за цветовете на дърветата и храстите, които цъфтят много рано, преди слънцето да е достигнало пълната си сила. Цветовете се събират по същия начин, варят се десетина минути, филтрират се два-три пъти през марля и течността се налива в шишета.

Двата метода са напълно равностойни.

5. Простотата - основен принцип на системата

Простотата днес често се смесва с примитивност. Всъщност простотата е сродна с единството, съвършенството и хармонията. Затова и всеки човек е привличан от простите ценности на живота. В голямата сложност и разнообра­зие на света се крият единни и прости всеобщи принципи. Човек е част от тях и висшата цел на лечението с цветове е възстановяването и засилването на хармонията у него.

6. Психодинамично обяснение на действието

Освен видимия за всички цикъл на физическо развитие, съществуват и други, по-висши цикли - на духовно и душевно развитие. Цел на живота е изживяването на тези цикли, за да се осъществи в течение на времето целия потенциал на висшето Аз. Всичко, което поощрява този процес, е положително и всичко, което потиска, е отрицателно, като води рано или късно до заболяване. Ето и един опростен пример за тази психодинамична концепция: Индивидът е изживял като дете фалита на баща си. Затова не се решава да открие собствен магазин - импулсът на неговото Висше Аз влиза в конфликт с нежеланието на индивида. Личността страда поради неосъществяването на част от потенциала - блокирана е ценна психическа енергия. Освен това този, вътрешен конфликт коства всекидневно допълнителна психическа енергия - изразходвана напразно. При това положение се прилага есенцията от лиственица по д-р Бах, предназначена за тези, които се смятат за „по-малко способни и работливи от другите". Есенцията трепти със същата честота, както потенциала на Висшето Аз, и по този начин влиза в пряка връзка с него, отмива блокадата и подпомага Висшето Аз за пълното й отстраняване. По-нататък личността вижда положението в съвсем друга светлина и решава да предприеме опита с магазина.

Резултатът от деблокирането е, че енергията на Висшето Аз сега вече може да се използва изцяло от личността.

7. Допълнения за посветените

Йоанна Салаян, последователка на д-р Бах, разглежда човека като енергии: поле със седем различни, взаимно влияещи и допълващи се нива, от които само физическото тяло е видимо за нормалното човешко око. Всяко ниво трепти с различна честота. Шестте невидими нива съставят т.нар. „аура".

В първото, етерното ниво на аурата са разположени чакрите, като събиратели и разпределители на енергия. Те са във връзка с останалите нива и се възприемат от някои чувствителни лица като различни цветове.

Аурата обхваща всички нива на съзнанието и опита на нашата личност. Последната се ръководи от Висшето Аз, което на четвъртото ниво представлява само мост между тленното тяло и безсмъртната душа. Болестта е по същество дисхармония или изкривяване на трептенията в или между различните нива на аурата. Проявите на тези изменения обхващат първото, етерното ниво много преди да се проявят в самото тяло.

Причините за повечето заболявания се крият по-малко в духовната и много повече в емоционалната сфера. Това води до изкривявания на трептенията и до негативни състояния на чувствата, като страх, омраза, нетърпение, яд и т.н., които се отразяват на нервната система, а по-късно и на други органи на тялото.

Днес емоционалното ниво се свръхстимулира с дроги от всякакъв вид, алкохол, телевизия, рокмузика, огромен информационен поток.

Есенциите от цветове установяват пряк контакт с Висшето Аз на личността и действат като божествени енергийни импулси върху всички части на аурата. Болестта може да се излекува преди да се прояви във физическото тяло. Това обяснява и съвместимостта им с всички други видове лечение.

Някои чувствителни лечители виждат или чувстват у пациентите си засилената активност на аурата, веднага след приемането на концентратите. Тези явления са интересни, доказани са чрез двоен сляп опит, но, все пак остават напълно субективни, не могат да се обобщят и не могат да се използват практически.

 

1.Етерно тяло

2.Емоционално / астрално / тяло

3.Духовно тяло

4.Трансперсонално

 III. ГЛАВА

КАК ДА ОТКРИЯ НЕОБХОДИМИЯ ЦВЯТ ПО Д-Р БАХ

„За прилагането на есенциите от цветове не са необходими научни познания. Ползата от тях произлиза от първичната чистота - без сложни теории защото Всичко в природата е чисто.

                                                                                                              Д-р Едуард Бах

А. Първо само изясняване, после чужда диагноза

Преди да поставяме диагноза на другите, трябва да опознаем себе си. Само ако разбираме себе си, ще можем да разберем и другите. Опитът показва, че е необходим известен срок за опознаване на действието на есенциите върху самите нас. Препоръчва се известен стаж при опитен лечител по системата на д-р Бах. Самоопознаването е сравнително лесно, когато са налице по-изразени душевни процеси - като скръб, страх от живота, критични решения и т.н.; и доста по-трудно, когато собственият процес на развитие протича без особени колебания.

Успокоително е да се знае, че при погрешна самодиагноза не може да се получи нищо лошо. Ако честотата на цвета не е подходяща, то тя се разпознава от Висшето Аз и се отхвърля от него, понеже не резонира с вътрешната енергийна система.

Опит от самолечението

Определянето на необходимия ни цвят е трудно и става на границата между съзнание и подсъзнание. Проблемите трябва да се опознаят, за да се обоснове решаването им. Опитът с лечението е много разнообразен и е винаги строго индивидуален. Всеки изживява цветовете на д-р Бах съобразно своя характер. Силата на реакцията зависи от степента на чувствителност, както и от готовността за промени и за поемане на отговорност, в това число и за личното здраве.

Мотивация за по-бързо запознаване с цветовете на д-р Бах

Цветовете на д-р Бах олицетворяват 38 човешки душевни типа. Най-лесно бихме схванали връзката, ако си представим някои общоизвестни образи от приказките или литературната класика: Пепеляшка би имала нужда от червен кантарион - тя е използвана от цялото семейство и няма силна воля да се противопостави; след женитбата й с принца сестрите и би трябвало да взимат джел против омраза и ревност. На Хамлет би могло да се препоръча едногодишна хрущялка против неговата колебливост, както и синап срещу дълбоката му меланхолия и джанка срещу мислите за самоубийство.

Следващото упражнение е да проследите вашия живот и да анализирате преживяванията си. Възможно е поведението ви като ученик да е отговаряло на билката камшик, т.е. външно бесел, но вътрешно потиснат; или да отговаря на повет - „Винаги някъде другаде с мислите си".

След като сте изпитали на себе си благословеното въздействие на цветовете, може да се опитате да помогнете и на други, но преди това би трябвало да си изясните, какви са мотивите ви затова! Дали тоба е грижа за ближния? Или ви води стремежът към влияние, успех, задоволяване на чувство за значимост или просто използване на пазарна възможност?

Колкото по-низки са мотивите ви, толкова по-малки ще бъдат успехите, защото действията ви няма да се ръководят от духовните закони на Висшето Аз.

Затова на първо място стои дейността за усъвършенстване на собствената личност в духа на Божиите закони. Защото само чрез хармонията на вашата душа вие ще можете да хармонизирате трептенията у другите.

Б. Диагноза за други лица

Диагнозата в системата на д-р Бах не трябва да се разбира само като медицин­ска диагноза. За нея важат следните 10 основни правила:

1. Преди всяка диагноза проверявай чувството си на единство с твоето Висше Аз.

2. Диагнозата не преминава през разума. Остави пациентите да общуват с тебе и почувствай действителната им същност. Работи повече със сърцето, а не с главата си.

3. В процеса на диагнозата участвай като лечител. Твоето Висше Аз трябва да намери връзка с Висшето Аз на партньора.

4. Възприемай пациента като „ближен", а не като „случай". Само при пълно доверие може да се получи открито общуване.

5. Затова въвличай пациента в процеса на диагнозата. Не си случки с предвари­телни схеми.

6. Не изтъквай никога своя авторитет. Предпазвай се от вътрешни морални оценки. Опитвай се да бъдеш справедлив.

7. Най-висшата цел е поощряването на Висшето Аз на пациента, подтикване на желанието за самолечение. В този процес влиза самопознание и осъзнато желание за промяна.

8. Пациентът трябва да се научи да установява контакт с енергията на есенциите от цветове. С твоята подкрепа той трябва да се запознае с принципи­те на цветовете, с разликата им от лекарствените средства и с психологически­те и философски основи на лечението.

9. Поощряването на положителните качества противодейства на отрицател­ното душевно състояние и подпомага Висшето Аз. Затова в разговора трябва да се дава предимство на добродетелите.

10. Накрая ти и твоят пациент трябва да стигнете заедно до мисълта, че излекуването не е в човешката, а в по-висша ръка.

Диагноза чрез разговор

Ако партньорът ни не се решава да говори за своите проблеми, трябва внима­телно да се опитаме да изясним следните въпроси: Каква е нагласата му към живота и към собствената личност? Какви „игри" го занимават в живота на възрастните? Неговият начин на изразяване и подборът на мислите му дават винаги известна опора за избор на подходящ цвят от системата на д-р Бах. Говори ли убедено (върбинка) или авторитетно (лоза)? Разказва ли тихо и страхливо (мимулус)? Казва ли „загубих надежда..." (европейски улекс) или „много съм обезпокоен" (слабонога)?

    От интерес е животът, професията и семейството му. Какво смущава душата и тялото му: неразбирателство с родителите, разочарование в любовта, употре­ба на дроги? В какво вярва? Какви трудности му предстоят: смяна на професията, развод, преместване в друг град?       

Могат да се поставят и уточняващи въпроси към основната тема: как възприема колективната работа - със страх (мимулус) или предпочита да работи сам (блатна перушина), а може би другите са твърде бавни (слабонога)? Опитва ли се да оглави колектива (лоза)? Става ли винаги изкупителна жертва накрая (червен кантарион)? Използва ли партньорите си за слушатели (калуна)?

За душевното състояние на пациента говори много и неговото физическо състояние и поведение. Каква е неговата стойка - отпусната, напрегната?

Върти ли се неспокойно на стола? Какъв е погледът му? Естествено ли се смее или престорено? Има ли бръчки на загриженост? Къде е блокирана или изразходвана енергия?

При хронични заболявания излекуването може да настъпи бързо, ако с общи усилия разкриете кое неприятно чувство поддържа болестта. В един случай на хроничен ревматизъм се установява следното: пациентката имаше агресивни пориви срещу околните, които искаше да прикрие. Тя насочваше несъзнателно агресивните импулси срещу себе си и предизвика по този начин заболяването си.

Когато поставяме диагноза, обикновено си представяме в началото едновременно 7-8 вида цветове. Това се получава от несъзнателната едновременна нагласа към различни нива на личността. В такъв случай трябва да си поставим въпроса: „кои цветове могат да се използват в момента"? Всичките 5-6 вида не са необходи­ми, често 1-2 правилно избрани есенции от цветове упражняват необходимото въздействие.

В. Сензитивни способи на диагноза- МОЯТ МЕТОД !!! + ИНТЕРВЮ

Някои хора притежават способността да определят точно необходимите цветове с помощта на сензитивни способи, почиващи на интуицията. Ако тези способности действително са налице (което често не е така!), те биха могли да подпомогнат начинаещия в диагнозата. Но те не могат и не трябва да заместят класическата диагноза чрез разговор.

Все пак, те биха могли да се използват в някои случаи (например с помощта на махало): например при отсъствие на пациента; при неефикасност на лечението; за допълнително потвърждаване на диагнозата от разговора; за индивидуално определяне на дозировката (количество на капките, продължителност на лечени­ето, други форми на приложение).

Сензитивните способи имат обаче и недостатъци, вкл. и за самия лечител: чувствителността и силата на изследващия се колебаят и това е един фактор на несигурност; у изследвания се поражда или чувство на несигурност или обратното - представа за необоснован авторитет; прилагането на тези методи демобилизи­ра основните способности на лечителя, ангажира се по-малко психическа енергия и процесът на вземане на решение се забавя.

Опитът показва, че пълното овладяване на диагнозата с цветовете прави излишна сензитивната техника. Висшето Аз, респ. интуицията дава незабавно верния отговор.

Ето и някои примери за сензитивна техника, които могат да послужат за потвърждение на класическата диагноза чрез разговор:

Един английски лекар споделя: „Държа лявата ръка на пациента в моята дясна ръка. С лявата си ръка поемам последователно шишетата с есенция, без да гледам надписите им. Когато почувствам силно мравучкане в тила и после по цялото тяло разбирам, че това е цветът, който е необходим на пациента." Други усещат това като хълцане или наелектризиране.  

Друг лечител разпознава подходящата за себе си есенция, като в легнало положение поставя шишенцето върху слънчевия си сплит и през това време следи дишането си. При подходящия цвят дишането се засилва.

Опитна медицинска сестра дава на пациентите да държат последователно шишенца с есенции в ръка и по промените в пулса определя необходимото за тях.

38-ТЕ ЕСЕНЦИИ НА Д-Р БАХ

Общи сведения

В характеристиките на цветовете, освен ботаническите кратки описания се дават сведения и за действието и приложението на 38-те цвята на д-р Бах. Под понятието „принцип" тук се разбира духовната същност на цвета, която отговаря на определени душевни качества.

„Ключови симптоми" са характерните признаци на блокираното енергий­но състояние, за което е необходима енергията на цветовете. Върху тях се изгражда първичната диагноза.

Списъкът на „симптомите в блокирано състояние" трябва да осигури изграждането на диагнозата. Тук се дава оценка на опита на различни специалис­ти. Целта е да се даде широка основа за успешна дейност.

Симптомите трябва да се схващат по-скоро като тенденции, а не буквално. Съществено е да се открие действащият принцип и подходящата за случая есенция или комбинация от есенции.

Не е задължително да се обхванат Всички симптоми, за да се определи необходи­мият цвят. Когато принципът е точно определен, са достатъчни понякога само 1 до 3 изразени симптома, за да се обоснове изборът.

„Потенциал в трансформирано състояние" е най-съществената част от описанието на цветовете. Той характеризира душевното състояние, енергийния потенциал или добродетелта, които са заложени в пациента и които той би искал да осъществи. Чрез личното участие на пациента този потенциал може от отрицателно-блокирано да премине в положително-хармонично състояние. Това е и най-важната цел на лечението.

Посочените в края на всяко описание „подпомагащи препоръки" са се утвърдили от практиката на някои специалисти, но имат значението само на насоки за лични интерпретации.

 

1.КАМШИК /БУТРАК/, AGRIMONIA EUPATORIA

30-60 см високо растение, разпространено предимно по поляни, хълмове и угари. Цъфти от юни до август с малки  жълти цветове върху дълги, конически стъбла. Отделното цветче прецъфтява за три дни.

Принцип: Камшикът е свързан с душевните потенциали на способността за конфронтация и на радостта. В отрицателното му състояние човек се опитва да се изолира от тъмната страна на живота и не може да интегрира жизнения опит в личността.

Когато например питаме някого, който току-що е загубил важно дело в съда, как се чувства, можем да очакваме реакция на потиснатост. Човекът от този тип обаче отговаря „благодаря, отлично" и трябва да го познаваме много добре, за да разберем разочарованието му. Хората, които се нуждаят от камшик, показват пред околния свят само безгрижие и задоволство. Затова в практиката не е много лесно да открием отрицателното му състояние.

Човекът, който се нуждае от този цвят, е измъчван вътрешно от страхове и опасения. Това често са материални грижи, свързани с болест, загуба на пари,трудности в професията. Но този човек по-скоро би си прехапал езика, отколкото да разкаже за това. Човекът от този тип е като артист, който показва спокойно лице, докато зад кулисите се разиграва трагедия.

Характерите от типа на камшика силно се нуждаят от хармония и същевре­менно са много чувствителни. Те страдат от сблъсъците и дисхармонията в тяхната околна среда и често предпочитат в интерес на мира да останат на заден план или да се пожертват. Те са изключително внимателни към околните, с надеждата да им се отвърне със същото. Поради ведрото настроение, което излъчват, те са обичани от всички. Те са ценени дори като болни, понеже преодо­ляват оплакванията си и с духа си повдигат настроението и на болничния персонал.

Когато този тип остане сам с мислите си, в съзнанието му изплуват пробле­ми, които той обикновено потиска. Понеже не желае това, той се стреми да не остава сам и се впуска в дейности и инициативи - от дискотеката до благотво­рителността. Твърде много от тях удавят грижите си в алкохола или потискат лошите настроения с транквилани или дроги, за да постигнат еуфория. Отрица­телното състояние на този тип е подобна на алкохолното опиянение - освобо­дено навън и вътрешно напрегнато.

Поради своята висока възприемчивост и силна разсеяност, личностите от типа на камшика рядко са последователни. В отрицателното състояние личнос­тите се измъчват и за дребни всекидневни пропуски, като забравени телефонни обаждания, неизпратени писма, сексуални „неуспехи". Много характери от този тип имат малки скрити пороци.

Развитието на склонността към това състояние практиците виждат в възпитание от обществено-ориентиран тип, където децата от най-ранна възраст се обучават да бъдат винаги усмихнати и учтиви. Но безспор­но по-голямо значение имат заложбите.

Хората с характер от типа на камшика по-често, в сравнение с другите, са ориентирани предимно към външните изяви на личността и нито искат да мислят за вътрешните си проблеми, нито са склонни да ги излагат на показ. Външно всичко трябва да изглежда добре, дори ако вътрешно цари хаос. Казано с други думи: енергийният обмен между нивата на мисленето и на чувствата е нарушен. Често двете нива са в хронично състояние на война.

В отрицателно състояние личността попада в двойно заблуждение. Потис­кайки част от себе си, тя губи отчасти контакт със своето Висше Аз и не следва програмата на душата си. Вместо това действа по правила, които са предимно материални. Търсейки идеалното състояние, към което се стреми всяко живо същество, личността го търси навън, след като не може да го намери вътре в себе.си. Алкохолът и дрогите изглеждат най-подходящи, но в действителност не помагат, защото вместо просветление водят до замъгляване.

След като личността се стабилизира и се подчини на своето Висше Аз, в нея се вливат укрепващите сили на нейната собствена душа. Тя получава вътрешни сили и достатъчно устойчивост срещу конфликтите на всекидневието. Тя вече не трябва да потиска отрицателните въздействия и успява да ги интегрира в съзнанието си.

В положителното състояние на камшик човек осъзнава относителността на всички проблеми и намира вътре в себе си ведрото и уравновесено състояние, което преди това е търсил навън. Той е изпълнен с истинска радост и проявява изключителните качества на характера си, като аналитичност, вътрешно равновесие, разум и дипломатически способности - за свое собствено задоволст­во и за радост на околните.

Цветовете на камшика често са необходими в детската практика. Децата от този тип са обикновено весели, общителни и сълзите им бързо преминават. Ако имат периоди, както всички деца, на самотност и тъга, цветовете им помагат в приобщаването към околните. Добро въздействие имат цветовете на камшика и през пубертета и юношеството, когато личността трябва да се справя с разнопосочни мисли и чувства.  

При човека от този тип не се препоръчва прекалено задълбочаване в диагно­зата. По-добре е да се търси свободния и проникновен разговор.

Вътрешното неспокойствие на състоянието камшик може да се изразява физически и външно - чрез гризане на ноктите, подръпване на косите, леко треперене, пощипване или нервни раздразнения на кожата. Често е скърцането със зъби нощем. Този цвят подпомага основното лечение на наркоманите и алкохолиците, когато при тях се разпознават чертите на състоянието кам­шик.

Цветовете на камшика, заедно с цветовете на едногодишната хрущялка действат стабилизиращо при приспособяването към външни фактори, напри­мер когато работим на смени и ритъмът на съня трябва да се променя често или когато екипажът на самолета трябва често да сменя географските зони.

Камшик - ключови симптоми

Пациентът се опитва да скрие мъчителните мисли и вътрешното неспокойс­твие зад външна фасада на добро настроение и безгрижие.

Симптоми в блокирано състояние

Понеже пациентът обича да живее в мир и в добро настроение около себе си, отрицателните настроения и конфронтациите потискат душата му. Той прави много за запазване на добрите отношения и понася всякакви жертви за поддържане на вътрешното и външно равновесие. Той скрива грижите и неспо­койствието под маската на хумор и ведрост и мотото му е: „усмихвай се винаги". За него е много важно доброто външно представяне, той омаловажава проблемите си и не ги признава дори при запитване. За да избяга от мислите си, които са пълни с грижи и непрекъснато го мъчат, личността от този тип търси непрекъснато разнообразие и забава, например в киното, излетите и дейности­те от всякакъв вид.

Пациентът от този тип е общителен, за да забрави в обществото вътрешна­та си потиснатост. Той е добрият приятел и партньор, посредникът за сдобряване и душата на настроението във всяка компания.

Понякога той посяга към алкохол, транквилати или дроги, за да преживее трудностите в добро настроение и за да отдалечи тежките мисли. Трябва да бъде винаги в движение, за да не се задълбочава в мислите си. Като болен прикрива оплакванията си и е благодат за болничния персонал.

Той се тревожи, че не може да доведе докрай намерението си да отслабне, да се откаже от пушенето и т.н.

Децата от този тип крият болка и чувство за самотност в душата си, които обикновено бързо отзвучават при другите деца.

Потенциал в трансформирано състояние

Уравнобесеност, обективност, способност за преценка; вътрешна веселост и бодрост. Личността в това състояние е заслужаващ доверие оптимист, умен дипломат и неуморен посредник за мир. Тя успява да се справи с конфронтациите в живота и им дава точна оценка. Така може да се надсмива над собствените грижи, защото осъзнава тяхната относителна маловажност. Пациентът вижда единство в многообразието.

  Подпомагащи препоръки в състояние камшик

Да се свалят розовите очила и действителността да се възприема обективно. Конфликтите да се анализират, евентуално и в писмена форма и да се извличат от тях основните принципи. Да се разпознават вътрешните противоречия и да се търси връзката помежду им. Да се живее повече в дълбочина, отколкото в ширина. Да не се взимат стимулатори, животът да протича по-продуктивно, а не консуматорски. Упражненията йога хармонизират енергийната система.

Поощряващи положителното начало мисли: „Няма светлина без сянка", „факти­те трябва да се приемат обективно", „намирам мир вътре в себе си", „възползвам се и от тъмните страници на живота си", „установявам връзка между различните нива на моята личност".

2. ТРЕПЕТЛИКА, POPULUS TREMULA

Стройното дръвче, което рядко става по-високо от 2-3 метра, е доста разпространено. Мъжките висящи и по-малките кръгли жен­ски пухкави цветове се появяват през март-април, преди разлистването.

Принцип: Трепетликата е свързана с душевните потенциали на безстрашието, превъзмогването и възкресението. В отрицателното състояние на трепет­лика човек е обладан от неосъзнати страхове.

Хората, които се нуждаят от трепетлика, „имат една обвивка по-малко от другите". Разграничаването на тяхното физическо съзнание от останалите нива и особено спрямо емоционалната и астралната сфера е много фино. Освен с лични преживявания, тези нива са наситени и с множество общи образи и представи от приказки и предания, от легенди и суеверия, от ада и рая и още много други. Нивото на емоционалното и астралното се изминава на сън всяка нощ, за да се стигне до личното трансперсонално ниво, защото там се установява контактът с нашето Висше Аз, от което се черпят градивни и лечебни сили. Хората от този тип повече от другите са изпълнени денем и нощем с мисли и представи от астралното или емоционалното ниво. Те получават неосъзнати импулси, които не могат да се подредят в тяхното будно съзнание, защото източникът не е известен. Това поражда страх. „Страх от нещо. неизвестно, от нещо ужасно, което може да се случи." Това са типичните изрази. При силно изразените форми човекът изпитва адски мъки и цялото тяло участва в страда­нието: треперене, изпотяване, пулсации в стомашната област.Този страх не може да се преодолее и поражда още повече страх.

Пациентите от типа трепетлика са блокирали в такива моменти в обхванатото от страх астрално ниво и не могат да установят контакт със своето Висше Аз, което би им подало живителни сили. Това състояние често се проявява със сомнамбулизъм, говорене на сън или "сънуване на кошмари”. Пациентът се събужда в паника и се страхува да заспи отново. Децата от този тип са по-податливи и често искат вратата към стаята им да стои нощем отворена или в стаята да свети лампа. Те се страхуват подсъзнателно, че в противен случай представите им за „лошия дух" или за „черния човек" ще се появят в реален образ.

Много пациенти от типа трепетлика изпитват панически страх от тъмнината. И хората, които изпитват суеверен страх от окултни и магически представи, често се нуждаят от трепетлика, защото могат да станат жертва на своите магически илюзии.

Външната форма на трепетликата е добър символ за изключителната чувствителност на описания тип. Едно подухване е достатъчно, за да затрепери личността под знака на трепетликата. Този тип има необикновен усет за зараждащи се конфликти и за психически смущения у другите. Те просто регистрират всичко и при  това изразходват много сили: конфликтите в службата и работата, утринната суматоха, изтощението от препълнения транспорт, страхът от хиперинфлация или от война. Но за разлика от състоянието мимулус, където страховете са точно определени и могат да се обсъждат с други хора, страховете при трепетликовия тип са неясни и неопределени. Затова е трудно да се говори за тях.

Който взима трепетлика, усеща намалението на страховете и засилването на вътрешната увереност, че зад страха има нещо по-силно и смислено, в което в крайна сметка човек намира убежище. Постепенно става ясно, че над всичко е Божият закон и божествената сила на любовта, които са по-силни от страха. Чрез тази увереност става възможно съзнателното използване на положителната енергия на трепетликата. Придобива се способност за вникване в по-фини, нематериални нива на съзнани­ето и да се използват за доброто на ближния. Тази способност е характерна за добрите възпитатели, психо терапевти и психиатри.

Някои лечители препоръчват трепетликата и за допълнително лечение на алкохолици, които страдат от натрапчиви представи; също и за жени, които са претърпели изнасилване, както и за деца, подлагани на тормоз.

От трепетлика се нуждаят и хора, които участват в групови медитации, както и бивши наркомани.

Трепетлика - ключови симптоми

Неопределени, необясними страхове, предчувствия, таен страх от някакво предстоящо нещастие.

Симптоми в блокирано състояние

Необосновани чувства за страх и опасност. Внезапен страх при оставане сам или в общество. Чувство на неуютност, развихрена фантазия. Склонност към занимания с окултни явления, суеверие. Страх от преследване, от наказание, от невидима сила. Кошмарни сънища, събуждане със страх, паника; страх да заспи отново. Страх от мисли и сънища на религиозни теми, тъмнина и смърт. „Страх от страха", но това не се споделя с никого. Колективни страхове, като страх от физическо насилие, от изнасилване, малтретиране, страх от змии, от духове и други подобни. При деца: не искат да остават сами, нито да спят на тъмно, от страх пред „черния човек" или други подобни представи.

   Потенциал в трансформирано състояние

Способност да се пренася в по-фини нива на съзнанието. По този начин е в състояние да се задълбочава в религиозните и езотерични явления. Вникване в по-висши светове на духа. Духът е поощрен от тях и започва безстрашно да ги изследва, без да се грижки за трудностите.

   Подпомагащи препоръки за състоянието трепетлика

Любими занимания, свързани със земята, например работа в градината, грънчарство, печене на хляб. Да се избягва всичко, което предизвиква емоционални представи: например алкохол, продължително излагане на слънце, запознаване със съобщения за брутални събития, филми на ужаса и т.н.

Поощрения за положителна настройка: „Сърцето ми е изпълнено с надежда и сила", „аз съм в Божиите ръце", „оставям се да ме водят към добро". При деца: „аз имам ангел-пазител".

 3. БУК,    FAGUS SYLVATICA

    Високото до 30 м дърво е известно в някои страни като „майка на  гората". Мъжките и женски цветове цъфтят на едно дърво, от април до май, едновременно с разлистването.

Принцип: Букът е свързан с душевните качества на съчувствието и търпимостта. В отрицателното на бука състояние човек реагира тесногръдо, неотстъпчиво, нетолерантно.

Всеки човек изпада понякога в отрицателното състояние на бука. Кой не е осъждал строго другите и после не е установявал, че не е бил прав?

В отрицателното на бука състояние човек е склонен към критични оценки,  често от субективна гледна точка. Другите се оценяват строго, без да се вникне в положението или в чувствата им. Действа се с предубеждения и рядко човек е толкова арогантен, както в отрицателното състояние на бук.

Друга проява на отрицателното състояние е образът на строгост и педантичност, който се стреми към ред, точност и дисциплина, без да разбира, че не всички имат еднакви способности и еднакво социално положение при стартирането си в живота. В сила е правилото: „вижда сламката в окото на другите, но не гредата в своето". Изживяването е насочено навън и е много трудно да се осмисля преживяното. Това често се проявява със смущения в храносмилателния тракт.

Отрицателното състояние на бука често се среща при хора, които принадле­жат към дискриминирани малцинствени групи и тяхното самочувствие се накърнява от омраза, унижения, разочарования и оскърбления. Тези хора намират вътрешна компенсация, като съзнателно се изолират от другите и си изграждат собствена система от ценности, с която се поставят над останалите. Чувствата на унижение ги засягат по-малко, защото се отразяват към външния свят под формата на критика и арогантност. За защита срещу болезнените изживявания собствените чувства се потискат, а с това се ограничава и възможността за възприемане на чувствата на другите. Чрез изградените защитни механизми личността отхвърля гласа на своето Висше Аз. В нашия случай тя става критична и арогантна и по този начин проектира нежеланите чувства към околния свят.

Тези отрицателни отражения вредят не само на самата личност, но и на обществото. Оттам те отново рефлектират върху личността и могат да се проявят в редица физически симптоми на раздразнение. Личността все повече загрубява, защото не може да обменя енергия както със своето Висше Аз, така и с околната среда.

Ако личността успее да излезе от ограничените си ценностни представи и да се отвори за своето Висше Аз, душевната й енергия се насочва към познание и самопознание. Критичността се превръща в разбиране, непоносимостта към другите - в участие, арогантността — в истинска обич и толерантност; тази толерантност, за която д-р Бах припомня молитвата на Исус на кръста: „Госпо­ди, прости им, те не знаят какво правят."

Когато човек е предразположен към отрицателното състояние на бука, има много основни идеи, които той може да използва: увереността, че е колелце от голямата машина, или че е малка клетка от висш организъм и само по този начин може да просъществува - само ако трепти в съзвучие със закономерностите на по-висшето същество. Като малка единица той трудно може да вникне в смисъла на общото и затова неговите категорични оценки не могат да бъдат верни.

Човекът с тези заложби трябва да разбере, че във всеки от нас се фокусират различни отражения. Затова не трябва да препращаме към другите своите опасения и защитни механизми, а по-скоро да опитаме да осъзнаем положителните влияния от околната среда. Така, вместо отчужда8ане, се установява чувство на единство, сродяване на душите и хармония, което всъщност е желано дори от човека в отрицателно състояние на бук, въпреки пристрастеността му към критика. Намерим ли това чувство на единство в себе си, тогава околната среда става по-хармонична, дребнавостите вече не ни дразнят и ние все повече разпознаваме единството в многообразието.

Цветовете на бука помагат да се възстанови вътрешната връзка и връзката с общото единство. Те разхлабват вътрешната твърдост и внасят в енергийна­та система радост, ведрост и багри. В положително състояние на бук личността става „толерантен диагностик", Своята силна проницателност и точна прецен­ка тя поставя в услуга на себе си и на обществото.

Разграничаване на индивидуалността при лозата, бука и изворната вода.

Лоза: вътрешна готовност за действие, иска да се наложи, принуждава. Основната отрицателна настройка на душата е стремеж към господство.

Бук: вътрешно отхвърля, съди, желае да има право. Основната отрицателна настройка на душата е нетолерантността.

Изворна вода: вътрешно държи на себе си и се изтъква. Основната отрицателна настройка на душата е самолюбието.

Бук - ключови симптоми                                    

Пристрастеност към критика, арогантност, нетолерантност. Съди другите,  без да се опитва да ги разбере.                                                                                                                                               

Симптоми в блокирано състояние

Грешките на другите се виждат веднага. Не се проявява разбиране или снизходителност към чуждите недостатъци. Не може да се отнесе с разбиране към другите, защото собсвlените чувства са блокирани. Вечно се осъждат грешките на другите. Откриват се само отрицателните страни и слабостите, но не се, разпознава положителното. Реакциите са понякога дребнави, педантични и неподатливи. Размерът на раздразнението не съответства на причината. Вътрешна напрегнатост и твърдост. Поради критичното поведение се изпада  изолация.

Потенциал в трансформирано състояние

Точна духовна преценка. Разбиране за човешкото поведение и начините на развитие на индивида. Добри диагностични способности. Толерантност в живота, разпознава се единството в многообразието.

Подпомагащи препоръки в състояние бук

Да бъде добър към себе си, за да може да бъде такъв и за другите. Йога упражнения за щитовидната жлеза и сърцето. Физическа активност срещу вътрешната неподатливост: спорт, игра, танци и т.н.           

Поощряващи положителни мисли: „сключвам мир със себе си и с всички останали", „аз съм в ближния и той е в мене", „във всичко виждам съзидателния процес", „аз зная, че нищо не зная".

4. ЧЕРВЕН  КАНТАРИОН, CENTAURIUM UMBELLATUM

Растението е високо от 5 до 34 см и се среща по сухи поляни, край пътища и по запуснати места. Малките, червени цветчета стоят изправени на върха на растението, цъфтят през юни-август и се отварят само при хубаво време.

Принцип: Червеният кантарион е свързан с душевните качества на самоутвърждаване и реализиране. В отрицателно състояние на червен кантарион е нарушено отношението към собствената воля.

Децата със силни черти на червен кантарион често са така наречените безпроблемни деца - добронамерени, сговорчиви и приятни. Както похвалата, така и упрекът дават плод при тях. Те не създават трудности на родителите си, освен понякога, поради използването от приятелите им или ако станат — по понятни причини - черната овца на класа.

Възрастните от този тип леко попадат под влиянието на по-силни личности, които използват вродената им готовност за помощ за егоистични цели. Случай за червен кантарион е, например по-възрастната дъщеря, която остава неомъжена, понеже се грижи за болната си майка. Същото е положението със сина, който не следва естествените си наклонности, а остава вкъщи, за да поеме семейната фирма, отговаряйки по този начин на искането на баща си. От миналото можем да си припомним и образа на младата съпруга, която се стреми да изпълни всяко желание на разглезеното мамино синче - на съпруга си, като робски се подчинява на всяко негово настроение; при нея червеният кантарион би бил съвсем на място.

 Хората от този тип често казват безпомощно: „не мога да му откажа нищо” или „просто не мога да кажа не". Те по-често се оплакват от умора и изтощение, защото в готовността си за помощ, пак са надценили възможностите си. Обикновено те не страдат от това състояние, защото не забелязват, че в служба другите пренебрегват целите на своя собствен живот. Мотивът за тяхната всеотдайност е съвсем човешкото желание за признание и утвърждаване.

В отрицателно състояние на червен кантарион великолепните добродетели на готовността за помощ, на преданата служба и отдадеността на определена задача са деформирани. В това състояние човек се подчинява безкритично като безволево същество на някоя друга личност и на нейните човешки слабости, вместо да следва по-висшите принципи на собствената си душа. За тоба е необходимо обаче развитието на собствената индивидуалност и личност, които трябва да се изградят чрез собствената воля.

Следователно,това, което при повечето други отрицателни душевни състояния е твърде силно - отграничаването на личността, при отрицателното състояние червен кантарион е твърде слабо.

Някои лечители определят състоянието на червен кантарион като най-чувствителното от всичките 38 душевни състояния. Хората със способности на медиуми често изпадат първоначално в отрицателно състояние на червен кантарион. Тогава е налице неравновесие, понеже психическите способности временно са по-силно развити от волята. В това състояние личността е изключително чувствителна, особено към дисхармонични енергии. Тя лесно се изкарва от равновесие и е лесно уязвима, често се разболява внезапно, без да си дава сметка, че това се дължи на отрицателното състояние.

В отрицателното състояние на червен кантарион, особено в комбинация с  отрицателното състояние на орех, човек лесно става жертва на по-силни духовни влияния и попада в сферата на привличане на така наречените „просветлени учители". В екстремните случаи личността се подчинява безволево на привидно необходими закони, участва в групови обреди, може напълно да загуби индивидуалността си и да погуби неповторимите си възможности за развитие.

Енергията на червения кантарион помага да се възстанови загубената връзка със собствената воля, да се съберат в личността енергийните потенциали и да се задържат там.

В положително състояние на червен кантарион личността може да оползотвори действително своите високи добродетели. Тя може да служи на една добра кауза според своите собствени закони и разпознава разрушителните моменти, когато трябва да каже не. Вгражда се активно в групи, без да губи индивидуалността си.Така тя може временно и съзнателно да стане инструмент в ръцете на Бога за изпълнение на висши задачи.

На пациентите в отрицателно състояние на червен кантарион трябва да се обясни, че те не винаги помагат на другите, ако изпълняват безкритично желанията им, а точно обратното - така те забавят тяхното изграждане.

Интересен е въпросът, доколко отрицателното състояние на червен кантарион е едно „бягство в другите", за да се отложи собствения процес на съзряване, при който трябва да се усвои способността да се прави анализ и да се взимат решения.

Когато след продължително и изтощително боледуване волята за самоизграждане е отслабнала, червеният кантарион дава нови сили на духа и тялото_.

Разграничение на податливостта към въздействие в състояние на повет, червен кантарион, вилмотова цератостигма и орех:

Повет - податливост към въздействие, понеже не се интересува от моментните обстоятелства и мислите му са някъде далеч.

Червен кантарион: податливост към въздействие, понеже поведението му е много отворено, а собствената боля е твърде слаба.

Вилмотова цератостигма: податливост към въздействие, понеже не се доверява на собствената преценка. Интуицията не може да се прояви.

Орех: податливост на въздействие във фаза на странстване, понеже новото местопребиваване на духа още не е достатъчно стабилизирано.

Червен кантарион - ключови симптоми

Слабост на собствената воля, свръхотзивчивост към желанията на околните, с добротата му се злоупотребява, не може да отказва.

Симптоми в блокирано състояние

Слаба реализация, пасивност, слаба боля, добронамереност, угодливост, унизителна сервилност. Следва желанията на другите, а не своите собствени, отгатва очакванията на близките и не може да не ги изпълни. Оставя се да бъде подведен, за да угоди, до степен на самоотричане. По-скоро роб, отколкото съзнателен помагач.

Подчинява се на игото на друга егоистична личност: родители, съпруга /съпруг/, началник и т.н. Оставя се да бъде убеден в нещо, което всъщност не желае. Околните лесно го използват. Ниско самочувствие, оставя се да го водят, възприема несъзнателно жестове, възгледи и мнения от по-силните личности, обикновено изглежда уморен, блед и отпуснат. Не защитава интересите си, дава повече, отколкото се простират възможностите му. Подложен е на опасност да опропасти живота си.

Децата силно се влияят от похвали или укори.

Потенциал в трансформирано състояние

Казва докогато е необходимо, но знае да каже и не, когато това се налага. Включва се пълноценно в обществото и колектива, но запазва своята индивидуалност. Работи в полза на другите незабележимо и умно, по свое вътрешно убеждение. Посвещава живота си на действителна цел.

Подпомагащи препоръки за състоянието на червен кантарион

Преди всяко решение да си постави въпроса: „какво искам всъщност да направя?" и   при всяка молба или искане на околните да преценява, какви са истинските им мотиви.

Поощрения за положителна настройка: „Само аз лично съм отговорен за развитието си", „моите задачи са заложени в самия мене", „изяснявам си нещата все по-точно и ясно', „аз запазвам своята индивидуалност и се застъпвам за потребностите си".

5. ВИЛМОТОВА ЦЕРАТОСТИГМА,  CERATOSTIGMA WILLMOTTIANA

 Това растение, което е високо около 60 см и произхожда от Хималаите, е разпространено в Европа като градинско цвете. Цветовете  му са тръбести, бледо сини и се събират през август-септември.

Принцип: Цератостигмата е свързана с принципа на вътрешната сигурност на  вътрешния глас, интуицията. В отрицателното състояние възникват трудности в личната точна преценка, без това да се осъзнава. Решението е обосновано интуитивно, но рационалното мислене не го допуска, а го заменя с различни възприети аргументи и модели на поведение. Това, което е отгатнато точно чрез вътрешния глас, не може да се превърне убедено в практика. Това води до несигурност в решенията и до недоверие спрямо собствената интуиция.

Дисхармонията на цератостигмата се дължи на нежеланието на личността да приеме ролята на Висшето Аз. Вместо това се търси отговор във външния свят често в удобни теории, учения или мнения на личности от съвсем друг тип.

Хората, които се нуждаят от цератостигма постоянно досаждат на околните със своите проблеми и грижи. Типични употребявани от тях изрази са: „какво би направил на мое място?", „зная това със сигурност; но все пак не бих искал да се осланям на него”; „не вярвам това да е толкова просто".

Много хора в състоянието на цератостигма изобщо не осъзнават колко обшир­ни познания имат. Затова те трупат все повече знания, но не ги използват за работа.

По този начин те не могат да натрупат собствен опит в живота, а с това се лишават от сигурност и увереност в собствената преценка.

Хора, които безкритично се подлагат на различни модни диети, се намират в отрицателно състояние на цератостигма. Те си вредят, въпреки познанията си и често изглеждат ограничени или глупави в очите.на околните.

Който използва цератостигма, започва по-добре да разбира вътрешния си глас. Той се чувства щастлив, че изведнъж всичките му познания са налице в решител­ните моменти и му помагат в решенията, диагнозите, преценките и тълкувани­ята. Често се поражда и силното желание да сподели с другите тези познания.

Положителната страна на енергията на цератостигмата е поведение на спокойна увереност в собственото решение, което не може да бъде разколебано от чужди аргументи.

Лечители съобщават, че цератостигмата често поощрява сънищата и помага за запомнянето им.

Състоянието на цератостигма често се съчетава със състояние на едногодиш­на хрущялка или на червен кантарион.

Често причините за състоянието на цератостигма се крият в ученическите години, когато поради високите изисквания на обучението при много хора се потиска развитието на интуицията.

Цератостигма - ключови симптоми

Недостатъчно доверие в собствената интуиция.

Симптоми в блокирано състояние

Недоверие в собствената преценка, постоянно се търси съвет от други. Словоохотливост, прекъсване на събеседника с изнервящи въпроси. Предоверяване в чуждото мнение. Повишен глад за информация, която се трупа, но не се използва, Собствената преценка става несигурна от мненията на околните, въпреки личното убеждение. Взетото решение се подлага на съмнение още в следващия момент. Търси се потвърждение от авторитети. Личността изглежда на околните ограничена и глупава. Пациентът се стреми към това, което е на мода, склонен е да подражава на другите. Децата са колебливи и несигурни.

Потенциал в трансформирано състояние

Интуитивен, склонен към вдъхновение, любопитен, жаден за знания. Добре разбира, осмисля и прилага информацията. С радост споделя познанията си. Добре координира абстрактното и конкретното мислене. Води се от вътрешния си глас отстоява решенията си. Действа разумно и мъдро.

Подпомагащи препоръки

Дихателни упражнения за установяване на контакт с центъра. Допир с приро­да - тихо медитиране на открито.

Положителни мисли за програмиране: „Вътрешният глас ми говори и аз се  вслушвам в него", „следвам първите си импулси", „само аз мога да реша, кое е добро за мене", „доверявам се на това, което ме боди отвътре".

6. ДЖАНКА, PRUNUS CERASIFERA

Дървото е високо 3-4 метра и е доста разпространено. Цветовете са чисто бели и са малко по-големи от тези на глога. Цъфтят през март-април преди разлистването.

Принцип: Джанката е свързана с принципа на откритостта и спокойствието. В отрицателно състояние на джанка личността се опитва да потисне принудително духовния процес на изграждане.

Отрицателното състояние на джанката е твърде крайно, то или се осъзнава напълно или протича на полусъзнателно ниво. Хората, които осъзнават отрицателното състояние на джанка казват: „имам вътрешното чувство, че седя върху буре с барут и всеки момент мога да хвръкна във въздуха" или „за мой ужас в съзнанието ми се пораждат мисли за насилие, като например да грабна нож и да пробода  жена си в гърба".

В отрицателното състояние на джанка човек се страхува да не „превърти", да не загуби самоконтрол или да не полудее. Нервите са опънати до крайност, човек усеща в себе си бомба със закъснител, страхува се, че ей сега ще избърши нещо ужасно, за което после ще съжалява цял живот. Осъзнава се възникването на разрушителни сили, които ме могат да бъдат контролирани.

Участници във войните съобщават за отрицателни състояния на джанка след дълги дни под барабанен огън в окопите или след пленяване и унизителни продължителни разпити. В такива случаи личността е толкова унизена, че просто иска да се предаде. В тежките случаи съществува опасност от самоубийство. Символична картина на това състояние е средновековният образ за „изкушението на Св. Антоний", където силите на ада се опитват да победят светеца.

От психологическа гледна точка причината за отрицателното състояние на джанка се крие в страха от загубване на вътрешния контрол над себе си. Човек се опитва да потисне образи от подсъзнанието, които не би могъл да понесе. Езотериците допускат възможността за въздействие на карма чрез злоупотреба със сили от други форми на съществуване.                                               

Друга интересна езотерична мисъл във връзка с нарасналата честота на състоянието джанка в днешно време е, че все повече фини и неясни души се въплъщават на тази планета, обхваната от хаос, експлоатация и отравяне. Конфликтът между тяхната същност и фина структура от една страна и отношенията в околната среда - от друга, довежда до хронично състояние на джанка, което при тези, в повечето случаи млади хора, се проявява външно чрез напрегната разсеяност.

В процеса на духовното развитие може да се стигне до отрицателни състояния на джанка преди взимането на важни решения. В съзнанието нахлуват размиващи и разрушителни представи, без да се стига до описаните по-горе екстремни чувства.

В отрицателното състояние на джанка личността се е откъснала напълно от водачеството на своето Висше Аз. Затова тя не може да се справи с по-значител­ните сили, които се зараждат в нея. Тя реагира със страх, отсъства разбирането на закономерността, че при всяко духовно издраждане се активират не само положителните изграждащи сили, но и тяхната противоположност - отрицател­ните сили на разрушението. Личността се опитва със страх да задържи тези сили в подсъзнанието, но натискът поражда противодействие.

В момента, когато личността се подчини на водачеството на своето Висше Аз, тя излиза от хаоса и тъмнината и навлиза в светлината на своето истинско утвърждаване, към все по-висше познание. Освобождават се огромни енергийни резерви и така става възможно да се понасят вътрешните и външни противоре­чия, които съсипват други личности. Пример за положително състояние на джанка са хората, които са преминали през „ада на войната" или са прекарали десетилетия в лагери, без това да съсипе личността им.

В положителното състояние на джанка човек може да се потопи дълбоко в своето подсъзнание и да извади оттам натрупаните познания и представи, за да ги осъществи на практика. Личността може спокойно и уверено да борави с големи сили и да направи гигантски крачки в развитието си.

На практика положителното състояние на джанка настъпва понякога още при първото приемане на есенцията.

Отрицателното състояние на джанка не винаги се открива лесно по външни признаци. Екстремните състояния често се проявяват в привидно спокойствие, съчетано с леко втренчен, немигащ поглед.

Джанката се прилага с успех при деца с нощно напикаване. Те се контролират през деня толкова силно, че едва през нощта, когато отпадне съзнателния контрол, дават път на страховете си, изразяващи се със спонтанно пускане на урина.

Джанката е подходяща за пациенти, които са лекувани за натрапливости, налудни идеи и психози, и се страхуват да не попаднат отново в болницата; подходяща е и за хора, обладани от мисъл.за самоубийство.

Преди да препоръчаме на такива пациенти джанка трябва да се уверим, че те се лекуват от лекар-специалист. Лекарите съобщават, че джанката успешно подпомага лечението при болестта на Паркинсон и при други подобни неврологични заболявания. Добър подпомагащ ефект е установен и при лечението на наркоманиите.

Разграничение на страховите състояния при желтак и джанка:

Обикновен желтак: силен страх при точно определени обстоятелства. Стра­хът се демонстрира външно.

Джанка: страхът от собствените подсъзнателни конфликти се задържа, кол­кото е възможно повече вътрешно. Пациентът се стреми да скрие страха.

Джанка - ключови симптоми

Страх от: „вътрешно превъртане", загуба на разум, „душевни къси съединения", необуздани темпераментни изблици.

Симптоми в блокирано състояние

Чувство на душевен застой, борба за себевладение, отчаяние, предчувствие за пред­стояща нервна криза. Страх да не направи нещо ужасно против волята си. Въпреки нормалната психика възникват импулси към насилие. Страх от неконт­ролируеми душевни сили, от полудяване, от изпращане в болница. Чувство, че седи върху буре с барут. Желание да свърши с всичко, налудни и натрапчиви идеи. Изключително вътрешно напрежение и сковаване, изразяващо се в непрекъснато ходене напред-назад и в принудително самонаблюдение. Внезапни, неконтролируеми изблици на ярост, особено при деца - те се хвърлят на пода, удрят главата си в стената и т.н. Родителите се страхуват, да не би да накажат детето незаслужено или да не го малтретират.

Потенциал в трансформирано състояние

Кураж, сила, спонтанност. Потапяне дълбоко в собственото подсъзнание и извличане па придобит опит и познания за реализиране в живота. Големи душевни силови резерви. Може да устои на големи физически и психически издевателства, без  да пострада психически. Трупа познания от духовната сфера, разпознава целта си в живота и може да прави гигантски крачки на развитие.

Подпомагащи препоръки за състояние на джанка

Да събере смелост за отваряне и за действие. Скокове във вода от триметровия трамплин. Внасяне в живота на спонтанност и елементи на игра. Упражнения йога за хармонизиране на щитовидната жлеза.

Поощрения за положително програмиране: „освобождавам старите представи", „разполагам със силите си", „оставям да ме води моето вътрешно чувство", „изпълнявам целта на живота си".

7. ПЪПКА ОТ КОНСКИ КЕСТЕН, AESCULUS HIPPOCASTANUM

Декоративното дърво е познато на всички и освен пъпките, които под лепливия слой от 14 ципи крият цветовете и листата, се използват и цветовете (виж т. 35).

Принцип: Пъпката от конски кестен е сбързана с душевните потенциали на учението и материализацията. В отрицателно състояние на кестенова пъпка човек трудно съгласува вътрешния свят на мислите си с материалната действителност.

В отрицателно състояние на кестенова пъпка човек е склонен да прави винаги една и съща грешка и цял живот не е в състояние да се поучи от това. Например една жена купува винаги розови блузи, въпреки, че многократно е разбрала, че това не й подхожда. Тя има вече пет такива блузи в гардероба си и никога не ги облича. На въпроса защо постъпва така отговаря смутено: „наистина не зная, смешно е, но този цвят винаги ме привлича...".

Подобен е случаят с мъжа, който винаги общува със своенравни, червенокоси жени, въпреки, че те не му подхождат по темперамент и характер. Когато го запитат, не е ли възможно да направи друг избор, той отговаря наивно: „и аз се питам същото, но нещата винаги се объркват", след което веднага повтаря грешката си.

Хората в състояние на кестенова пъпка не напредват външно, понеже вътрешно се движат с ракетна скорост. В главата си те често са две крачки по-напред, отколкото в действителността. Те приличат на човека, който пише книга и още при първите една-две глави започва да съставя планове за втора и трета книга. По този начин става много съмнително, дали книгата му изобщо ще бъде дописана до края.

В отрицателното състояние на кестенова пъпка човек трудно прави оценка и не може да използва опита си за бъдещето. Повтарянето на нови и нови опити и заблуди го вкарва в задънена улица. При това тези хора често пъти не страдат от оформилото се положение на нещата.

В живота може да се случи тези хора да боледуват физически, с периодични повторения, например от пристъпи на мигрена, които се появяват винаги при едни и същи спорове на една и съща тема с определен партньор. Друг пример е язвата на дванадесетопръстника, която точно, като по часовник, се обажда при определени професионални стресови обстоятелства. „Какво да се прави ", примирява се пациентът в отрицателно състояние на кестенова пъпка и си купува пак хапчета, вместо да се опита да промени професионалната ситуация. Човек в това състояние прилича на състезателен кон с капаци на очите, който винаги тича срещу едно и също препятствие и се спъва в него. Отвън това изглежда като част от филмова лента, която непрекъснато се повтаря. Действие няма, развитието е спряло, филмът може да продължи само ако жокеят слезе от коня и разгледа препятствието, за да прецени, какбо може да се направи по същество. В момента, в който той направи изводите си, препятствието е преодоляно без проблеми и действието във филма може да продължи.

Външният наблюдател понякога има чувството, че хората под знака на кестеновата пъпка бягат сами от себе си и си налагат да не се занимават с миналото си и изобщо с живота си. Така те губят опита от миналото и остават винаги с празни ръце. Те не намират опора за решенията си, да не говорим за обобщени принципи, върху които биха могли да изградят бъдещето си.

Изглежда така, като че ли личността се противопоставя по детски на своето Висше Аз, не признава водещата му роля и понякога просто отхвърля уроците на живота. Така тя се отдалечава с упоритостта си от същинския енергиен процес. Тя принудително следва своя собствен път вместо да се открие и да се остави да бъде носена от по-висшето енергийно явление.

В отрицателното състояние на кестеновата пъпка човек трябва да се научи да плува с рибното ято напред, срещу течението, вместо да кръжи някъде по средата, като в малък собствен аквариум. Човек трябва да разбере, че без миналото не може да навлезе в бъдещето, защото то е само отражение на миналото, а същинското развитие се осъществява днес, в настоящето. Затова не можем да избягаме от миналото си, то винаги и отново ни напомня за себе си.

Състоянието на кестенова пъпка изглежда е твърде младежко енергийно състо­яние. И в действителност, кестеновата пъпка доста често се прилага за лечение на деца.

Децата от този тип правят впечатление на разсеяни и невнимателни, но без да блуждаят с мислите си, в мечти и фантазии, както децата от типа на повета. Те просто не забелязват много неща, затова например забравят редовно сандвича си за училище и затова написват погрешно при диктовките винаги едни и същи думи; така те изостават от нивото на своите съученици. „Детето малко изостава", казват родителите и не забелязват, че то в момен­та живее в съвсем друго време и пространство. То не може да координира вътрешния си живот, протичащо отчасти в по-висша сфера на трептения, с честотата на трептения на околната среда. С опитите си да върнат прину­дително детето в „нормалната" реалност, родителите постигат обратен резултат: то става още по-несигурно, реагира несръчно и външно изглежда глупаво. Ако родителите прекратят натиска си и се опитат да попаднат в съзвучие с честотата на трептенията на детето, то това трябва да стане в неговото пространство. Тогава дарбите на детето ще се развият по неговите собствени закони и, както показва опитът, то в кратко време прави бързи крачки на развитие.

Пъпката от конски кестен помага за по-доброто координиране на вътреш­ната мисловна дейност с материалните предпоставки на действителността. Човек научава бавно, но сигурно да наблюдава явленията, спокойно и без притеснение. Той започва да извлича полза за бъдещето от своя собствен опит и от опита на другите. Той съумява да гледа на себе си от известно разстояние и да се преценява така, както го преценяват другите хора. Така той създава предпоставките за натрупване на жизнен опит и за придобиване на вкус към живота.

Пъпка от конски кестен - ключови симптоми

Правят се винаги и отново едни и същи грешки, защото опитът не може да се осмисли и от него не може да се извлече поука.

Симптоми в блокирано състояние

Изпада се винаги в едни и същи затруднения, водят се все същите спорове и т.н. Поуките от живота се натрупват много бавно поради липса на интерес, равнодушие, липса на наблюдение или вътрешна пасивност. От собствения опит се извлича малко  полза, той не се осмисля. Търси се нещо ново, преди да се изпита вече усвоеното. Въобще не се стига до идеята, да се използва чуждия опит. Понеже човек в мислите си е винаги.избързал с две крачки напред, то той реагира в сегашната ситуация невнимателно, нетърпеливо или незаинтересо­вано.

Човек има чувството, че управлява автомобил с прекъсващ мотор.

Пациентът оставя у другите впечатлението, че е безотговорен и наивен, че се учи бавно и с прекъсвания, че е със забавено развитие.

Това състояние може да се съпровожда от периодически физически заболява­ния, например мигренозни пристъпи, периоди от засилено акне, други пристъпни заболявания.

Потенциал в трансформирано състояние

Вътрешното превключване става лесно, учението протича леко.

Духът е жив и бодър, учи се и чрез наблюдение върху поведението на другите. Събитията в живота се следят внимателно, особено точно се наблюдават отрицателните явления и собствените грешки. Вниманието е насочено винаги в настоящето и всеки опит служи за вътрешно обогатяване. От ежедневния опит се извлича най-доброто. Човек разглежда себе си и своите грешки от известно разстояние, от гледна точка на околните.

Подпомагащи препоръки за състоянието на кестенова пъпка

Всяка вечер да се прави вътрешен анализ на изминалия ден: „какво ново научих днес?", „какво трябва да направя по друг начин следващия път?"

Работа със земя, например градински дейности, грънчарство и други.

Поощрения за положително програмиране: „от всеки опит научавам нещо ново", „все по-рано отгатвам какво ще ми се случи и все по-добре предугаждам възможните грешки", „виждам нещата такива, каквито са в действителност", „вътрешното ми спокойствие ме държи в настоящето".

8. ЦИКОРИЯ / СИНЯ ЖЛЪЧКА / CICHORIUM INTYBUS

Високото до 90 см, разклонено растение е доста разпространено по каменисти и тревисти терени, угари, край пътища, по песъчливи почви. Звездовидните, ясносини цветове се отварят само по няколко наведнъж. Те са много чувствителни и увяхват веднага след събира­нето.

Принцип: Цикорията е свързана с душевните потенциали на майчинство­то и всеотдайната обич. В отрицателното състояние на синя жлъчка тези качества преминават в егоизъм.

Пример: На семейното тържество деветгодишната дъщеря приема гостите, облечена в нова рокля и изглежда много добре с русите си коси. Гостите й отдават нужното внимание и тя се чувства като филмова звезда между тях. Но постепен­но възрастните се увличат в своите разговори и вниманието към нея намалява. Тя се опитва да се задържи в центъра на интереса, като сервира и се движи от група на група, но не успява много. Когато в 12 часа майката иска да я изпрати в леглото, та се държи невъзпитано, избухва в плач и с това отново привлича вниманието на гостите върху себе си. Това е типичното поведение на детето от типа на цикорията.

Много деца се нуждаят от цикория. Още от люлката те се стремят да привлекат вниманието на околните върху себе си с плач. Те реагират остро, ако ги оставим сами. Когато пораснат и плачът вече не помага, те прибягват до други трикове - служат си с всички средства: от ласкателството и прекомерното послушание, до симулирането на болести, до малки изнудвания, като например „ще напиша домашните си работи, ако утре ме освободите от гимнастика".

Цикорията олицетворява отрицателно душевно състояние, което не може да остане незабелязано и при което околните винаги са въвлечени енергийно. То се среща и при двата пола, както и във всички възрасти и във всички случаи на преден план излизат стремеж към влияние, претенции, упорита привързаност към идеи, предмети и чувства.

Наблюдавайте, например как двама прочути тенори общуват на някой прием. Те са външно подчертано дружелюбни, колегиални и дори особено разположени. Но в тях личи малкото Аз, което ревниво дебне, дали другият няма да получи повече внимание и симпатии. И това е типичен случай на цикория.

Хора в отрицателно състояние на цикория имат силно подчертано поведение на очакване. Често отдалеч им личи, какво искат. Класическият пример на отрица­телното състояние на цикория е поведението на „свръхмайката", която обвързва децата си с невидими пипала към себе си. При слабоволевите деца това може да има отрицателни последици за цял живот, В постоянните си грижи за всичко, което се отнася до семейството й, а и до кръга на познатите й, тя се намесва във всичко, организира, насочва и командва като маршал на бойното поле. Винаги нещо поправя, предлага или критикува. Мотото й е: „казвам това само за твое добро".

Характерите от типа на цикорията охотно се разпореждат с чувствата и живота на своите близки, изпитвайки известна гордост от това. Майките от този тип всъщност се чувстват добре само в кръга на „своите малки" и техните, вече порядъчно възрастни деца, трябва редовно да присъстват на празниците, а ако проявяват нежелание се телефонира дотогава, докато се съгласят.

Не за всички деца е лесно да се освободят от тази заробваща майчина любов. Някои синове, а и техните семейства, остават десетилетия под нейното влияние и пропускат важни стъпки и възможности в живота си. Ако някое дете въпреки всичко намери сили да се освободи, майката от типа на цикорията открито изразява разочарованието си: „и това след всичко, което съм направила за него".

Въпреки примера с всеотдайната майка, не трябва да мислим, че отрицателно­то състояние на синя жлъчка се среща по-рядко при мъжете. Така например, едва ли съществува юрист, който да не е в това състояние.

Зад всяко състояние на цикория се крие дълбока душевна неудовлетвореност, вътрешна празнота и чувството, че тази страдаща личност никога не е била желана и никога не е била обичана истински. Не рядко зад това състояние стои прекарано без обич детство. Някои описват това чувство като черна дупка или буре без дъно, които всякога и отново трябва да се пълнят с внимание, признание и самоутвърждаване. Тази потребност се задоволява при отрицателното състо­яние на цикория с използване на силна воля и манипулативна сръчност. Понеже в това състояние на празнота личността не може да дава обич, тя страда от вътрешна несигурност и от най-различни страхове от въображаеми загуби. Ако все пак, въпреки липсата на чувства, се активират положителни емоции, те принудително имат характер на инвестиция: „аз бих те обичал, ако...". Една английска специалистка по методите на д-р Бах изразява отрицателното състо­яние на цикория като: „изискващата майка" (за разлика от отрицателното състояние на калуна - „изискващото дете").

При хората от типа на цикорията има потенциал от голяма вътрешна сила и истинска способност за обич. Те могат да се събудят, ако личността е готова да направи обрат.Тя трябва да разбере, че черната дупка може да се запълни само от бликащия вътре в нас избор на любов, който непрекъснато струи от душата ни. Когато хората от този тип започнат да служат безкористно на другите, следвайки поривите на душата си, те усещат бликането на избора на божествената любов и изпълването си със сила и сигурност. Тогава вече не е нужно да принуждават другите към внимание и благосклонност - те идбат от само себе си. И тези отношения остават постоянни, защото изворът вътре в душата остава неизчерпаем.

Самият д-р Бах сравнява положителното състояние на цикория с първичния тип на майката, с потенциала на „всеобщото майчинство", който е заложен във всеки човек в латентно състояние, независимо от пола. Езотериците допускат хипотезата, че големият брой хора в отрицателно състояние на цикория се дължи, на това, че този тип на майката е изключен от съзнанието и там остава само представата за „девата", която е въплътена, например в Дева Мария.

В положителното състояние на синя жлъчка голямата майчина енергия може да бъде много полезна и самоотвержена, без да очаква отплата или да я изисква вътрешно. Тя излъчва топлина, доверие и сигурност, чрез които околните се чувстват защитени.

В практиката обикновено се натъкваме на майчини проблеми при състояни­ето на цикория, съпровождано от множество физически признаци, като напри­мер болестни явления на задържане, натрупване на енергия в долните части на тялото, физически симптоми на емоционално и душебно отравяне. В древния Египет синята жлъчка е смятана за чернодробно лекарство.

Синя жлъчка - ключови симптоми

Собствени тенденции на личността, която свръхмерно се намесва във всичко и манипулира отношенията. Тя очаква от околните пълна преданост и подчине­ние и се изпълва със самосъжаление ако не постигне желаното.

Симптоми в блокирано състояние

Самолюбие, властолюбив, прекомерни изисквания. Зорко се бди за нуждите, желанията и развитието на семейството и на кръга от приятели. Винаги се правят забележки и предложения. Свръхзастраховане, не се прави нищо, без да се прецени каква ще е личната полза. Обичта е свързана с налагане на изисквания и условия. За постигането на определена цел се търсят предимно околни пътища. Използват се манипулации и дипломатически средства, понякога много тактич­ни. Изнудване чрез чувствата, поддържане на преминали в течение на времето връзки, като например майка-дете или годеница-годеник и т.н. Опрощаването и забравянето не са качества на това състояние. Страх от загуба на приятели, връзка или собственост. Чувство на самосъжаление - „никой не ме обича", на отхвърленост, измаменост, оскърбеност. Преувеличено обрисуване на „нещаст­ното състояние". Бягство в болестта; за да се събуди съчувствие или придобие влияние.

Ако очакванията на личността в това състояние не се изпълнят, следва реакция на гняв и се взима позата на мъченик. Плач поради неблагодарността на околните, сметка за това „какво ми дължат".

Децата в това състояние изискват непрекъснато внимание от страна на околните към себе си.

Потенциал в трансформирано състояние

Първичният тип на „вечната майка". Истинска обич и преданост към околните, дарява без да очаква или изисква отплата. Топлина, благоразположение, фин усет. Чувство на лична защитеност и сигурност, което предава и на околните.

Подпомагащи препоръки за състоянието на цикория

Физически упражнения за отпускане, масажиране, дихателни упражнения за хармонизиране на сърцето.

Мисли за положителна настройка: „давам, без да изисквам", „давам свободен път на това, което задържам в себе си", „уважавам границите на всяка индивидуалност", „черпя от пълноценното", „намирам сигурност в себе си", „отварям божествения избор в себе си".

9. ПОВЕТ, CLEMATIS VITALBA

Увивното растение се среща на варовите почви, между храсти и l края на гората. Височината му достига до 12 м, дебели­ната на стъблото е 2-3 см. Цъфти от юли до септември с уханни, бяло-зеленикави до сметанено бели цветове. През есен­та плодчетата с дълги власинки образуват влакнести пухчета.

Принцип: Поветът е свързан с душевният потенциал на творческия идеализъм. В отрицателното състояние на повет личността участва копкото се може по-малко в реалния живот и се затваря в свой собствен свят от фантастични представи.

Един пример: Срещаме на улицата малката дъщеря на съседите. Тя гледа замечтано някъде далеч, без да ви забелязва. Това е типично за повета. Така е и с нашия деветгодишен хлапак, но духът му е в ролята на командир на междузвезден кораб. Също и известната цигуларка от съседната улица, която е малко безпомощна пред всекидневните проблеми.

„Наистина ли?” и „Не може да бъде!” са чести стереотипи в изразяването на хората в състояние на повет. Това показва, че те всъщност не се интересуват от това, което им казвате, защото са някъде далеч с мислите си. Те са скитници между звездите. Действител­ността никога не е особено привлекателна за тях, затова те винаги когато това е възможно се оттеглят във въздушните кули на своята фантазия. Когато трябва да се вземе някакво важно решение те често смайват близките си с крайно нереалистични предложения или се отдават на неосъ­ществими илюзии.

В отрицателно състояние на повет личността отдава малко значение на физическата реалност. Затова разполага с малко енергия на физическо ниво, което се отразява на тялото и поведението. Този, който много се нуждае от повет, често се оплаква от студени крака и ръце и понякога  усеща главата си празна. Паметта му не е силна и той има затруднения с подробностите.

Например той отива в кухнята, блъска се в стената поради лошо ориентиране и забравя за какво е отишъл там.

Човекът от типа на повета предпочита да се занимава вътре в себе си със свои представи, вместо да взима участие в живата действителност; така той може да получи постепенно смущения в зрението или слуха. Поради своята занесеност той е застрашен от улични злополуки. Хората от този тип спят продължително и дълбоко, заспиват при гледане на телевизия, при слушане на доклади или на неделната проповед. Техният  интензивен вътрешен живот не оставя много място за концентрация, те винаги изглеждат малко унесени и истински бдителни те не са никога.

Ние никога не можем да видим човека в състояние на повет възбуден, защото той изразходва по-голямата част от психическата си енергия във вътрешните нива. Той рядко проявява страх или агресия. Понякога той реагира със същото дразнещо безразличие както на доврата, така и на лошата новина.

Ако човекът от типа на повета се разболее, лекарят има трудности с него, защото инстинктът за самосъхранение при такива личности е слаб, а с това и стремежът им към оздравяване.

Понякога се създава впечатлението, че пациентите от типа на повета нямат нищо против да напуснат този свят, навярно за да се съберат в отвъдното с любимия си човек. Не напразно д-р Едуард Бах нарича състо­янието на повет „учтива или фина форма на самоубийство". Романтична­та вълна от стремеж към смъртта през деветнадесетото столетие беше един точен израз на отрицателното състояние на повет.

Хората под знака на повета често разполагат с по-големи творчески дарби, отколкото средния човек. Затова често ги срещаме в професии, където се произвеждат мечти и сънища - например в модата, филма и печатното слово. Ако творческите им възможности не се осъществят, почти автоматично се стига до отрицателно състояние на повет, в което творческата енергия се проявява в преувеличена романтичност, ексцентричност или всевъзможни изкривени представи.

Много от хората в отрицателно състояние на повет се надяват на по-добро бъдеще, в което най-после да постигнат истинските човешки иде­али, точно както днес много хора очакват тоталната катастрофа, с надеждата, че след нея ще настъпи „златната ера". Но личността в това състояние не осъзнава, че всяко бъдеще се изгражда в настоящето и че в тази задача всяка енергия, разум и сърце са планирани от Висша Сила. Изчакването вреди не само на собствената личност, но и на общата идея на земното съществуване.

Ако личността се заеме със своята истинска задача, тя все повече и повече разбира истинските взаимоотношения между физическия и духовен свят и по-дълбокия смисъл на явленията. С това техният живот става с всеки изминат ден по-интересен.

Положителната енергия на повета се наблюдава у хора, които държат под контрол богатата си фантазия, и насочено я пренасят в материалния свят, като го обогатяват чрез красотата и чувствителността на мис­лите си, действайки като хора на изкуството, лечители и практици-идеалисти.

Поветът може да служи за продължителна употреба, но може да се прилага и при преходни душевни и физически състояния, при които съзна­нието е обзето от радостите, тъгата или физическите затруднения на действителността.

Типичните представители на повета понасят употребата на невролептици, дроги и липсата на сън по-зле от средния чобек. Някои лечители използват повет, за да предотвратят развитието на инфекции, засилвай­ки чрез него връзката между физическото тяло и неговите извънтелесни нива.

Поветът, заедно с други цветове по д-р Бах, е подпомогнал зачеването при съпружески двойки, чието безплодие не се е дължало на органични причини.

Повет - ключови симптоми

Сънуване през деня. Винаги далеч с мислите си. Твърде малко внимание за това, което се случва наоколо.

Симптоми в блокирано състояние

Някъде другаде в мислите си, изолираност, невнимание, разсеяност, сънуване с отворени очи. Липса на интерес към настоящето, Живее в света на фантазията си. „Скитник между звездите", не се чувства удобно в действи­телността. Фантазията заема много пространство в живота му. Типичен поглед:от далечината и в далечината, „очи от приказките". Изглежда зас­пал, никога съвсем бодър. Реагира с еднакво безразличие както на добри, така и на лоши новини. Рядко проявява страх или агресия, защото никога не е изцяло в настоящето. Изглежда безжизнен, често подчертано блед, със студени ръце и крака и чувство на празнота в главата. Понякога има усещането, че е под лека наркоза. Нуждае се от продължителен сън, обича да дреме, понякога в твърде неподходящо време. Лесно се дезинтересира, има склонност към колабиране. Слаба координация на движенията, лесно проявява несръчност, блъска се. Слаба памет, особено за подробности, понеже му липсва интерес. Склонност към смущения на зрението и слуха, понеже очите и ушите му са „обърнати" навътре. При заболяване не се стреми към бързо оздравяване, защото има слаб инстинкт за самосъхранение. Сравнително трудно прави разлика между фантазия и действителност. Често има неосъ­ществени творчески дарби, често това са хора с художествени заложби, които работят прозаични професии, за да преживяват.

Потенциал в трансформирано състояние

Светът на мислите е овладян и черпи от действителността всекидневно нови стимули, понеже разбира връзката между различните светове и техния дълбок смисъл. Творческото начало се превръща целенасочено във физическа реалност, например като писател, артист, художник и т.н.

Подпомагащи препоръки

Упражняване на творчески любими занимания, при които неосъщественият творчески потенциал се пребръща в материя, например тъкане, рисува не и т.н. Теоретични и практични занимания с принципа „както отвътре,така и отвън"..

Йога упражнения за укрепване на етерното тяло.

Пребиваване на слънце и на светло.

Положителни мисли за програмиране; „Все повече разбирам зависимостта; между вътрешния мир и външния свят", „моята задача трябва да се осъществи в конкретното настояще", „ поддавам се на вдъхновението и превръщам идеите си в действителност", „участвам изцяло в играта".

10. КИСЕЛИЦА, MALUS PUMILA

Това е подивяло ябълково дърво с широка корона, високо до 10 метра. Среща се на рядко между други дървета и храсти. Цветните листче­та са розови отвън и бели отвътре. Цъфти през май.

Принцип: Киселицата е свързана с реда, чистотата и съвършенството. В състояние на киселица често изпадат хора, които прекрасно знаят в какво състояние трябва да бъдат тялото и душата им, както и всичко, което ги заобикаля: безупречно. Всичко, което се отклонява от тези идеални, но много лични представи за чистота, ги обърква и им тежи. То ги прави тъжни, понякога отчаяни, а в екстремни случаи ги изпълва с отвращение от самите тях. Това може да бъде една отрицателна мисъл, на която не би трябвало да се поддават, или една остра забележка, която са направили против волята си. Това могат да бъдат три безобидни пъпки на лицето, които толкова ги смущават, че те търсят помощ от лекаря. Същия смут може да предизбика липсващата ивица от няколко сантимет­ра тапет при ремонта, която не им дава спокойствие нито за миг, докато не купят нова ролка и не коригират грешката. При всички подобни случаи поводът не може да оправдае реакцията, която предизвиква.

Заблудата на личността е явна: нещата се разглеждат частично, от гледна точка на собствените ограничени представи, „под лупа", Вниманието се концентрира в подробностите, докато се загуби общия поглед. Ако тези личности биха могли да погледнати в другата посока, да отворят своето Висше Аз за по-висши принципи на реда, да видят нещата от разстояние, то те биха намерили верните пропорции.

Но за нуждаещите се от киселица това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Защото тези хора са обикновено твърде чувствителни и в по-фините си нива приемат повече натоварване, отколкото могат да понесат. Това неосъзнато натоварване често създава у тях чувството, че са замърсени, задръстени и се нуждаят от пречистване. Ако те не познават духовните средства и пътища на пречистването, те се опитват да направят това на телесно ниво. В този  стремеж те понякога достигат до чудатости, като непрекъснато миене на ръцете или неколкократно взимане на душ през деня. Съществуват пациенти от типа киселица, които не си позволяват да целунат някого, без да  напръскат със спрей устата си. Човек в това състояние има криворазбран идеал за чистота, от което следва нарушено отношение към цялото му физическо тяло. Поради високата си чувствителност те често се впечатляват от някоя дреболиа дотолкова, че ангажират цялата си вътрешна енергия за решаването на този „проблем". Така те губят поглед за общите взаимоотношения и зависимости. Домакините, които вечно обикалят с парцала за бърсане, се безпокоят от мокрите следи по новия килим, но не и за мокрите крака на децата. Едва след избърсването на следите, те се досещат, че мокрите крака могат да причинят простуда.

Силният вътрешен стремезк към чистота често поражда у тези хора и по-изразен страх от насекоми, бактерии, развалени ястия и инфекции от всякакъв вид.

Когато във вестниците се появят първите съобщения за грипна епидемия характерите от типа на киселицата взимат всички предпазни мерки, за да не се разболеят.                                                  

Този страх не е толкова необоснован, колкото може да изглежда на пръв поглег—
за другите характери. Защото изглежда, че хората от типа на киселицата притежават особеното свойство да привличат нечистото и тъмните енергии от своето обкръжение. В положителното състояние на киселица някои от тях са в състояние да трансформират тъмните сили в лечебни. Една специалистка по лечението на д-р Бах ги характеризира много сполучливо като „духовни прахосмукачки".

Всеки човек, който се намира в положително състояние на киселица   осъзнава, че външните дисхармонии винаги са само отражение на вътрешната неуравновесеност, че чрез постигане на вътрешна хармония се решават и външните проблеми. Това познание е първата крачка към излекуването.

Киселицата пречиства от отрицателните въздействия, като например: след работа по почистване, след продължителни грижи за болни. За разлика  всички останали есенции от цветове тя често има двойно действие. Пречистването може да протече на душевно или телесно ниво. Затова есенцията от киселица често се използва за допълнително лечение на кожни смущения от всякакъв вид, обикновено в комбинация с други цветове от системата. При външно   приложение се капват около 10 капки от есенцията за вътрешно приемане, за една вана. Пет капки са достатъчни за превръзки и компреси.                             

Някои практици препоръчват есенцията от киселица и за подпомагане на диетата за отслаббане. В други случаи се прилага за по-бързо отстраняване последиците от простуда, профилактично срещу катари на горните дихателни   пътища и за отстраняване на последствието от силно действащи медикаменти (антибиотици, упойващи средства). Чрез прилагане на есенция от киселица се отстраняват в редица случаи и жлъчни камъни.

Препоръчва се и взимане на комбинация от киселица и орех преди участие в конференции, за да се намали въздействието на чуждите енергийни полета върху

собственото. Заедно с капките за спешна помощ, ябълката се използва и срещу вредители по растенията, както и за засилване на присадените в нова саксия цветя.

Киселица - ключови симптоми

Чувство за външна и вътрешна замърсеност или инфекции. Дребнавост. „Чист­ник".

Симптоми в блокирано състояние

Преувеличаване на принципа на чистотата на духовно-душевно и/или телесно ниво. Изразен стремеж към „душевна хигиена". Страх да не направи нещо, което противоречи на истинската му вътрешна природа. Чувство, че трябва да се пречисти от лоши мисли. Усещане за порочност и опетненост.

Отдава се прекалено голямо внимание на подробностите, но се губи поглед върху общото, раздразнение по нищожни поводи. Примерни домакини с педантични изисквания, всичко трябва да има идеален вид. Чувствителност и нетърпимост към безредието, както в обществото, така и в частния живот. Затруднения при физически допир и общуване: кърмене, целувки и т.н. Отвращение от самия себе си при кожни обриви, изпотяване, пъпки, брадавици и други подобни. Вътрешна свръхчувствителност към болки, насекоми, опасност от бактерии. Силен стремеж към чистота, до степен на натраплива идея за непрекъснато миене. Страх от развалени храни, нечисти тоалетни, погрешно предписани лекарства, замър­сяване на околната среда. Понякога потребност от често освобождаване от телесните екскрети. Стремеж към незабавно освобождаване дори от незначител­ните болестни явления и обезкуражаване, ако това не се постигне веднага.

Потенциал в трансформирано състояние

Преминавайки в трансформирано състояние, личността става великодушна, не се вълнува от дребни неща и вижда явленията в истинската им същност. Събужда се разбирането за по-висшите сили и за неизяснените явления от околната среда.

Подпомагащи препоръки за състоянието на киселица

Трябва да се приеме, че човекът е несъвършено творение. Достатъчно сън и отмора за нервната система. Йога упражнения и друга гимнастика за пречистване на жлезите и хармонизиране на нервната система. Да се медитира редовно. Лимфен дренаж.

Мисли за положително програмиране: „впечатленията преминават през мене", „никога не изпускам от внимание водещата нишка", „аз съм щастливо същество с мои собствени индивидуални качества", „моята вътрешна същност е спокойна и недосегаема".

 11. БРЯСТ, ULMUS PROCERA

Цъфти според годината през март-април по гори и хълмове. Малки­те, многобройни, събрани в снопчета цветчета се отварят преди разлистването.

Принцип: Брястът е свързан с принципа на отговорността. За разлика от другите цветове на д-р Бах, тази енергия се проявява обикновено в положителна форма. В отрицателната си форма тя се проявява като „слабите моменти в живота на силните личности", когато хората с големи способности и високо чувство за отговорност внезапно изпадат в такова изтощение, че не могат повече да се справят със задачите си. Примери: Преуспяващ собственик на предприятие с 40 души сътрудници изведнъж изпитва страх пред обикновено търговско реше­ние, като с това причинява затруднение на всички работници. Обожаваната майка на голямо семейство изведнъж изпитва страх, че няма да се справи със задачите около първото причастие на най-малката си дъщеря. Способният и почитан кмет изведнъж изпитва страх, че няма да се справи с вътрешнопартиен спор и решава да подаде оставка, въпреки дълбокото си убеждение, че това ще има катастрофални последици за общината.

В това състояние на пълно изчерпване засегнатите виждат проблемите си в изкривена перспектива, но то е преходно и винаги преминава. Въпреки това околните са твърде обезпокоени за своя кумир, когото са свикнали да виждат винаги сигурен и непоклатим.

Хората под знака на бряста са обикновено способни и често са склонни към алтруизъм. Това им спечелва отговорни позиции и им дава сили за осъществяване на техните задачи. Но това обикновено води до натоварването им с повече работа.

Хората с характера на бряста са изцяло предани на своите задължения, за щастие на техните близки. Те обаче често забравят, че са също и индивиди с лични потребности и че физическите им сили не са неограничени. Криза на изтощение или отрицателно състояние на бряст настъпва много често тогава, когато професионалното претоварване съвпадне с конституционално обусловена пасивна фаза на организма, например в началото на климактериума, в отрицателни фази на биоритмите и т.н. Рано или късно настъпва състоянието, при което не помага никаква мотивация - тялото предявява своите права. Тази слабост води до преходно колебание в самочувствието.

Противоречието се крие в това, че в такива моменти човек се идентифицира твърде силно с ролята на своята личност и смята, че може да пренебрегне предупрежденията на своето Висше Аз за повече умереност. При това той забравя, че всеки човек преди всичко е отговорен за себе си и най-напред трябва да изпълни повелите на душата си. Едва след това идва ред на очакванията на трети .лица.

Състоянията на слабост и изчерпване при типа на бряста трябва да се тълкуват като предупредителни сигнали срещу прекомерното отдалечаване от идите и представите на личността, което крие опасност от отслабване на връзката със собстбеното Висше Аз. Човек може да разшири значително границите на своята работоспособност, но не може да ги премахне, докато обитава своето физическо тяло.

Английските езотерици сравняват енергията на бряста с амонячната сол за ободряване. Брястът дава на силните енергия в моментите на тяхната слабост. Той ги събужда от съня на безпомощност и ги поставя на крака върху почвата на действителността. Така погледът върху проблемите се изяснява и се възвръща увереността в собствените способности. Творческото начало е възстановено и проблемите ще бъдат решени самостоятелно или с чужда помощ.

Бряст - ключови симптоми

Временно чувство, че няма да се справи със задачите и отговорностите, които стоят пред него.

Симптоми в блокирано състояние

Чувство, че задачите са ни затрупали и отговорностите са нараснали неимоверно. Чувство за недостиг на сили за предстоящите задачи, фази на изтощение при силни характери, които иначе вярват в способностите за справяне с определена задача. Възникване на преходни съмнения в способностите си. Човек не знае откъде да започне, или затъва в дейност, в която е станал незаменим, но се страхува от отговорност. Поел е наведнъж много задачи и се страхува, че няма да се справи с тях.

Потенциал в трансформирано състояние

Вродена алтруистична настройка, следва вътрешен подтик. Заложбите са над средното ниво, способностите са големи. Личност на ръководител с положителни качества и силно чувство за отговорност. Сигурен, самоуверен, заслужаващ доверие. Твърдо вярващ че ще получи помощ в решителят момент и е говото да опита невъзможното, за да преодолее трудностите. Вижда проблемите в техните действителни измерения.

Подпомагащи препоръки за състоянието бряст                                     

Да осъзнае, че има задължения и към собствената личност. При планиране на работата да включва повече фази на почивка. По-често „да си разрешава нещо".

Мисли за положително програмиране: „всеки поема толкова отговорност, кол­кото може да носи", „аз съм в състояние да се справя с положението", „ще получа помощта, от която се нуждая".

12. ТИНТЯВА / ГОРЧИВКА /, GENTIANA AMARELLA

Високото 15-20 см растение се среща по високопланински пасища и склонове. Многобройните цветове, обагрени от синьо до пурпурно се събират през месеците септември-октомври.

Принцип: Тинтявата се свързва в Средна Европа с Бога и вярата. Вярата тук не трябва да се схваща само в религиозен смисъл. Това може да бъде вяра в смисъла на живота, във Висша Сила, в определени принципи на живот или в определен мироглед.

Човекът, който се нуждае от тинтява, би искал да вярва, но не може. В какво се състои заблудата му? Той живее с неосъзнатото нежелание да бъде воден от своето Висше Аз и не иска да види себе си като част от по-висша общност. Така той се ограничава в своята личност и се отделя от единствения извор на вярата. Той

Примери: песимистът в професията, който установява с известно вътрешно задоволство, колко лошо е всичко около него и изобщо в света; упоритият дух на съмнение, който не се чувства добре, ако няма някакви грижи. Това са екстремните състояния на отрицателния тип на тинтявата.

Като преходно състояние тинтявата често се проявява във формата на обезкуражаване или малодушие, например в процес на оздравяване от някоя болест. Ако всичко е протичало добре и внезапно настъпи рецидив, пациентът мисли, че това е свършекът на света и че всичко започва отначало.Типичният пациент от типа на тинтявата, както и лечителят от този тип естествено се съмнява дълбоко в себе си в действието на цветовете на д-р Бах, въпреки, че ясно вижда действието им.

Тинтявата помага много при състояния на депресия, които са предизвикани от познати на пациента причини. Например след смъртта на съпруг или съпруга, при продължителна безработица, при изоставени деца след развод, при изпратени в старчески дом старци и т.н.

Състоянието на тинтявата вътрешно представлява блокада на душевно ниво. Мисловните способности са силни, но са фиксирани отрицателно. Здравият и  логичен скептицизъм се превръща в трайно състояние на отрицание и поставяне под въпрос на всичко. Хората, които се противопоставят на другите и оспорват вярата, са в отрицателно състояние на тинтява. „Господи, помогни ми в моето неверие!" казва много точно един християнски мистик.

Тинтявата помага изграждане на вярата, но не на сляпата вяра, а на тази на положително настроения скептик. Онзи, който чрез тинтявата намира отново своето Висше Аз, може да посреща трудностите без да изпада в отчаяние. Той може да живее с конфликтите, защото най-малкото осъзнава отчасти, че във висшия смисъл конфликтите имат важна функция. Той не се спира пред препятствията, защото винаги вижда светлина в тунела.

На практика тинтявата се прилага с успех при децата, които са станали страхливи и са обезкуражени от дребни училищни неуспехи. Освен това тинтявата действа чудесно, когато след лечение настъпи рецидив на заболяването. Особено добър ефект има тинтявата, обаче при хора, които не са намерили помощ чрез психотерапията.

Тинтява - ключови симптоми

Скептицизъм, съмнение, песимизъм, леко обезкуражаване.

Симптоми в блокирано състояние

Депресия, причините на която са известни. Понякога изглежда, че се наслаждава на песимизма си. Във всяко начало се проявява най-напред съмнение. Несигурност поради липса на вяра и доверие. При непредвидени трудности лесно се обезкуражава и разочарова. Ако нещата тръгнат назад се изпада в паника. Не може да схване, че липсата на вяра е причината на тези състояния.

Потенциал в трансформирано състояние

Става възможно да живее с конфликтите. Убеден е, че не може да се стигне до неуспех, ако направи всичко възможно. Убеденост, че трудностите се преодоляват, въпреки понякога тежките обстоятелства. Вижда светлина в края на тунела и може да вдъхне същото чувство и на други.

Подпомагащи препоръки за състоянието на горчивка

Четене на биографии на велики личности, които са имали същите проблеми и са успели да се справят с тях. Занимания на тема: „как работят мислите".

Мисли за положителна нагласа: „препятствията представляват възможности за учение", „аз вярвам в крайния успех", „всяко явление има своя дълбок смисъл".

13. УЛЕКС, ULEX EUROPAEUS

Расте на каменисти почви, сухи пасища и степи. Цъфти през  март-юни.

Принцип: Улексът въплъщава душевния потенциал на надеждата. В отрица­телно състояние на улекс човек е загубил надежда. Много хора в това състояние  са боледували или боледуват в момента от някакво хронично заболяване. Те са лекувани многократно без успех и лекарите са им обяснили, че никога няма да оздравеят напълно. Пациентите от този пит се предават, и въпреки, че се съгласяват да бъдат лекувани отново, вътрешно са убедени, че това няма никакъв смисъл.                                          

Това душевно състояние е опасно поради две причини. От една страна защото постоянно засилва вътрешното отрицателно очакване по отношение на несполучливите лечения и от друга страна защото личността оказва на всичко отгоре и пасивна съпротива. Личността се отдалечава все повече от нейното Висше Аз и от процеса на разбитие, за да се превърне постепенно в жив труп. Понякога хората в отрицателно състояние на улекс изглеждат като излизащи от подзе­мие, с жълто или бледо-восъчно лице и тъмни кръгове около очите. Някои лечители споделят впечатленията си от това състояние, описвайки го като дебела стъклена плоча между душата и личността - те все още се виждат, но не могат да се чуят.

Неосъзнатата заблуда на личността и тук се крие в отхвърлянето на ролята на Висшето Аз: вместо да му предостави цялата отговорност и да му съдейства с доверие, личността се противопоставя на текущия процес на развитие. Понеже нещата не се развиват според нейните представи, тя вътрешно се оттегля, без да се замисли за значението на отхвърления процес. Това детинско поведение намира отражение и в поведението на някои пацие­нти, които очакват всичко да се оправи по някакво чудо отвън, вместо да разберат, че всяко лечение и излекуване идва от самите нас. Пациентите в това състояние трябва да се научат да се справят със съдбоносните явления в развитието на тяхното заболяване.

Според мистичните учения тези хора са обременени от тежка карма и трябва да страдат, защото истинските промени на тази планета се постигат чрез страдание. Ако този смисъл се отгатне, душевната настройка се промени светкавично.

В положителното състояние на улекса, човек може да черпи от себе си нова сипа и надежда и така е отново в състояние да определя съдбата си. Това не означава, че той се надява на невъзможното. Той знае, например, че ампутираният му крак не може да се възстанови, но вярба твърдо в добрата си съдба. Приема страданието без да се оплаква, защото е разбрал, че чобек се учи най-добре чрез болката и изпитанията. Така той посреща спокойно и без отчаяние съдбата си. При хронични заболявания в ранен стадий тази нагласа често е прелюдия къи постепенното действително оздравяване.

Но и отрицателното състояние на улекса днес често пъти не е така силно изразено, както беше описано по-горе. Хората, при които то протича в умерена форма, се познават по изрази като: „опитах всичко, но...". Приемането на есенция от улекс в такива случаи често предизвиква решаващия обрат към нов етап на развитие. Английски практици съобщават, че употребата на улекс заедно с шипка стимулират вехнещи издънки от растения към пускане на корени.

Състоянието на улекса понякога трудно се различава от това на шипката:    

Европейски улекс: личността, дори когато е в отчаяние, може да бъде убедена да се подложи на още едно лечение.

Шипка:Личността от този тип е още по-пасивна и апатична. Тя не желае да опита ново лечение.

Европейски улекс - ключови симптоми

Безнадеждност, пълно отчаяние. „Тоба вече няма никакъв смисъл."

Симптоми в блокирано състояние

Дълбоко вътре постоянства противопоставянето със собствената съдба. Почти е загубена надеждата за промяна на положението. Депресия, примирение, вътрешна умора. Липсва силата за нов опит. Вътрешно се предава и очаква нещо да се случи отвън. Оставя се да бъде убеден за ново лечение, но е разочарован от и най-малкия неуспех.                                                                                                                      

Често при такива случаи се установява прекарана или датираща още от детството хронична болест, както и израстване с хронично болен човек.

Потенциал в трансформирано състояние

Убеденост в добрия краен изход, приемане на собствената съдба. Разбира, че безнадеждността спъва оздравителния процес, стига до изводите, че „всеки трябва да носи товара си", че не трябва да се казва „никога". В по-леките случаи възкръсва надеждата за оздравяване и с това се прави първата крачка в тази насока.                        '

Подпомагащи препоръки за състоянието на улекс

Да се занимава с мислите за кармата и страданието. Да прави излети на слънце.

Мисли за положителна настройка: „надеждата е лекарство", „всеки нов ден е една нова възможност", „участвам в играта", „всичко се развива по вътрешна закономерност".

14. КАЛУНА, CALLUNA  VULGARIS

Не трябва да се бърка с ериката, която цъфти с  розови цветове. Цъфти през месеците юли до септември  и се среща в степни местности, мочурища и открити равнини.

Принцип: Калуната е сбързана с душевните качества на отзивчивостта готовността за помощ. В отрицателно състояние на калуна човек само кръжи около себе си и своите проблеми.

Понякога досажда на околните с проблемите си дори се опитва да ги реши за тяхна сметка. Състоянието се проявява във външно-насочена или вътрешно-насочена форма и може да настъпи при почти всеки човек.

Хроничната, външно-насочена форма може да се характеризира с изречението „дойде, видя и заговори"! Тези личности създават напрежение у околните, защого ги засипват с думи. В екстремните  случаи те просто се нуждаят неотменимо от външна изява.

Винаги се нуждаят от слушатели, които да бъдат запознати с неимоверно важните им проблеми или ежедневни подбизи. Хората в отрицатели състояние на калуна изпитват непреодолимо желание да се освободят и да споделят преживяното.

В обществото са им необходими само пет минути, за да насочат разговорите към себе си.

Ако искаме да се освободим от тяхната силна потребност към споделяне, трябва да постъпим брутално, защото те не изпускат лесно жертвата си. При разговора те се прибижкават близко до слушателя си и ако той се отдръпне го, преследват до стената, а ако потрябва го държат още и за ръкава. Два характера от цветовете на д-р Бах са особено беззащитни пред него: червеният кантарион, който няма достатъчно силна воля, за да избяга, и мимулус, който изпитва страх, просто да стане й да си отиде.

Външно насочените характери на калуната в по-тежките случаи дори не се интересуват, с кого говорят. В чакалнята на лекаря те разказват на напълно непознат човек най-подробно всичките си оплаквания, в къщи водят продължител­ни разговори по телефона, в които всички изречения започват с „аз". Това „аз" е именно центърът, около който се върти цялото мислене и говорене в състояние на калуна. Към интересите на събеседника не се проявява никакво внимание.

Интересно е как се стига до подобни крайни форми на егоцентризъм. Някои лечители обозначават отрицателното състояние на калуна като „нуждаещо се дете", т.е. състоянието на малко дете, което изисква вниманието и благосклон­ността на околните.

Хората, които се нуждаят от калуна, много често произхождат от семейства с твърде хладни отношения. По тази причина те от най-ранното си детство са лишени от емоционална топлина. Понеже тяхното неукрепнало Аз не намира подкрепа и признание, то само се грижи за емоциите си и с това поведение навлиза в по-зрялата възраст. Постоянното говорене първоначално е едно неосъзнато утвърждаване на собствената личност. Слушам се, слушат ме, значи съществувам.

Когато децата, при оформяне на своето Аз говорят много за себе си, това е една нормална форма за състоянието на калуна. Така и постоянната загриженост на възрастния, който е от типа на калуната, неговата склонност да преувеличава и от мухата да прави слон, намират своето обяснение в това детско поведение.

За „нуждаещото се малко дете" е най-лошо, когато бъде оставено само от онези, които го зареждат с енергия. Затова и при възрастните от този тип, които живеят от енергията на другите, най-страшна е самотата.

Печално е, че околните рядко разбират това психическо състояние на „малко дете, което се нуждае от другите". Това неразбиране се подкрепя и от поведени­ето на самите хора от типа на калуната, които се представят като самоуверени и сигурни. Но със силния натиск, който те упражняват върху околните, стремей­ки се към контакт и признание, постигат обикновено обратен ефект. Така те вътрешно остават сами.

Недоразумението при отрицателното състояние на калуната се крие недвус­мислено в  пълното отделяне на личността от нейното Висше Аз и от Висшето Единство. Тя не може да разбере, че със сила не може да се постигне това, което се получава от само себе си, когато се ръководим от своето Висше Аз. Хората в отрицателно състояние на калуна трябва да извървят пътя от малкото искащо дете, което иска само да получава, до възрастния, който знае и да дава. Когато те насочат своето внимание и енергия навън от себе си, към околната среда и към Висшето начало, получават съгласно космическите закони многократно повече енергия, внимание, привързаност и обич. Хората в положително състояние на калуна могат, както показва опитът да изслушват също така добре, както преди това са говорили. Те развиват подчертана отзивчивост и могат, когато положе­нието изисква това, изцяло да се поставят на разположение на другите, както и безрезервно да се посветят на някоя задача. Те могат да създадат атмосфера на доверие и сигурност, в която околните се чувстват много добре.

Състоянието на калуната може да се прояви в различни форми. Ако протича вътрешно-насочено, силният стремеж към говорене въобще не се манифестира. Но въпреки, че личността в това състояние не казва много, чувства се въздействието на неговата егоцентрична мисъл.

Всеки човек попада в отрицателно състояние на калуна, когато някой проблем го ангажира толкова силно, че той трябва да намери отдушник и да поговори с някого за това.

Хора, които правят първите си стъпки в медитирането или в някоя друга област на духовната тренировка, често изпадат в състояние на калуна. Те се сблъскват вътрешно с толкова много нови аспекти на своята личност, че трябва да им дават външен израз.

В поведението към околния свят състоянието на калуна може понякога да се сбърка със състоянието на цикория. Разликата се състои в следното:

Цикория;„Нуждаещ_|ата се майка". Желае да запази отношенията с близки­те. Дава, но за да получи. Самосъжаление.

Калуна: „Нуждаещото се малко дете". Държи здраво в ръцете си околния свят, за да може да отрязява в него своето Аз. Не дава нищо на другите. Егоцентричен, но рядко се самосъжалява.

Калуна - ключови симптоми

Егоцентричен, зает изцяло със себе си, нуждае се постоянно от публика, „нуждаещото се малко дете".

Симптоми в блокирано състояние

Мислите се въртят само около собствените проблеми. Високо мнение за себе си, чувства вътрешен порив да споделя проблемите си. В обществото насочва разговора върху собствената личност, натрапва се, не изпуска жертвата . „Нуждае се" от ближния, не може да остава сам. Преувеличава, прави от мухата слон. Трудно му е да изслушва другите, вслушва се в своите мисли, „няма уши за тях". Представя се пред околния свят за по-силен, отколкото е в действителност и затова не предизвиква съчуветвие. Често произхожда от семейство със студени отноше­ния, като дете му е липсвала топлота на отношенията. Проявява се често при спиритически занимания, когато неговото Аз се конфронтира и трябва да намери външен израз на преживяванията си.

Потенциал в трансформирано състояние.

Поведение на зрял човек с разбиране и участие в проблемите на другите. Добър  слушател, заинтересован партньор в спорове. Може безрезервно да се посвети на друг човек или на определена задача. Излъчва сила и сигурност.

Подпомагащи препоръки за състоянието калуна

Винаги трябва да си представя аурата на другите, в която не трябва да се прониква. Да се упражнява в изслушване на околните; съзнателно да изчаква естествения ход на нещата. Да се ангажира с групови проблеми: оказване помощ на съседи, комунални мероприятия и други.

Мисли за положителна настройка: „давам и ще ми се даде", „това, което е добро за мене, ще дойде по естествен път", „чувствам се защитен в себе си", „присъединявам се към Божествената енергия".

15. ДЖЕЛ, ILEX AQUIFOLIUM

Храст с блестящи, вечнозелени, листа и червени плодчета, който расте в гори и между храсталаци. Мъжките и женски цветове са бели, имат лек аромат и са обикновено двудомни.

Принцип: Джелът е коледен символ на англосаксонскте народи за възраждане на християнската същност в сърцата. Есенцията от цветовете на джела въплъщва принципа на божествената, всеобхватна любов, която поддържа този свят и е по-велика  от човешкия разум. Тази висша енергия или любов, в която живеем като  листата от дърбото, е нашият жизнен елексир, най-висшата лечебна и движеща сила, вечната истина, съзнанието за единство, положителното начало. Затова джелът заема централно място между всичките 38 цвята на д-р Бах. Там, където тази сила не може да се възприеме, тя се превръща в своята противоположност: отрицание, усамотение и омраза. Това са причините за всички останали отрицателни явления в живота. Всеки, който живее на тази земя рано или късно се сблъсква с тази основна тема на човечеството. Когато живеем в потока на обичта или в Божията милост, сърцето е отвороно и всички хора стават братя. Отпаднем ли от любовта, сърцето става безчувствено и човек се чувства изолиран, изоставен и захвърлен.Но понеже тази любов е заложена във всяка наша клетка, в отрицателното състояние на джел човек пак се бори вътрешно за своето съществуване. Всяко същество, още щом се появи на този свят, иска да дава и да получава любов. Ако това му се отказва, той изпада в тежко разочарование и започва да се изолира и брани от това, в което не може да вземе участие.

Понеже любовта е огромна сила, нейната обратна страна също се изразява в силни чувства: ревност, отмъщение, омраза, завист, недоволство, злорадство. Тези чувства, от които никой човек на тази земя не може да се чувства напълно освободен, се проявяват или открито или протичат в подсъзнанието. Тогава те могат да станат причина за централни заболявания.

Затова е много важно човек да открива и признава в себе си тези човешки отрицателни чувства, понеже те са огледалото на нашите най-интимни потребности. Те показват това, което бихме искали да имаме, но ни липсва. Така ние получаваме възможност да се справим по правилния начин. Така например, завист­та е чувство, което е твърде силно разпространено не само в обществения живот, но и в така наречените интелектуални кръгове. Човек се.оглежда тайно, какво са постигнали другите и дали не са се изкачили едно стъпало по-високо. Понеже стремежът към любов и изграждане е много силен, такива чувства трябва да се предизвикват дотогава, докато наистина се направи крачката от самотата към общността и човек намери Бога в своето сърце.

Болезнената ревност е класически и трагичен пример за стремежа към любов при отрицателни условия. Усамотеният човек, който намира целта на заложена­та в него любов, постоянно се чувства в опасност отново да я загуби. Понеже не знае какво е обич, той не може и да я отдава и вместо това показва своя страх и страдание.

Но не само ревнивите, но и всички хора заедно трябва да стигнат до прозрени­ето, че любовта, която намира своята цел само в един човек не може да намери трайно осъществяване, ако същевременно не се стреми и към божественото единство.

В явлението на ревността трябва да се прави разлика между болестната и нормалната форма. Последната винаги може да възникне временно в една любовна връзка. Защото там, където се пораждат най-висшите чувства на любовта, се активират едновременно с това и противоположните тенденции, с което се поощрява развитието.

Трябва да бъдем недоверчиви, когато някой се препоръчва като много толеран­тен и твърди, че не е ревнив. Вероятността, че имаме работа с просветен и мъдър човек е твърде малка. Много по-вероятно е той да е толкова опустошен вътрешно, че просто не може да люби и да страда.

От тази гледна точка, винаги е радостно, когато в диагнозата се появи джел, защото това значи, че този човек притежава сили, че има възможности за развитие, може да приема, но и да отдава любов.

Едуард Бах казва: „джелът ни предпазва от всичко, което не е любов, джелът отваря сърцето и ни съединява с божествената любов". Ние започваме да разбира­ме откъде идваме, към какво принадлежим и че всички сме деца на любовта.. Джелът ни помага да живеем винаги в състояние на любов, в тоба състояние на красота, тържество и изпълване, при което човек е едно сърце и една душа с целия свят и вижда всичко в естествения, определен от Бога ред, състояние, в което се радва без завист на успеха на другите, дори и когато сам е в затруднение.

Душевното качество от типа на джела е идеалното състояние на човека, към което той се стреми, докато живее на този свят. „Да чувстваш Бога на красотата и добротата дори и в грозното и злото, да се стремищ към Висшата любов, да се излекуваш, от лошотр и грозното - тоба е, истинската добродетел и морал." (Шри Ауробиндо).

На практика отрицателното състояние на джел не се проявява много силно. Това е така особено в страни, където от поколения е прието да не се говори за собствените чувства. Затова отрицателното състояние може да се диагностицира чрез разговор с пациента. Интелектуалците се нуждаят много повече от джел, отколкото можем да предположим. В крайния стадий на неизлечими болести джелът може да упражни благодатно въздействие.

Диагностично дуелът, заедно с клонестата овсига има отваряща и изясняваща функция. Ако предписаните дотогава есенции от цветове не са помогнали или не може да се изясни кое отрицателно душевно състояние преобладава, трябва преди всичко друго да опитаме с джел или клонеста овсига. Джел, когато човекът по природа е активен и силен. Клонеста овсига, когато е по-скоро тих и пасивен.

Ето и някои примери с джел от всекидневието: При раждането на второ дете, първородното често проявява ревност във формата на лошо настроение, упорство и т.н. В тези случаи джелът е в състояние да помогне. Също и при ревниви кучета, които изведнъж се виждат изместени от новородено дете в семейството.

  Понякога се налага да се диференцират състоянията на джел и цикория:

Джел: въплъщава предимно висшестоящото схващане за любовта. Чувствата са по-болезнени, те могат да се отнасят не само до хора, но и до идеи.

Цикория: въплъщава само частичен аспект на любовта - на взимането и даването. На преден план изпъква собственическото, взискателно поведение към другите.

Джел - ключови симптоми

Ревност, недоверие, омраза и завист на всички нива.

Симптоми в блокирано състояние

Сърцето е кораво, човекът е недоволен, нещастен, безплоден в начинанията си, но не винаги знае защо. Завист и омраза, злорадство. Страх да не бъде изигран. Оплаква се от другите, във всичко вижда нещо отрицателно. Подозрителност, често се чувства обиден и наранен. Вътрешно отблъсква другите. Яд, ярост, внезапни пристъпи от лошо настроение със склонност към сбиване при децата.

Потенциал в трансформирано състояние

Живее във вътрешна хармония и излъчва любов. Има дълбоко разбиране за човешките чувства. Може да се радва на постиженията и успехите на другите, дори ако самият той е зле. Има чувство за висшия ред в света и точно определя мястото на всеки един в него.

Подпомагащи препоръки за състоянието на джел

Йога упражнения за хармонизиране на сърцето. Групова работа в най-различни форми.

Поощрения за положителна настройка: „обичам и съм обичан", „в мене има част от всеобщото цяло", „отварям сърцето си", „чувствам, че съм свързан с всичко".

16. НОКЪТ, LONICERA  CAPRIFOLIUM

Силното и уханно увивно растение се среща в гори, по края на гори и на степни почви. Цветчетата са червеникави отвън и бели отвътре, а след опрашването стават жълти. Този вид е по-рядък  от жълтия и цъфти през месеците юли-август.

Принцип: Нокътят се докосва до принципа на връзката и промяната. В състояние на нокът човек не е свързан достатъчно с жизнения поток.

Трудностите про-излизат от слабия вът-решен подтик. Човекът в това състояние е инертен  и с духа си е в друго време и на друго място. Това го прави неспособен за действие. Класическият пример за това е жената на Лот, която се превръща в стълб от сол след като против заповедта на водещия ангел се обръща да погледне Содом, водена от привързаността към миналото.

В състоянието на нокът човек живее с тялото си в настоящето, но с духа си е  останал в миналото. За да прескочи тази пропаст, той трябва да изразходва много психическа енергия, без надежда за успех.

В отрицателното състояние на нокът личността не се оставя да бъде ръководена от своето Висше Аз съгласно законите на душата си, дори и тогава, когато тя не винаги веднага ги разбира. Тя пренебрегва един от най-важните принципи на живота - непрекъсната промяна, принципът, че всичко тече. Вместо това тя иска сама да определя и контролира своето развитие, особено в сферата на чувствата. Мащабите, които си поставя се определят от нейните критерии, т.е.те са ограничени.

Така например, вдовицата, която така е консервирала работната стая на починалия си преди много години съпруг, че имаме чувството за неговото присъствие, е в състояние на нокът. Още по-краен е примерът с филмовата артистка, която е застинала във времето на своя най-голям блясък. Тя е надхвърлила петдесетте, но още носи дрехи, фризура, и грим като „сладкото момиче" — ролята, с която е станала прочута преди десетилетия. Но от нокът се нуждаят и младата жена, която след смъртта на годеника си не може да установи нова връзка, а също и специалистът на работа в чужбина, който страда от носталгия по родината. В същото положение е и съпружеската двойка, която се е пренесла в друга част на града, но непрекъснато скърби за стария квартал. Не е чудно, че при това поведение не може да се приспособи и не успява да намери нови приятели.

При всички описани случаи хората се съпротивляват подсъзнателно да прие­мат новото развитие на нещата. Характерите от типа на нокътя си служат по-често от другите с изрази като: „в миналото бях...", „когато имах..". ова показва, че те все още се държат за миналото и не са го осмислили правилно. Те не могат да установят текуща връзка с настоящето, защото не могат или не искат да разгледат всестранно своето минало. Те се придържат към една единствена гледна точка, обикновено благоприятна - „в Третия Райх имаше ред и се строяха аутобани"! Не се разглежда отрицателната страна на Третия Райх и не се допуска спор върху нея. По този начин опитът не се интегрира цялостно и развитието на личността е нарушено.

Чувството на носталгия е състояние на нокът. Личността бяга в миналото, за да не се сблъска с трудностите на сегашното. Чувството, обаче не е на мястото си и представлява само един сантиментален опит за компенсация.

Разбираемо и до известна степен нормално е състоянието на нокът при стари хора, които правят равносметка на живота си. Това е особено актуално днес, когато обществото систематически отхвърля старите хора от потока на живота. Естествено е, че пред нерадостното настояще те предпочитат духовната разходка в минали, по-добри дни. В състояние на нокът се крие и съжалението на пропуснати възможности, за неосъществен шанс и загубени надежди; болезнена констатация, че нещо не е направено както трябва, но без чувството на вина. На хората на смъртно легло нокътят помага по-лесно да се освободят от тленната част на своето същество.

Д-р Бах писа за нокътя: „Той отстранява всяко съжаление и всички грижи от миналото и пречиства съзнанието от него. Той неутрализира всички влияния, желания и мечти от миналото и ни връща в настоящето."

В трансформирано състояние на нокът човек влиза в активен контакт със своето минало. Той се учи от него, но не държи безсмислено на него. Археолозите, историците и антикварите работят с миналото и могат да се разглеждат като примери за положително състояние на нокът. По време на психологически групови занимания или при прераждане, нокътят може да помогне за установяване на връзка между миналото и настоящето; чрез него миналото запазва своята действителна стойност.

Отрицателното състояние на нокът се изгражда обикновено за по-продължилно време, но може да бъде и краткотрайно, особено при деца. Деца, които са  отделени от родителите си и средата си и изпитват носталгия, могат да получат помощ чрез него.

Опитът показва и интересни случаи, при които хора от типа на нокътя изобщо не си спомнят миналото. Тук всеки опит за овладяване на миналото се избягва несъзнателно. В някои аспекти състоянието на нокът може да се сбърка със състоянието на повет. Понеже те и двете се характеризират с това, че човек не се интересува от настоящето и не живее сега и тук. Ето и разликата:

Нокът: личността бяга в миналото и не очаква вече нищо положително от настоящето и бъдещето.

Повет: личността бяга от настоящето в измислен святи се надява на по-добро бъдеще.

Има случаи, когато трябва да се вземе решение между нокът и бял бор.

Нокът:  болезнено съжаление.

Бял бор:  истинско чубство за вина.

Или между нокът и орех:

Нокът: не може да се осъществи развитие, защото личността не иска да разгръща по-нататък книгата на живота и не натрупва нов опит.

Орех: още не може да се осъществи развитие, защото силата още не е достатъч­на за превръщане на опита в дело.

Нокът - ключови симптоми

Копнеж по миналото, съжаление за минали неща, не жибее в настоящето.

Симптоми в блокирано състояние

Вътрешно и в разговор, човек се позовава постоянно на миналото. Миналото се идеализира; по-добре би било всичко да е както по-рано. Носталгия по минали щастливи времена. Човек не може да се справи със загуба па любим човек (родители, дете, съпруг или съпруга), Живее изцяло със спомените си. Носталгия по родината. Съжаление за пропуснат шанс или за неосъществена мечта. Слаб интерес към актуални проблеми, защото мисленето е в миналото. Копнеж да може да започне отначало. Миналото събитие е толкова свежо в паметта, „като че ли е било вчера". Понякога и при определени обстоятелства: особени слаби спомени за детството.

Потенциал в трансформирано състояние

Има живо отношение към миналото, но живее в настоящето. Има опит от миналото, но не се смята непременно обвързан с него. Може да пренесе хубавото от миналото в настоящето. Може да съживи картините на миналото (например като писател, археолог, историк).

Подкрепящи препоръки за състоянието па нокът

Да се пренасочи вниманието към други мисли, да се поемат нови отговорности, например почетна длъжност, настойничество, отглеждане на куче, градински занимания. Да се занимава с проблемите на настоящето. Да упражнява любими занимания, особено музикални: аеробика, пеене, свирене на китара.

Мисли за положителна настройка: „всичко тече", „днес думата ще има животът", „всеки ден е нов и интересен", „аз се отъждествявам с моите настоящи задачи".

17. ГАБЪР, CARPINUS LETULUS

Дървото е разпространено групово или поединично във високи и ниски гори. Висящите мъжки и изправените женски цветове цъф­тят през април-май.

Принцип: Обикновеният габър е сбързан с душевния потенциал на вътреш­ната жизненост и духовната свежест. В отрицателното състояние на габър човек се чуветва уморен и изтощен, но това е само състояние на духа.

Много чиновници познават чуветвото, когато рано понеделник звънне часовникът и оповести започването на сивото ежедневие. Предстои еднообразна работна седмица, в която почти няма истинска отговорност, но затова пък има много изисквания. Тожа са хиляди подробности, за които трябва да се внимава, служебни изисквания, които трябва да се спазват и много несвършена работа. Седмицата се издига като тъмна грамада и изглежда, че силите са недостатъчни, за да се справим с нея. Но в течение на работния ден установяваме, че се справяме доста добре.

Умората на габъра е изтощение, което се получава от едностранно натоварване на духовното ниво, при липсващо изравняване на другите нива. Това състояние може да бъде преходно, но може да стане и хронично. Преходно е, когато например  студентът месеци наред се е подготвял за изпитите си или когато пациентът е бил принуден поради счупване на кост да пази леглото, като през това време много е чел, размишлявал и планирал. В това състояние на душевна умора той смята, че е още твърде слаб, за да започне с упражнения за раздвижване!

Продължителното състояние на умора при типа на габъра е типично за  съвременния благосъстоятелен човек, който повече консумира (гледа, например   телевизия) и твърде малко произвежда. Той „поглъща" много повече, отколкото може да преработи духовно и сутрин става с натежала глава от леглото. Този  полуавтоматичен съвременник изминава живота си по точна определени и утъпкани пътеки, в които и свободното време и почивката протичат под същото вътрешно неспокойствие и напрегнатост. Външно може би се случва сравнително  много, но вътрешно - твърде малко. Парализира се душевният тонус.

Интересното е, че умората от типа на габъра изчезва като пометена, когато се случи нещо по-различно, изтръгва тези хора от рутината и ги пренася в други сфери.

Недоразумението в отрицателното състояние на габъра се крие в често материалистично ориентираното самоограничение на личността. Тя остава сляпа и глуха за поривите на своето Висше Аз и вместо това застива в удобните за нея привичности. Така тя все повече се откъсва от възможностите за развитие и от всичко, което прави живота истински интересен.                                              

В отрицателното състояние на габър енергийната система на човека е изкарана от равновесие поради едностранчивото пренатоварване на духовното ниво при слабо ангажиране на другите нива. Различните нива не поддържат достатъчно връзка помежду си, обмяната на енергия е смутена, оборотът на енергия е понижен. Резултатът е загуба на енергия.

Чувствителните личности описват енергията на цветовете от габър като освежаващ душ, под който отделните енергийни нива равномерно се съвземат, Габърът дава опора, съзнанието се изяснява, възприятията се оживяват,  Висшето Аз отново дава импулси. По този начин отново се установява точната мярка за равновесие между активност и пасивност. Радостта от живота и работата се възвръщат, а с това и увереността в собствените сили.

В диагностиката габърът често се появява заедно с конския кестен /цвят/ Някои практици препоръчват компреси с габър при уморени и раздразнени очи. Други прилагат габъра външно при отпусната съединителна тъкан. Енергиино- тонизиращото действие на габъра се използва с успех и при рехабилитацията на наркоманите. Накрая трябва да споменем, че есенцията от цветовете на габъра влива нова сила на вехнещи растения.

Трябва да се прави разлика между състоянието на умора от типа на габъра и тоаа от типа на маслината:

Обикновен габър: умора от ограничен начин на живот, протичаща предимно в нивото на духа.

Маслина: истинско изтощение чрез пълно изразходване на много нива.

Габър - ключоби симптоми

Умора, душевно изтощение като преходно или продължително състояние.

Симптоми в блокирано състояние

Чувство за тежест в главата, умора и отпуснатост. Чувство „като понеделни сутрин". Главата бучи като след по-продължително гледане на телевизия, продължително четене, или учене, както и след други натоварвания на сетивата. Безсилие и инертност. Сутрин рано се съмнява, че ще се справи с деня, но като навлезе в работата се чувства по-добре. Липсва замах в работата. След продължително боледуване се съмнява, че може вече да се справя, въпреки, че това обективно не е вярно. Не вярва, че може да се захване с нещо без стимулиращи средства, като кафе, чай, и други подобни. Ободрява се, когато задачите са интересни и го отвличат от умората. Животът му е твърде организиран и установен от много години и душата му е уморена от това. Сутрин става по-уморен, отколкото е легнал вечерта. Чести явления са натиск или парене в и около очите. Наблюдава се често и слабост на съединителната тъкан, поради липсата на душевен тонус. Състоянието е често при хора, които произхождат от „стари семейства".

Потенциал в трансформирано състояние

Бодър дух, ясна и хладна мисъл, намира смисъл в промяната. Сигурен е, че ще се справи със задачите, дори когато изглежда, че надхвърлят възможностите му.

Подпомагащи препоръки за състоянието на габър

Да се откъсне от рутината. Да търси баланс чрез физически занимания, но без напрягане за постигане на високи резултати. Да се поддава на неочаквани хрумвания. Да смени тапетите в жилището.

Мисли за положителна настройка: „мисълта ми е будна и ясна", „следвам моите спонтанни импулси", „правя това, което ми доставя радост", „справям се лесно с всичко', „радостта е мъдрост, а мъдростта е сила".

18. СЛАБОНОГА, IMPATIENS GLANDULIFERA

Месестото, високо до 180 см растение се среща край реки и канали на ниски и влажни терени. Цъфти през месеците юли-септември с бледовиолетови или червеникави цветове.

Принцип: Слабоногата е свързана с душевните качества на търпението и  кротостта. В отрицателното състояние на слабонога човек е нетърпелив поради вътрешното си напрежение проявява леко раздразнение спрямо околните.

Понеже в главата му всичко протича много бързо, околната среда изглежда твърде бавна за него. Той се чувства като расов кон за състезание, който е  впрегнат като впрегатен кон в ралото. Принуден е да се примирява с бавното темпо на работа и живот на околната среда. Това го дразни, той изразходва много нервна енергия и е подложен на продължително душевно напрежение.

Хората от типа на слабоногата не винаги са обичани като ръководители, понеже претендират да знаят всичко по-добре от другите и обичат да показват това: „Вместо да ви обяснявам надълго и широко, ще го направя сам!" Преподавателите от този тип не могат да понасят мудността и несръчността на своите ученици: „дайте на мен, това ме нервира...!" Те често прекъсват колегите си и взимат думата.

На хората от типа на слабоногата е опасно да се правят критични забележки, дори когато тези забележки са много дипломатични. Те пламват веднага, но също така бързо им преминава. Ръководните личности от този тип „тласкат нещата напред" и някои, в това число понякога сътрудниците им, вярват в ползата от това. Често си спечелват по този начин името на натегачи.

Жалко е, че хората в състояние на слабонога не приемат тази роля с желание. Те нямат амбиция за ръководене, както това е при лозата, и биха предпочели да работят съвсем сами, без намеса отвън, спазвайки своето темпо.

Ценят своята независимост, но познавват трудностите на характера си и могат да приемат с благодарност добронамерени съвети.

Хората в отрицателно състояние на слабонога мислят по-бързо от средния чобек. Тяхната реакция е светкавична, говорът - като картечница, решават веднага, но естествено се изчерпват по-скоро.

Смяната на настроенията често пъти личи и външно при тези характери. Силното изчервяване може бързо да се смени с крайна бледност. Силното вътрешно нервно напрежение може да доведе до внезапни спастични болки в различни части на тялото. Чести са и свръхфункциите от всякакъв вид. Вътрешното им неспокойствие ви прави необуздани и невнимателни, поради което са потенциа­лно застрашени от злополуки. Въпреки всичко те не попадат често в критични ситуации поради светкавичните си реакции.

Недоразумението при отрицателното състояние на слабонога се крие в твър­де значителната своенравност и самоограничението на личността. Тя забравя, че всеки човек е само част от всеобщото цяло и че всички са сбьрзани и зависими помежду си. Личността от този тип не се замисля, че именно по-способния трябва да постави таланта си в услуга на другите и да им помогне в тяхното развитие. Хората в състояние на слабонога трябва да научат точно това, което е най-трудно за тях: да въздържат активността си, да оставят нещата да се развиват, да проявяват търпение. Това може да се осъществи по-лесно със сърцето, отколкото на по-силното душевно ниво.

Хората в положително състояние на слабонога се характеризират с голямо съчувствие, деликатност и ангелско търпение. Те са изпълнени с разбиране към ближния и могат тактично да поставят на разположение на хората и всеобщо­то цяло своята интелигентност, решителност, и експедитивност.

Практиката показва, че слабоногата се е наложила и в ежедневието на семейния живот. Деца, които при пазаруване или посещения недоволстват или изпадат в ярост, се повлияват бързо и добре от слабонога. Това важи и за родители, които при възпитание на децата си бързо загубват търпение.

Състоянието на слабонога обикновено се манифестира и външно, понеже тези личности по природа са с външна насоченост. Ако не с думи, те често изразяват състоянието си с жестове: барабанене с пръстите, люлеене на стола т.н. Ако състоянието не се прояви и с движения, може да се очаква внезапна поява на нервен кожен изрив, сърбеж т.н. Много често състоянието ни слабонога е само върхът на айсберга и се успокоява еджа след отстраняване на по-дълбоките душебни противоречия.

Състоянието на слабонога не трябва да се смесва със състоянието на Върбинка:

Слабонога: вътрешно напрежение поради осуетяване на намеренията и защо­то нещата се развиват твърде бавно. Не се налага на околните, ако го оставят да работи на спокойствие.

Върбинка: вътрешно напрежение поради свръхизблик на воля. Склонен е винаги да „вдъхновява" другите.

Слабонога - ключови симптоми                                                                                                  ,

Нетърпение, лесна раздразнимост, свръхреакции.

Симптоми в блокирано състояние

Душевно напрежение поради високо вътрешно темпо. Всичко трябва да става бързо и без затруднения. Трудно му е да изчаква развитието на нещата. Хора, които работят бавно го дразнят, „побъркват ме". Липса на такт и дипломатичност спрямо по-бавните от него. От нетърпение поема работата на другите и взима прибързани решения. Подтиква другите да бързат.

Предпочита да работи сам, в своето собствено темпо. Силна потребност от независимост. Бързо избухва и става рязък, но бързо се успокоява. Децата не могат да стоят спокойно и тихо. Поради вътрешно напрежение са застрашени от злополуки, въпреки бързите им реакции. Нервни движения на ръцете. Поради бързото изчерпване на нервната енергия са възможни краткотрайни състояния на изтощение и вне­запни болкови пристъпи на нервна почва.

Потенциал в трансформирано състояние

Бързо схваща, мисли и действа. Вътрешно независим, способен над средното ниво. Търпелив и деликатен, проявява съчувствие, разбиране и кротост към другите. С известна дипломация можем да използваме способностите му за общото благо.

Подпомагащи препоръки за състоянието на слабонога

Преди всяко изказване първо да поеме дълбоко въздух. Отвеждане на нервното свръхнапрежение чрез подходящи физически натоварвания: например тенис на маса, танц-степ. Възстановителен сън. В упорити случаи: да прецени евентуална промяна на професията.

Мисли за положителна настройка: „главата ми е спокойна, сърцето ми е будно", „ задълбоченост вместо темпо", „мога да се нагодя към всякаква ситуация'', „Всеки има своя собствена мярка".

19. ЛИСТВЕНИЦА, LARIX DECIDUA

Разпространено дърво, високо до 30 метра. Среща се по края на горите и Високопланински склонове. Еднодолшо растение -Женски­те и лгъЖки цветове се намират на едно дърво. Цъфтят почти едновременно с разлистването, когато игловидпите листа се поя­вяват като люлки, свет~юзелики туфи.

Принцип: Лиственицата е свързана с душевното качество на вярата в себе си. В отрицателно състояние на лиственица човек се чувства предварително под нивото на другите.

Човек не се съмнява, а е уверен напълно в своята малоценност. И понеже е сигурен, че не може да се справи с определена работа, той изобщо не я започва. С това чобек се лишава от най-хубавото, което животът може да му предложи: шансът да учи, постоянно да се усъвършенства възоснова на опита,да живее наистина интензивно. Така личността не се разгръща, а постепенно обеднява. Остава чувството на нерешителност и подсъзнателно изживяна тъга по неосъщественото.

Заблуждението в тези случаи почива на това, че личността е привързана твърде много към отрицателния опит от миналото, вместо да се остави да бъде водена от своето Висше Аз с доверие, с развирането, че успехите и неуспехите са еднакво от полза.

За много хора е проблем да разберат, докъде се простират техните възможности в живота; при състоянието на лиственица е точно обратното. Тук предварително се приемат и предпоставят точно определени граници. При тях спира всяко по нататъчно развитие.

Характерите от типа на лиственицата въздействат на околния свят като твърде „разумни"; те привидно логично обосновават защо не могат и не искат някои неща: „като жена аз не бих имала траен шанс в тази област", „моята диплома за средно образование не е така добра, както при другите", „наистина желая това, но зная още отсега, че няма да се справя".

Началата на тези истински комплекси за малоценност се крият още в кърмаческата възраст или даже още по-рано. Често за това са причина отрицателните нагласи на родителите, които детето е приело от тях. Очакването са неуспех действа като програмиране, което се засилва след всеки нов провал и заедно с това подготвя следващата несполука. Един дяволски порочен кръг.

Аналогично на по-фината структура на лиственицата, и хората които се нувдаят от нея са душевно деликатни и не винаги имат сила и решителност за противопоставяне срещу това отрицателно програмиране на тяхната личност. За съжаление, защото те обикновено са способни колкото другите, а често и по-способни от тях.

Един типичен пример: Заместничката на един от завеждащ отделите в голлям търговски концерн проявява с течене на годните повече способност от своя шеф. Когато се освобождава шефското място в друг подобен отдел, колегите й я съветват да се кандидатира за него. Тя отказва под предлог, че има секретарско образование, което няма никакво значение при постигнатата от нея квалификация. Едновременно с това, тя разказва за своя приятелка, която при аналогичен случай е направила решителната стъпка и е постигнала успех. Това не е завист (типа на джела), нито е огорчение (типа на жълтата върба), а само скромност, която пред колегите изглежда неоправдана, фалшива скромност, прикриваща неосъзнатия копнеж за лично разгръщане.

Енергията на лиственицата помага за освобождаването на самоограничаващите, фиксирани представи на личността и за осъществяването на неизползваните способности. Изведнъж човек може да види по-свободно нещата и да обсъди различни възможности. Пристъпва се към действието със съзнанието, че изходът може да бъде положителен или отрицателен, без да се преувеличава значението на двете възможности. Изявлението „аз не мога" изчезва от репертоара. Нещата се анализират критично, но при положително отношение, с което се овладява почти всяка ситуация. Развива се съвсем човешко отношение към проблемите, в което личното аз  е точно балансирано.

Лиственицата се прилага в практиката както продължително, така и при временни смущения на съзнанието за личното аз. Успешно се използва, например при изпити, при развод, когато самочувствието на двете страни е силно накърнено, при деца, които са плахи и искат мама и татко да свършат всичко вместо тях.

Някои практици съобщават за добри резултати и при лечението на алкохолици, които „пият, за да забравят, че не са толкоба способни както другите", а освен това и при лечението на смущенията в потентността, при които е типично поведение, на очакване за нов неуспех.

Лиственица - ключови симптоми

Очакване на неуспех поради липса на вяра в себе си. Комплекс за малоценност.

Симптоми в блокирано състояние

Човек предварително се чувства по-неспособен от другите. Смята, че не може да постигне това, от което се възхищава у другите. Очаква винаги несполука, убеден е, че няма да успее и затова въобще не се опитва. Колебливост и пасивност поради липса на самоувереност. Прави се на болен, за да не се заеме с определен проблем, фалшива скромност поради липса на вяра в себе си. Чувства се безполезен и безплоден. Децата в това състояние се чувстват в училище като неудачници.

Потенциал в трансформирано състояние

Заема се с проблемите с чувство за реалност. Успява въпреки обратите. Може да преценява трезво положението.

Подпомагащи препоръки в състояние на лиственица

Трябва да си изясни, че всеки преживява това, което мисли. Да помни, че и другите са в същото положение. Да търси нов опит, нови хора, да се занимава с любимите си занимания, за да опознае и други страни на своята личност.

Мисли за положителна настройка: „освобождавам се от всички ограничаващи представи", „мога, искам, правя го", „всеки ден е ново начало", „разгръщам все повече и повече моята личност".

20. КАПКОВ МИМУЛОС, MIMULUS GUTTATUS

Високо до 30 см,  растение е големи, жълти цветове. Среща се около потоци, на 6латни места.

Принцип: Капковият мимулус е свързан с душевните качестба на смелостта и доверието. В отрицателното състояние на мимулус са налице страхове, които  трябва да бъдат преодолябани.

Хората в състояние на мимулус имат страхове от нещо определено, като например страх от ескалатори, страх от раково заболяване, от зъболекарски инструменти, от посещение на гости. Те сами никога не говорят за това, но ако ги запитаме пряко, споделят нови и нови опасения: не смеят да останат сами,  страхуват се от змии и т.н. Списъкът може да продължи до безкрайност и обхваща всички форми на първичните човешки страхове от прастари времена  насам.

Някои експерти по системата на д-р Бах смятат, че страховете от типа на мимулуса са остатъци от първичния страх на новороденото от грубия сбят и от живота във физическото тяло. Кърмачето от типа на мимулуса започва да плаче , след събуждането си, без видима причина, като с това ясно показва колко болезнено е потапянето във физическата реалност. Хората в отрицателно състояние на мимулус споделят понякога, че съществуването им на този свят е тежък товар и че те често изпитват желание просто да се оттеглят от него.

Силно подчертаните типове на мимулуса често са деликатно устроени или имат други външни черти на финес. Някои от тях приличат на оживели порцеланови кукли. Други са наричани от близките си „зайчета", защото винаги трябва да бъдат малко предпазвани. Тяхната висока телесна чувствителност ги кара при общуване с околните лесно да се изчервяват, да се запъват или гласът им внезапно да стане дрезгав. Други говорят непрекъснато, смеят се нервно или имат вечно влажни ръце.

Има хора, които външно лесно превъзмогват отрицателното състояние на мимулус и се представят пред околните като открити и силни. Едва при по-внимателно Вглеждане забелязваме, че те всъщност са по-скоро въздържани и чувствителни и дълбоко вътре в себе си не желаят да имат много работа с този свят. Тази черта често е добре изразена при хора на изкуството, музиканти, артисти, художници.

В отрицателно състояние на мимулус чобек има „затруднения с множеството". Той мери по-фино и преди всичко може да понесе по-малко от другите съвременници: по-малко шум, по-малко ярка светлина, по-малко количество храна, по-малко дейности. В състоянието на мимулус човек е свръхчувствителен към много от явленията на околната среда, чувства се като колибри сред ято от гарги.

Много хора от този тип се разболяват, ако бъдат подложена на по-силен натиск. Тогава те получават „своето главоболие", „своите оплаквания от мехура", склонни са да се пазят дълго след заболяването и така да удължават периода на излекуването.

Характерите от типа на мимулуса се проявяват поради чувствителността си обикновено миролюбиво, и ако понякога избухват, то това не е много силно. Тогава създават в околната среда впечатлението на ядосана пеперуда.

Хората, които се нуждаят много от мимулус, трябва да научат две основни неща. Първото от тях е да свикнат да живеят със своята конституция, която всъщност е нещо ценно. Това означава също и да се оттеглят от време на време на спокойствие, при това без чувство на вина, за да попълнят жизнените си запаси и да дадат почивка на нервната си система. Важно е да разполагат с отделна стая.Освен това хората от този тип трявва в душата си да анализират  явлението на страха, за да стигнат до разбирането, че мислите за страха, както всички мисли, могат да се материализират; всяка мисъл засилва предишните представи, свързва все повече енергия и приковава човека все повече към неговите страхове.

„Вие се страхувате от света, но бъдете утешени, защото аз превъзмогнах света." Тази мисъл от Новия Завет е ключа към положителното състояние на мимулус. Докато личността мери със светски мащаби, тя постоянно ще се сблъсква с конкретни страхове. Ако обаче тя се остави да бъде ръководена от законите на своята душа, отхвърли сбоята светска ограниченост и се обърне повече към всеовщото цяло, ще може и да превъзмогне света, т.е. ще преодолее страховете си.

Чрез употребата на мимулус човек се освобождава от своите страхове и опасения и отново намира пътя към истинската си същност. Той разбира, че страхът е преди всичко духовен проблем, с който трябва да се справи чрез духовни средства. Така превъзмогва своите страхове и със своя фин хумор и отзивчивост може да помага и на други в подобно положение.

Ако при диагнозата се установи мимулус, трябва в разговора няколко пъти да се назове изрично конкретния страх и да се подчертае, че мимулусът ще помогне за отстраняването му. Ако той действително изчезне в хода на лечението, заедно с него се отстраняват и някои други страхове, както показва опитът.

Необходимо е да посочим разликата в страхобете при обикновения желтак, трепетликата и мимулуса:        

Желтак :остри страхови състояния, които имат обективни причини.    

Трепетлика: неясни страхове, които пациентът не може точно да определи.

Мимулус: прекомерен страх от определени конкретни неща.

Мимулус - ключови симптоми

Специфични страхове, които пациентът може да назове. Плахост, боязливост, страх от живота и света.

Симптоми в блокирано състояние

Плахост, въздържаност, физическа чувствителност. Страхува се от известна ситуация, но пази страховете за себе си. Изпитва отделни, специфични страхове и „фобии", като страх от студ, от тъмнина, болест и болка, заболяване от рак, страх от смъртта, от бъдещето, от злополука, от загуба на приятели, от паяци, мишки, кучета и т.н. Страхът може да обхване телефонирането, новите ситуа­ции; страх пред прага, пред широки пространства, от сцената, от болницата и т.н.

Свръхчувствителност от всякакъв вид, например към студ, шум, висок говор, ярка светлина, силни миризми, пререкания, заговаряне от непознати и т.н.

Вътрешно напрежение в резултат на страхливостта, временно смущения в говора, заекване, нервен смях, нервно непрекъснато говорене. Лесно се изчервява. Страхува се от самотата, но въпреки това в обществото е плах и нервен. Изпитва собствен страх от съпротива или несполука. Присъст­вието на околните го изморява. Проявява свръхпредпазливост при оздравяването: например не смее да помести счупения крайник след зарастването му. Лесно се разболява, ако е изправен пред проблеми, които му вдъхват страх.

Кърмачетата се разплакват сутрин, веднага след събуждането си, без видима причина. Децата се вкопчват страхливо за майката - особено при попадане мевду повече хора, в тъмни помещения и стълбища, при среща с куче и т.н.

Потенциал в трансформирано състояние

Фин и чувствителен приятел. Превъзмогнал е страховете си и може да гледа на живота и света със спокойна увереност. Притежава лична смелост и влага разбиране в проблемите на другите, които са в същото положение.

Подпомагащи препоръки за състоянието мимулус

Трябва да приеме с разбиране качествата си и да осъзнае, че чувствителността е нещо ценно. Трябва да си осигури физическо пространство, собствено помеще­ние, в което да може да се оттегля за почивка.

Необходимо е да се справи с проблема за страха на вътрешно, душевно ниво. Да се грижи за бъбреците си.

Мисли за положителна настройка; „Всяка трудност е възможност за растеж", „освободих се от моя страх", „чувствам смелост и сила в себе си", „доверявам се на водещото чувство отвътре".