LIFE-ELIXIRS ******************* ТЕРАПИЯ Д-Р БАХ И НАДГРАДЕНА-ВИБРАЦИОННА МЕДИЦИНА: ПРИРОДНО-ХОМЕОПАТИЧНИ ЕЛИКСИРИ ОТ ЦВЕТЯ И НАДГРАДЕНИ ГОТОВИ КОМБИНАЦИИ ЗА ЗДРАВЕ И ХАРМОНИЯ: ВНОС И ДИСТРИБУЦИЯ ОТ ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО-КРИСТАЛ ХЕРБС " ИЗЦЕЛИ САМ СЕБЕ СИ И ЖИВОТА СИ"
вторник, 21 февруари 2012 г.
НАШИЯТ ДУХОВЕН ПЪТ
Концепцията за възкресението ни в същества, принадлежащи към царството на вечността, съществува от древността на човечеството. Още от ранната си история вярваме, че земният и отвъдният живот се управляват от Висш духовен разум като единно цяло. Тези твърдения идват от спомените на много хора, които съм връщал чрез регресия в каменната ера. В продължение на векове след това сме приемали света на душите по-скоро като друго състояние на съзнанието, отколкото като абстрактно място. Животът след смъртта се е смятал за продължение на физическия. Мисля, че човечеството се връща към тези представи, което е прекрасно изразено от Спиноза: „Целият Космос представлява единна същност, от която ние сме част. Бог не съществува извън нея, а е във всяко творение."
Според мен легенди като тези за Атлантида и Шан-грила водят началото си от вечния копнеж, който изпитваме, да приемем отново една утопия, която някога е съществувала, но сега е загубена. В свръхсъзнанието на всеки човек, когото съм въвеждал в състояние на дълбока хипноза, присъства споменът за утопичен дом. Първоначално концепцията за утопия е била предназначена да отразява идеи, а не общество: клиентите ми виждат духовния свят като свят на идеите. В този смисъл животът след смъртта е свързан със самопречистване на мисълта. Съществата, които все още се прераждат, далеч не са съвършени, както става ясно от случаите ми. Все пак имаме право да мислим за съществуването си в духовния свят като за утопия, защото там има универсална духовна хармония. Добротата, честността, хуморът и любовта са в основата на живота ни след физическата смърт.
Зная, че навярно след прочитането на информацията в тази книга изглежда жестоко утопията от нашите
Сънища да съществува във всеки от нас, но спомените за нея да бъдат блокирани от съзнателната ни памет чрез амнезия. Когато някои от бариерите бъдат преодолени с хипноза, медитация, молитва, йога, въображение и сънища или достигане до духовно състояние чрез физически упражнения, се добива усещане за лична сила. Преди около 2400 години Платон е писал за прераждането и твърдял, че душите трябва да преминат през Лета, реката на забравата, чиито води предизвикват загуба на паметта за истинската им същност.
В наши дни свещените истини за етеричната ни история могат да бъдат възстановени, защото вече сме в състояние да заобиколим бариерите на човешкото съзнание и да стигнем до душевното, което не се е потопило в реката на забравата. По-висшето „аз" избирателно помни нашите минали триумфи и прегрешения и ни шепне през времето и пространството. Личните духовни водачи се стремят да ни дадат най-доброто и от двата свята - етеричния и материалния. Всяко дете получава свежо начало с отворено бъдеще. Духовните магистри искат да създадат кармични възможности без бремето на спомените за разочарованията, които сме преживели в предишни прераждания. Когато се стремим към себепознание, стават по-снизходителни по отношение на амнезията. Това е най-добрият път за нас към истината.
Често се задава въпросът, защо напоследък бариерите на амнезията се пропукват и позволяват да надникнем в духовния свят? Доста мисля над тази тема, защото се надявам през двадесет и първи век по-млади хипнотерапевти да стигнат много по-далеч в отключването на духовното съзнание, отколкото моето поколение. Струва ми се, че причините да успяваме да разгадаем някои от мистериите на живота отвъд са пряко свързани с развитието ни в двадесети век.
Един от факторите е напредъкът на новаторските хипнотични техники. Но мисля, че има и по-важни причини през последните тридесет години бариерите на амнезията вече да не са така непроницаеми. / *Бел. на редактора : Дея Сън извършва регресия,прогресия и пътувания с техниката : Привеждане на човек в пълен покой с обливането му с Брилянтна Светлина и медитация " Да живееш в сърцето" , така се получава същият ефект ,както при хипнотичните сеанси, но без хипноза, т.е. помни се всичко и се общува с Душата, тя разказва и води пътуването. Не е хипноза или типична регресия ,а полу-сънуване в релакс ,с пълно съзнателно присъствие, но Душата е взела превез.
!!! Никога по-рано сред населението на Земята не е имало толкова широко разпространение на наркотици. Тези химикали, влияещи върху съзнанието, карат душата да се чувства като затворник в тяло със замъглен разсъдък. Изопаченото от химикали съзнание не й дава възможност да изяви същността си. Мисля, че този аспект на човешкото общество е накарал планиращите експерти да загубят търпение. Съществуват и други причини. / *Бел. на редактора: С висшите есенции на природната енергоинформационна хомеопатия, които предлагаме се влияе перфектно и на зависимости,вкл. наркотични и тежки обсебвания/
В края на двадесети век живеем в динамичен пренаселен свят, изпълнен с ярост и упадък. Масовото унищожение на нашата планета през последните сто години няма аналог в човешката история.
Нямам мрачни възгледи за бъдещето въпреки този коментар. През този век сме постигнали значителен напредък в културата, политиката и икономиката. В много отношения сега светът е по-спокоен, отколкото през петдесетте години. Нациите имат по-високо обществено съзнание от всякога в дългата история на монархии и диктатури, чието влияние все още е било очевидно в началото на двадесети век. Това, което наблюдаваме в навечерието на следващото столетие, е извисяване на индивидуализма и човешкото достойнство в пренаселено общество, доминирано от материализма. Глобализацията, разрастването на градовете и грандоманията са формула за самота и отчуждение. Много хора мислят единствено за оцеляването.
Предполагам, че духовните двери към нашата безсмъртна същност се отварят, защото лишаването ни от това познание е предизвикало обратен ефект. При изследванията си върху духовния свят съм се убедил, че ако нещо на Земята не води до добър резултат, то може да бъде променено. Бариерите на амнезията са създадени, за да ни освободят от бремето на спомените и те да не влияят върху реакциите ни при определени събития.
Но може би ползата от амнезията вече не е толкова голяма, че да надделее над отрицателните влияния в живота на хора, живеещи във вакуум от апатия, която ги подтиква към пристрастяване към химически вещества. Твърде много хора се опитват да избягат от реалността, защото не виждат цел и смисъл в съществуването си. Освен наркотици и алкохол, друг проблем в пренаселените високотехнологични общества по света е духовната празнота, защото хората твърде много се ръководят от човешкото си его. Връзката с истинското „аз" е слаба или прекъсната.
Тъй като всеки от нас е уникално същество, различно от другите, онези, които желаят да постигнат вътрешен мир, трябва да открият свой път към духовно познание. Мисля, че когато напълно се придържаме към система от вярвания, основана на опита на други хора, губим част от индивидуалността си. Пътят към себе-познание и изграждане на лична философия, която не е подчинена на доктрините на някаква организация, изисква усилия, но ползата от него е голяма. Има много начини за постигане на това, които започват с вярата в себе си. Камю казва: „Рационалното и ирационалното водят до едно разбиране. Истината е, че изминатият път няма голямо значение; достатъчна е волята за достигане до крайната цел."
Виденията от отвъдния живот остават с нас като нещо свято, докато преминаваме през лабиринта на земните пътища. Трудностите, с които се сблъскваме при опитите си да узнаем нещо за своя вечен дом, в немалка степен се дължат на различни влияния в живота. Не е толкова лошо да го приемаме такъв, какъвто е, без да си задаваме въпроси, вярвайки, че всичко, което е писано, ще се случи. Но желаещите да знаят повече не биха се задоволили просто да приемат събитията. Според някои пътешественици загадките в живота не могат да бъдат отминати, щом земното ни съществуване трябва да има някакъв смисъл.
Разумно е в търсенето си на духовно познание човек да се запита: „Какъв модел на поведение да следвам?" някои теолози смятат, че хората, които не са религиозни, се опитват да избягат от моралната и етическата отговорност, към която сме призовани в Светото писание. Но след смъртта не получаваме оценка за съобразяването си с религиозни традиции, а по-скоро за постъпките и ценностите си. В духовния свят, който вече познавам, се преценява това, което сме сторили на другите и не толкова на самите себе си. Ако традиционното религиозно поведение съответства на целите ви и ви кара да се чувствате духовно пълноценни, навярно мотивацията ви е вярата в Светото писание и желанието да я споделите с някого. Така е и с онези, които се присъединяват към метафизически групи и изпитват удоволствие от следването на идеи, описани в духовни текстове, заедно с хора, споделящи същите възгледи. От една страна, тази практика носи чувство за спокойствие и духовно извисяване, но, от друга, не за всички е подходящо да следват този път.
Ако не сте в мир със себе си, няма значение каква е религиозната ви принадлежност. Когато прекъснем връзката с вътрешната си сила и заемем позицията, че сме съвсем сами, без духовна подкрепа, защото никой не ни наблюдава от високо, се чувстваме свободни от отговорност. Уважавам хората, които искрено вярват в нещо, понеже през голяма част от живота си нямах ясни убеждения за духовността въпреки изследванията си. Атеистите и агностиците смятат, че щом религиозното и духовното познание не се основава на естествени факти или доказателства, е неприемливо. За скептиците просто да имаш вяра, не е достатъчно. Причислявам себе си към последната група, защото бях един от тях. Постепенно започнах да вярвам в резултат на общуването си с хора в състояние на хипноза. Преди да стигна до открития, интересът ми към тази дисциплина бе чисто професионален.
Все пак личната ми духовна вяра е резултат и от дългогодишно практикуване на медитация и интроспекция.
Духовното познание трябва да бъде индивидуален стремеж, иначе не би имало смисъл. Непосредствената реалност оказва силно влияние върху нас и можем да изминаваме пътя си в нея стъпка по стъпка, без да е необходимо да се вглеждаме твърде далеч напред. Дори когато поемем в погрешна посока, получаваме просветление за множеството пътища, предназначени да се учим. За да постигнем хармония между душевното „аз" и физическото обкръжение, имаме право на избор чрез собствената си воля по какъв начин да търсим причините за идването си тук. По пътя на живота се налага да поемаме отговорност за всички свои решения, без да обвиняваме други за провалите, които ни носят нещастие.
Както споменах, за да постигнем успех в мисията си, трябва да помагаме на другите в техния път, когато е възможно. По този начин помагаме и на себе си. Когато се посветим изцяло на утвърждаването на собствената си уникалност и сме напълно погълнати от себе си, връзката ни с другите се прекъсва. От друга страна, ако сме твърде незаинтересовани господари на собствения си дом, не можем да постигнем себеутбърждаване. Не сме получили телата си случайно. Били са подбрани за нас от духовни съветници и след проследяване на предложените възможности сме се съгласили да приемем тези тела, които обитаваме сега.
Следователно никой не е жертва на обстоятелствата. Всяко тяло се поверява на душата с цел да бъде активен участник в живота, а не безучастен наблюдател. Не бива да забравяме, че сме приели този свещен договор, което означава, че земните ни роли са много по-значими, отколкото осъзнаваме. Душевната ни енергия е създадена от висш източник, който е непознаваем за нас на сегашния ни етап на развитие. Трябва да се съсредоточим върху същността си като личности и да открием онази божествена частица в себе си. Всички бариери по пътя към себепознание са издигнати от самите нас. Ако духовните пътища на другите не оказват съществено влияние върху нас, това не означава, че допирните им точки с нашия са случайни. Най-важната истина в живота е смисълът да бъдем тук. При едни и същи обстоятелства някои личности биха достигнали до аспекти на тази истина, докато други на тяхно място не биха успели.
Оставайки насаме с душите си, някои хора се чувстват самотни, защото не са постигнали себепознание. Опознаването на собствената душевна същност е свързано с добиване на самоуважение. Откриването на истинската индивидуалност е като влюбване.
Нещо, което е било скрито дълбоко в нас, в един момент от живота се пробужда благодарение на някакъв стимул. Отначало душата флиртува с нас, изкушава ни с красота, която можем да зърнем само отдалеч. Насладата от себепознанието започва с почти шеговито докосване между човешкото и душевното съзнание. Желанието за пълно единение с вътрешното „аз" нараства и неудържимо ни тегли към по-здрава връзка. Познанието за душата прераства във вярност към истинската ни същност. Най-интересният аспект от себепознанието е, че щом чуете своя вътрешен глас, моментално го познавате. В процеса на практиката си се убедих, че всеки на тази планета има личен духовен водач. Духовните учители разговарят с душевното ни съзнание, ако сме способни да усетим присъствието им. Връзката с някои от тях се установява по-лесно, отколкото с други, но всеки може да се обърне към тези водачи и да бъде чут.
В живота няма случайности, въпреки че хората не могат да разберат това, което им се струва просто съвпадение. Именно тази философия пречи на вярата в духовния ред. Лесно се стига до следващата стъпка, която е чувството, че нямаме власт над живота си и опитите за откриване на истинската ни същност са безсмислени, защото, каквото и да правим, не е от значение. Схващането за случайността на събитията оказва отрицателно влияние върху реакциите ни при различни ситуации и служи като оправдание за отказа да търсим обяснение за тях. Фаталистични мисли като: „Такава е божията воля" или дори „това е кармата ми", подтикват към бездействие и липса на цел.
Прозренията за това, което е значимо, идват постепенно или внезапно. Опознавайки истинската си същност, можем да стигнем отвъд това, което сме смятали, че е първоначалната ни цел. Кармата е задвижване на онези условия по пътя ни, които са създадени, за да се учим. Концепцията за източник, който управлява всичко това, не е непременно погрешна. Духовният екстерналист очаква отново да се съедини със Създателя след смъртта, докато интерналистът се чувства част от това единство всеки ден. Духовното просветление настъпва в спокойни моменти на самовглъбяване и намира израз в силата на единна мисъл.
Животът е низ от промени, водещи до осъществяването на определен план. Днешното ни място в света може да бъде различно утре. Трябва да се научим да се приспособяваме, което също е част от плана за нашето развитие. В този процес настъпва преход на истинското „аз" от съществуване във временна външна обвивка към това, което е дълбоко във вечното ни душевно съзнание. За да избавим човешкия разум от отчаянието, трябва да се научим да си прощаваме за допуснатите грешки. Мисля, че за психическото здраве е важно да можем да се надсмеем над себе си и на глупавите пречки, които срещаме по пътя си. Животът е пълен с конфликти и борбата, болката и щастието, които изживяваме, са причините да бъдем тук. Всеки ден е ново начало.
Предлагам един последен цитат на душа, подготвяща се да отпътува от духовния свят за ново прераждане на Земята. Мисля, че споделеното от този клиент е подходящо заключение на книгата.
„Идването на Земята е като пътуване в чужда страна, далеч от дома. Част от нещата са познати, но с повечето трябва да свикнем сега, особено с обстоятелствата, които са сурови. Истинският ни дом е свят на пълно спокойствие, приемане и съвършена любов. Като души, отделили се от дома си, вече не можем да се надяваме, че тези красиви неща ще присъстват около нас. На Земята трябва да се научим да се справяме с нетолерантността, гнева и мъката, докато търсим радост и обич. Не бива да загубваме истинската си същност, да жертваме доброто в името на оцеляването и да се заблуждаваме, че или превъзхождаме другите, или сме по-низши от тях. Знаем, че животът в несъвършен свят ще ни помогне да оценим истинския смисъл на съвършенството. Молим се за смелост и смирение, преди да започнем пътуването си в нов живот. Чрез познанието постигаме развитие. Подложени сме на изпитания. Преодоляването им е нашата съдба."
Майкъл Нютън- Следите на душите
СЕМИНАРИ С ПРАКТИКА : https://sites.google.com/site/deiasun69/dejnosti-i-uslugi
Връзка с Духовен Водач, Ангели пазители и Душа
* ЦВЕТНИ, КРИСТАЛНИ, АНГЕЛСКИ, ВИСШИ ЕНЕРГИИ
* ВИСШИ НАСТРОЙКИ В ПЕРИОДА НА ПРЕХОДА
ПРЪСТЕНЪТ НА СЪДБАТА
Залата за преглед на бъдещи Животи
Мястото за избор на следващ живот се описва като сфера, съдържаща висококонцентрирани силови полета, подобни на сияещи енергийни екрани. Както споменах в раздела за духовните библиотеки, това помещение се нарича още „пръстенът на съдбата", Където за първи път наблюдаваме новото си тяло. Повечето Клиенти виждат „пръстена" като кръгла театрална зала с купол и панорамни екрани от пода до тавана, Които напълно ги заобикалят, докато се намират в затъмнената зрителна зона. Някои Казват, че екраните са от двете или трите им страни, а те стоят или седят на издигната платформа. От този подиум за наблюдение душите могат да гледат нагоре, право напред или надолу в екраните, които са огромни в сравнение с използваните о другите учебни центрове на духовния свят.
„Пръстенът" показва сцени на бъдещи събития и хора, които душата ще срещне в предстоящия живот. Някои клиенти коментират, че всеки екран отразява случки от детството, юношеството, зрелостта и старостта на телата, Които наблюдават, докато други твърдят, че им се показва една и съща сцена, ставаща в определен момент.
Цялата духовна структура на зрителните зали е създадена така, че да дава възможност на душата да бъде или наблюдател, или участник в събитията, точно както в библиотеките. Струва ми се, че почти всички предпочитат да влизат в екраните на „пръстена", отколкото в онези в другите учебни помещения. Искат истински да преживеят откъси от бъдещи събития в предложените тела, преди да направят окончателен избор. Винаги душата сама решава дали да участва в някоя сцена, или да остане само наблюдател. Както по-малките екрани, изглежда и „пръстенът" има нещо подобно на Контролно табло или лостове за проследяване на действието в Желан план. Наричат тази процедура „преглед на линиите на времето", а по-напредналите души казват, че могат да контролират образите, появяващи се пред тях, с мисълта си. До известна степен последователността на събитията може да се наблюдава като в забавен кадър, ако душата желае да прецени по-внимателно част от бъдещия живот.
Повечето клиенти, не бих казал всички, чувстват, че това, което им се представя, е предварително редактирано за тях и имат по-малка възможност да управляват наблюдаваното, отколкото например в библиотеката. Имам чувството, че Когато надникват в бъдещето, виждат по-голяма част от ранния живот, отколкото от по-късния. Може би самите разказващи по-често описват сцени, които вече са отминали преди срещата ми с тях. Изглежда, ключовите наблюдавани събития са между осмата и двадесетата година, когато се стига до първите главни кръстопътища в живота.
Много хора казват, че подробно проследяват някои години, докато други напълно се пропускат. Изглежда, контролното табло не играе голяма роля тук, но това не притеснява клиентите ми. Мисля, че и сегашната им амнезия оказва известно влияние. Както обясни един четиридесетгодишен мъж: „Показаха ми сегашното ми тяло на четири, шестнадесет и двадесет и осем години, но мисля, че спомените ми за това, което съм видял по-нататък, са блокирани."
При прегледа екраните се свиват и разширяват. Една клиентка използва подходяща метафора, за да опише чувствата си при това преживяване:
„Екраните приличат на триизмерен подводен аквариум когато надникна в живота, сякаш дълбоко си поемам дъх и се потапям в него. Хората, местата и събитията, всичко бързо преминава пред очите ми, сякаш се давя. После отново изплувам. Когато наистина изпробвате сцена от наблюдавания живот, откъсът от нея трае толкова, колкото бихте могли да издържите под вода."
В много отношения възстановяването на спомените на клиентите ми за преживяванията им в залите за избор на живот и основанията да приемат сегашните си тела е един от най-терапевтичните и информативни аспекти на хипнотичните ми сеанси. Клиничната ми работа доста напредва, когато клиентът се върне в „пръстена", благодарение на съпоставката с настоящия живот. Надявам се, като предложа на читателя по-обща картина на този процес, да допринеса за разбирането на важността на всеки живот, който избираме в цикъла на преражданията си.
Тази глава съдържа последната духовна специалност, която ще добавя към списъка - координаторите на времето, чиято работа е свързана с линиите на миналото, настоящето и бъдещето за хора и събития. Те са умели експерти, които създават впечатлението, че наистина режисират триизмерния филм за нас. Принадлежат към цяло съсловие души, занимаващи се с планиране, към което спадат водачите, архивистите и старейшините, които съставят сценарии за бъдещето ни.
Повечето души ги приемат с любопитство и дори с известен страх. координаторите на времето в „пръстена" се явяват като неясни силуети в далечен план, с които придружаващите ни водачи могат да се консултират. Дори когато ги виждат, клиентите ми не изпитват желание да общуват с тях по време на наблюденията Следващият случай е типичен пример.
Майкъл Нютън
ИЗТОЧНА И ЕНЕРГИЙНА ТЕРАПИЯ,ДИАГНОСТИКА :
* ЕНЕРГИЙНО И СВЕТЛИННО-ЛЕЧЕНИЕ С 12 КОСМИЧНИ ЛЪЧА СВЕТЛИНА
* БИЛКО- КРИСТАЛО- АРОМАТЕРАПИЯ
* МУЛТИИЗМЕРНО ЛЕЧЕНИЕ - 4-ТЕ ТЕЛА
*АНГЕЛСКА И КАРМИЧНА ТЕРАПИЯ
* ПРОГНОСТИКА АКАША/ЯСНОВИДСТВО
*ХОЛОГРАМНА СКЕНЕРНА ДИАГНОСТИКА- ФИЗИЧЕСКО И ФИННИ ТЕЛА
*КАРМИЧНА И ЕНЕРГИЙНА/МАГИЧНА ДИАГНОСТИКА
* ПРОСЛЕДЯВАНЕ ЖИЗНЕНА ЛИНИЯ -РЕГРЕСИЯ С МЕДИТАЦИЯ В МИНАЛИ ЖИВОТИ ,ПРОГРЕСИЯ И ЖИВОТ МЕЖДУ ПРЕРАЖДАНИЯТА
ІІІ. ЕНЕРГОВИБРАЦИОННИ МЕТОДИ- ЛЕЧЕНИЕ
* ЦВЕТНИ КАПКИ НА Д-Р БАХ/,АУРА, КАРМИЧНИ , КРИСТАЛНИ ЕСЕНЦИИ
* АНГЕЛСКИ И ВИСШИ ЕСЕНЦИИ
* КРИСТАЛИ-АНГЕЛСКИ И ЗАЩИТНИ ТЕРАПИИ
ІV.СЕМИНАРИ С ПРАКТИКА :
* ЦВЕТНИ, КРИСТАЛНИ, АНГЕЛСКИ, ВИСШИ ЕНЕРГИИ
* ВИСШИ НАСТРОЙКИ В ПЕРИОДА НА ПРЕХОДАДейности и услуги
Абонамент за:
Публикации (Atom)