21. ПОЛСКИ СИНАП, SINAPIS ARVENSIS
Високото
30-60 сль
растение расте изправено по полето и край пътищата. Яркожълтите му цветове се
появяват през май-юли и бързо преминават в чушковидни, плодове.
Принцип: Синапът е свързан с душевните качества на радостта и светлата
чистота. В отрицателно състояние на тинтява пациентът е обзет от мрачна тъга.
От ясно небе се спуска като тежък облак меланхолията. Тя обхваща
пациента и поставя преграда от най-дълбока душевна болка между него и останалия
свят; изведнъж той става чужденец в собствения си живот, всичките му мисли са
насочени навътре, силите го напускат. Докато тази тъмна сила е около него, той
е беззащитен срещу нея и по никакъв начин не може да се освободи — нито чрез
отклоняване на вниманието, нито чрез разумни дободи. Състоянието не може да се
прикрие външно, както е например при цветовете на камшика. Неподвижната тъмна
тежест е непоклатима. Тя държи пациента дотогава, докато внезапно изчезне от
само себе си, така, както е дошла. Човек въздъхва с облекчение и е спокоен,
докато дойде следващият облак.
Тези привидно нелогични пристъпи на мирова скръб са познати на
всеки човек, макар и не винаги в такава крайна форма. И състоянието на синапа
може да протече незабележимо, предимно на вътрешно ниво.
Екстремното състояние на синапа може да се сравнява с настъпването
на болестната картина на ендогенна депресия, която също идва пристъпно, без
непосредствено установима причина. Тя се съпровожда от някои типични симптоми
от страна на организма: забавяне на движенията, слабост на мотивацията и
понижена способност за възприемане, които понякога могат да се наблюдават и при
отрицателно състояние на синапа.
В това състояние личи много ясно, че всяко отрицателно състояние
на душата е състояние на намалена честота на трептенията, при което са
потиснати всички функции: както физическите (в случая забавянето на
движенията), така и душевните (намалена способност за възприемане). Специално
за състоянието на синапа изглежда така, като че ли неизвестно и силно чуждо
трептение се наслагва върху собственото трептение на личността и почти прекъсва
нейните връзки с околния свят.
Затова е трудно да се отговори къде би могло да се крие
заблуждението при отрицателното състояние на синапа. Съществуват различни
гледни точки. Заблуждението изглежда не е само в настоящата форма на
съществуване. Мистиците биха потърсили причините в определената карма и биха
казали, че те идват от най-дълбоките слоеве на душата. Състоянието на синапа е
последица от скок от голяма височина в дълбока пропаст. Това е падане на
високоактивна личност, която е употребила своите високи способности за контакт
с космическите сили в друга форма на съществуване и по този начин ги е
изразходвала. По този начин, отрицателното състояние на синапа е израз на
душевната тъга за загубения потенциал, което тя трябва да преживее в болезнена
безпомощност.
Това преживяване рано или късно събужда у личността стремеж, към
светлината на нейната душа и към ново сближаване с нея. В съответствие с това
са и наблюденията, че състоянието веднага се облекчава, когато пациентът го
осъзнае вътрешно.
От тази гледна точка и всяко отрицателно състояние на синап е, подобно
на цвета на конски кестен, ценен подарък, който отваря засипаната врата към
дълбоките кътчета на душата.
Състоянието на синап често настъпва преди решителни стъпки на
развитие. В течение на своето духовно развитие всеки човек преминава прсез
такива отрицателни фази, за да опознае и тази тъмна космическа енергия в себе
си, да я изживее болезнено и да я трансформира.
Някои хора притежават особено сродство с това качество ка
енергията и могат повече от други личности да трансформират от нея в себе си. Те
могат да бъдат утешени с това, че всяка трансформация в отделната личност
оказва въздействие и върху всички останали, а също и върху всеобщото цяло. Те
могат да превъзмогнат своята меланхолия и дори да изпитат удоволетворение пред
мисълта, че тяхната меланхолия е направила планетата ни по-светла отпреди.
Според д-р Едуард Бах „синапът прогонва мрачното настроение и
връща отново радостта в живота". Който взима синап има чувството, че бавно
се пробужда от тежък и тъмен сън.
Хората в положително състояние на синап извървяват жизнения си път
с чувството на вътрешна радост, както през мрачни, така и през слънчеви дни.
Виждат тъмни облаци, но не се оставят да бъдат потиснати от тях.
Понякога е
необходимо да се прави разлика между синап и тинтява:
Синап: тъгата идва и си отива привидно без
вътрешна зависимост.
Тинтява:
причините за
тъгата са известни - например критическа възраст, кризи на средната възраст,
загуба на служебното положение.
Ето и
решаващите разлики в състоянията на синап и цвят от конски кестен:
Цвят от конски кестен: личността е по-активна, може да опише
дълбокото си отчаяние.
Синап: личността
е по-пасивна, с подчертано чувство; не знае какво става с нея, защото не може
да осъзнае връзката на състоянието с живота си.
Синап -
ключови симптоми
Настъпват
и преминават периоди на дълбока меланхолия, без видима причина.
Симптоми
в блокирано състояние
Тежка тъга, мирова скръб. Спуска се нещо тежко, черно, неизвестно;
душата скърби. Тъмнина от ясно неве обвива личността, като черен облак. Човек
се чувства изключен от нормалния живот, всички светлини са загаснали, вътрешно
чувство, че е ден на задушница. Не вижда връзка между това състояние и живота
си. Тежка меланхолия, в която настоящето почти не се възприема, личността е
насочена навътре и е обзета от тъга. Чувството не може да се внуши на другите и
не може да се отхвърли с разумни доводи. Човек е изложен на това настроение
дотогава, докато то изчезне от само себе си; след това се чубства като
освободен от пленничество. Страхуба се от тези състояния, защото не може да се
справи с тях.
Потенциал в трансформирано състояние
Преминава
през светли и тъмни дни с вътрешна радост, бодрост и сигурност.
Подпомагащи препоръки за състоянието на
синап
Да приема настроението и да се потапя изцяло в него, например да слуша
траурна музика или.да пътува в дъжда
някъде на север. Да се стреми към своята душа като влюбен. Да проведе
психотерапия с наблягане върху работа със символи.
Мисли за положителна настройка: „изпълнен съм с радост",
„движа се по светли върхове", „сърцето ми е леко и радостно",
„благодарен съм за часовете на болката".
22. ЛЕТЕН ДЪБ, QUERCUS ROBUR
Летният
дъб е свещено дърво на нашите предци /келтите/ и расте в гори, планини и
поляни. Цъфти в края на април и началото на май. Еднодомно - мъжките и женски
цветове са на едно дърво.
Принцип: Летният дъб е свързан с душевния
потенциал на силата и издръжливостта. В отрицателно състояние на летен дъб тези
характерни черти се използват много твърдо.
Вместо да се остави да бъде водена от своето Висше Аз, личността
се оставя да замръзне по погрешка в избрано от самата нея постоянно състояние
на стрес. Животът е непрекъсната борба и човекът от типа на дъба е в състояние
винаги да удържа победа. Той притежава първична съпротивителна сила, почти
свръхчовешка издръжливост / Дъбът е толкова силен, че расте и на места,
където други дървета не могат да оцелеят. Наблюдавано е, че те привличат
гръмотевици /, силна воля, смелост, вярност към дълга, непоколебима надежда
и високи идеали.
Личността
от типа на дъба е забравила, че животът се осмисля не само от постиженията и
победите, и че именно моментите на по-съкровени чувства и игривост дават на
бореца сили за нови дела.
Ако той не
си позволи тези творчески прекъсвания, животът му става все по-суров и беден.
Той продължава да работи, но работата вече не му е присърце. Незабележимо
работата се превръща в самоцел и човек се превръща в машина, която автоматично
продължава да действа в свой собствен динамичен стил, докато достигне своята
естествена граница на износване. Тогава се стига до рухване, до нервен колапс,
психическо изконсумиране, които при силното напрежение на волята се проявяват
във формата на телесни заболявания.
В
поговорките на много народи дъбът е олицетворение на силни и издръжливи хора с
голяма вярност към дълга. Интересно е да се отбележи, че „железният
канцлер" на Германия, Ото фон Бисмарк, е имал типичните черти на дъба и е
използвал положителната енергия в дъбовата гора на имението си в Заксенвалд,
„за да се зареди със силата на своите предци". Хората, които се нуждаят от
дъба често и външно са силни и възлести като тези дървета.
„Той е
опората на фирмата, истински борец за работата, единственият, на когото мога да
се осланям без резерви!" - това се говори от околните за човека със силни
черти на дъб. „Тук не помага никакво хленчене, това просто трябва да се
направи" - казват хората от типа на дъба и запретват ръкави. Те упорито
учат вечер за изпити, дори когато това трае години. Майките от този тип са
неуморни в грижите си за семейството. Въпреки, че години наред не са имали
отпуск, те никога не биха признали, че са уморени.
Човек с
качествата на дъба не си подарява нищо. Той е този, който в критични състояния
поддържа цялото семейство или дори цял народ. Не винаги тази изключителна
дейност се оценява и възнаграждава по достойнство, но затова си е виновен и той
самият. Защото на силния тип на дъба е противно да показва слабост пред
другите. За да не стане зависим от другите, той по-скоро би си отхапал езика,
отколкото да помоли някого за помощ.
Характерите
от типа на дъба имат благороден, дори кралски начин на мислене. Те помагат на
другите хора по собствена инициатива и нищо не ги прави по-нещастни и
недоволни, ако не могат да изпълнят поетите от самите тях задължения поради
заболяване. Те се измъчват, ако не могат да изпълнят очакванията на околните и
са доволни, ако радостта, която даряват на околната среда рефлектира върху тях
самите.
Можем да
си зададем въпроса, какво подтиква тази хора, за да дават неимоверните си
постижения и – за разлика от повечето други - никога да не губят смелост,
въпреки всички трудности. Мистиците смятат, че характерите от типа на дъба
носят дълбоко в себе си убеждението за безсмъртието на тяхната душа и се считат
задължени да поддържат това наследство.Сегашният живот за тях е само преход, в
който увереността в безсмъртието на душата им дава сили да преодолеят този
спад, това „отпадане от милостта". Външните затруднения на този жизнен път
служат за разчупването на кристализиралите от много съществувания модели на
поведение, за да стане душата отново податлива на формиране, а с това и
способна на развитие.
Когато
личността съзнателно или подсъзнателно разпознае същността на нещата и вместо
.да се бори безсмислено започне по-гъвкаво да следва вътрешните импулси на
своето Висше Аз, Жизненият й път става по-лек и по-приятен.
Който
приема дъб, скоро усеща спадането на вътрешното напрежение и свободно и обилно
развитие на енергията. Сърцето, чувствата и жизнеността се оживяват отново.
Възвръща се елементът на играта и с него и радостта от живота. По този начин
поставените задачи могат да се осъществят с по-малко усилия. Човек наистина е
силен като дъб, който постоянно черпи нови сили от своята почва.
При
оздравяването от продължително боледуване есенцията от дъб се е утвърдила като
помощно средство, особено когато пациентът, въпреки добрата му воля, постепенно
започне да проявява умора от непрекъснатите терапевтични мероприятия, като
например гимнастически упражнения, лечебни бани и т.н. В тези случаи дъбът дава
отново замах и изгражда психологическа нагласа за понататъшно участие.
Понякога
дъбът може да се сбърка с полския бряст. Тук посочваме основните различия
помежду им:
Полски
бряст: Човекът от този тип възприема
дейността си като призвание. Състоянието на изтощение е временно.
Летен
дъб: този характер често възприема
работата си като задължение. Състоянието на изтощение може да бъде хронично.
Абсолютната
противоположност на дъба е европейският улекс. При затруднения последният
лесно стига до отказ, докато дъбът никога не се предава.
Летен дъб - ключови симптоми
Отчаяният
и изтощен боец, който въпреки тоба върби напред и никога не се предава.
Симптоми в блокирано състояние
Верен на
дълга, надежден,упорит. Склонен към работа до изтощение, след което става
вътрешно отчаян и колеблив. Напълно е изчерпан, но никога не се оплаква,
показба свръхчовешка издръжливост и търпение. Неуморен и упорит, бори се срещу
всички затруднения, без да губи надежда. Често работи само поради чувство за
дълг. Носи тежестите на околните заедно с тях и пренебрегва своя естествен
стремеж към покой. Старае се да не покаже външно умората и слабостта си.
Предизвиква удивление всред околните, понеже не се предава.
Потенциал в трансформирано състояние
Човекът от
типа на дъба е в това състояние надежден, стабилен, силен и разумен. Той
спокойно може да понесе големи натоварвания, преодолява трудностите на живота
и проявява смелост и упоритост.
Подпомагащи препоръки при състоянието на
дъб
Трябва да
се окуражават тези хора, да не приемат всичко толкова крайно и понякога да правят
и нещо за собствено удоволствие: отпуска, пътуване, любими занимания не във
връзка с работата и т.н. Двигателни упражнения за схванат врат и рамене.
Занимания със старинни надписи.
Мисли за
положителна настройка: „от радостта произлиза силата", „ще постигна
това", „водят ме", „в мене се влива енергията от първичния
извор".
23. МАСЛИНА, OLEA EUROPAEA
Средиземноморското
вечнозелено дърво цъфти според страната
през различни месеци от пролетта.
Всяко цветно клонче носи по20-30
бели цветчета.
Принцип:
Гълъб отнася
маслинено клонче до Ной, като знак, че потопът е свършил и по земята отново има
мир и покой. Подобен е и смисълът на есенцията от маслина, с принципа на
възстановяване, на мир и възобновено равновесие.
Това е
като „покой след буря", когато след продължително тежко натоварване тяло,
душа и дух са изтощени и изчерпани без остатък: след тежко боледуване на
организма, след продължително погрешно хранене, след продължително безсъние, но
също така след пожертвователни грижи за болен член на семейството, след
дългогодишна допълнителна работа през свободното време, както и след интензивни
процеси на вътрешно развитие, които изразходват много енергия на подсъзнателно
ниво.
В
отрицателно състояние на маслина често в резултат на тези премеждия „огънят гасне",
т.е. енергетичният потенциал е изразходван. Човекът в това състояние не иска
нищо да вижда и чува, а се оттегля да спи или просто седи, без да върши нищо.
Най-незначителната
задача, дори това да е ежедневното миене на съдовете в кухнята, става непреодолимо
препягаствие: „толкова съм изтощена, че всеки
момент мога да заплача", „изчерпана, съм, прилошава
ми от умора", „нямам желание дори за моето хоби" - това са типични
изказвания в отрицателното състояние на маслина.
Хората,
които често изпадат в такова състояние, трябва да се научат правилно да се
отнасят със своята жизнена сила, т.е. със своята енергия. Тяхната
заблуда се крие в това, че те се осланят напълно на своето личностно
ниво, което има ограничен потенииал, вместо да черпят от по-висши извори.
Именно в
периодите на повишено натоварване става особено ясно, че човек не трябва да се
върти само в кръга на своите лични възможности, но да потърси от своето Висше
Аз енергия от по-висши източници. Във всемира има достатъчно енергия и тя е на разположение, стига
да я поискаме на правилното ниво. Едновременно с тоба трябва, обаче да опознаем
твърде индивидуалните закономерности на собственото тяло и да ги приемем
такива, каквито са.
Всяко
състояние на маслина е повик за смирение и едновременно с това покана за
правилно използване на жизнената сила, т.е. с божествената енергия. Това е
трудно за някои хора, понеже телесната предупредителна система, чрез която
сигнализира Висшето Аз за изразходването на телесните, душевни или духовни
сили, действа твърде слабо.
Хората в
положително състояние на маслина стигат до прозрението, че човек може да
преживее и най-тежък стрес със запазени сили и дори с радост. В очите на
другите те изглеждат надарени с неизчерпаеми
резерви. Те разбират малките признаци и
могат гъвкаво да се приспособят към съответните обстоятелства и
изисквания. Те се оставят изцяло на вътрешните си импулси със съзнанието, че в
решителния миг ще получат необходимите сили от Всемира.
Практиката
е показала, че в отрицателното състояние на маслина трябва да се отдели
значително внимание и на тялото, разстройството в притока на енергия в цялата
система се проявява често, и в намалени функции на тялото, например под формата
на промяна на кислородното съдържание на кръвта, в нарушена бъбречна функция, в
променена чревна флора и т.н. Човекът в състояние на маслина трябва, ако това
вече не е направено, да бъде основно изследван и лекуван и на телесно ниво. И в
обратен смисъл, маслината е винаги добър помощник при тежки, свързани с
изразходването на много сили телесни заболявания. В такива случаи тя засилва и
тялото и душата. Според наблюденията на някои практици, маслината заедно с
други средства е дала много добри резултати при последващото лечение на
алкохолизъм.
Необходимо е да се посочат разликите между
маслината и габъра:
Маслина:
за пълното изчерпване на душата, духа и тялото.
Габър; изтощението се разиграва повече в
главата. Сутрин човек мисли, че няма да се справи. В течение на деня се оказва
обаче, че все пак положението ще бъде овладяно.
Маслина
- ключови симптоми
Пълно
изтощение, крайна умора на тялото и духа.
Симптоми
в блокирано състояние
Енергетичен
недостиг, „това е твърде много". Изтощение след продължително натоварване
или продължително боледуване. Чувства се напълно изчерпан, „на края на силите". Нуждае се от много сън, не е в
състояние да предприеме нещо, няма желание за нищо. Дълбока вътрешна умора след
периоди на силни вътрешни
борби и промени, при които се изразходва много енергия. Изтощение
в резултат на продължителни грижи за болен. Неспособност за разпределяне на
собствената енергия, фази на голяма трудоспособност, следвани от голямо
изтощение, се сменят непрекъснато в живота му.
Потенциал
в трансформирано състояние
Голяма
сила и жизненост, разполага видимо с неизчерпаеми резерви. Във фази на
натоварване се осланя изцяло на вътрешните си импулси и по този начин може да
понесе големи напрежения с жизненост и при добро настроение.
Подпомагащи
препоръки за състоянието
на маслина
Да се
занимава с темата за енергията и енергетичните състояния, да провежда дозирани
упражнения йога за хармонизиране на енергетичната си система. Да спи
продължително, да се отморява на чист въздух, за предпочитане в гората. Да
консумира богата на етерични енергии храна; например ядки, зеленчуци, плодобе.
Мисли за
положителна настройка: „моля за сила за моята задача", „чувствам как
космическата сила нахлува в мен", „взимам под внимание потребностите на
моето тяло".
24. БЯЛ БОР, PINUS SYLVESTRIS
Стройното,
бисоко до 30 м
иглолистно дърбо е добре познато на всички. Мъакките и Женски
цбетобе са обилно посипани с прашец.
Принцип:
Белият бор е
свързан с душевните качества на разкаянието и опрощението. В отрицателното
състояние на бор, човек вътрешно се чувства твърдо обвързан с вината си.
Това
може да бъде възникнало наскоро чувство за вина, дори по дребен повод, например
защото човек е оставил прозореца отворен и е допуснал да избяга папагалчето.
Или това могат да бъдат отдавнашни, неосъзнати първични усещания за вина, до първородния
грях или до вината на Ева, която е дала ябълката на Адам. Белият бор, заедно с
джела, е едно от най-честите душевни състояния. Това състояние не винаги се
открива лесно у другия.
Неосъзнатото
състояние на бор се издаба често чрез неосъзнати оцветени с вина изказвания,
като: „никога няма да си простя, че бях толкова невнимателен" или
„извинете ме, че заемам толкова място", „зная, че е моя вината, че
младежът е толкова шумен", „всъщност моите родители са искали да имат
момиче, но е тряббало да се примирят със син".
При хората
от типа на бора съзнанието често е завладяно изцяло от чувство за вина и затова и състоянието на тялото често
се изразява с умора и изчерпаност. В
живота на тези характери думата радост от живота е написана със
съвсем дребни букви. Те принадлежат към хората, които въпреки всичко постигнато, никога не са достатъчно доволни
от себе си и вътрешно се упрекват, че не са се постарали още повече. В
отрицателното състояние на бора човек изисква от себе си повече, отколкото от
другите и когато високите му очаквания не се изпълнят, съзнанието му се изпълва
с упреци към себе си.
Друго
типично явление при това състояние е поемането на чуждите грешки като собствена
вина, с чувството, че отговорността е обща. Така например, човек се чувства
виновен, когато е принуден най-после да заяви ясно на безогледния си съсед, че
мощната му радиоуредба трябва да свири по-тихо.
Децата от
типа на бора често пъти са вечно виновните в класа и се оставят да бъдат
наказвани за простъпки, с които нямат нищо общо. Когато характерите от типа на
бора са болни или преуморени, те се извиняват на всички околни за това. Когато
в магазина има само четири хляба, а чакащите са пет, типът на бора е този,
който ще се откаже, защото би се чувствал вътрешно виновен, ако някой остане
без хляб заради него.
Изглежда
така, като че ли човекът в отрицателно състояние на бор вътрешно се извинява,
че изобщо съществува, вероятно защото дълбоко вътре в себе си не е убеден, че
заслужава съществуването си. Често в него се чувства дстски страхливо
повединие, което несъзнателно носи отпечатъка на догматични, религиозно
оцветени схващания от типа на изисквания и забрани: „трябва да работиш",
„не трябва да имаш сексуални желания". Бог бижда всичко, а човекът отдавна
е доказал своята безнадеждност. Затова не ни остава нищо друго освен наказание
и изкупление, болки, око за око, зъб за зъб.
И ако
отгоре не дойде наказанието, човек се наказва сам. По тези причини много хора в
състояние на бор несъзнателно поемат сами кръста си. Понякога гпе казват, че
поемат кармата на другите. Някои от тях имат почти мазохистичен стремеж към
повертвователност и се наказват за цял живот с някой безогледен партньор, без
да разбират вътрешната причина за това. Те дават любов или поне това, което
мислят за любов, без да получават или да изискват такава. Трагично и
разрушаващо живота заблуждение на личността в много отношения:
Когато
личността се изключи сама от любовта, от потока на живота, през нея не може да
протича божествената енергия. Така тя не само прекъсва своята жизнена артерия,
но действа и против единството и против сътворението. Със своите
саморазрушителни настроения личността в това състояние обезпокоява и вреди на
всички наоколо.
Причината
за това поведение се крие и тук в напълно погрешната насоченост на личността,
да следва своята ограничена представа за добро и зло, като си дава сама правото
да съди, вместо просто да приема водачеството на своето Висше Аз.
В
отрицателното състояние на бор човек трябва да разбере, какво значи да си
наистина човек и че още чрез факта, че той живее и диша на този свят, става
излишен въпросът за правото на съществуване. Той трябва да приеме, че докато
душата му е съвършена, той телесно е твърде несъвършено същество и че
съществуването в това тяло е невъзможно без грешки и заблуждения. Именно
конфликтите при тези заблуждения дават на човека необходимата енергия за понататъшно
развитие. Следователно, той трябба да прави грешки, трябва да изпада във все
по-нови заблуждения, които в крайна сметка ще го приближават все повече към
неговата душа, а с това и към Бога.
Защо
тогава да се оплаква? Който се ограничава в своите грешки и не може да обича
себе си и да си прощава, не може да обича и другите и не може да им прощава.
Тогава къде е смисълът на човешките отношения?
Чрез бора можем да се научим да разбираме
истинското съдържание на християнската мисъл за Спасението. Можем да приемем,
че човек не трябва да се чувства виновен, понеже преди да дойде на тази земя е
опростен вече отдавна чрез символична Жертва на Разпятието! Той просто трябва
да се съгласи с това.
В
положителното състояние на бора човек чувства, че времето на наказващия Бог, на
Мойсей с неговите строги заповеди, е преминало, че никой няма да бъде наказван
и че всеки се приближава до своето спасение, колкото повече изпитва истинско
разкаяние.
Хората,
които успеят да трансформират тежкото отрицателно състояние на бора, получават
силен приток на енергия. Те могат да помогнат на ближния си при подобни
проблеми чрез търпелив разговор, през обмяна на опит, често дори само с
енергийното си излъчване, просто с присъствието си.
На
практика след белия бор се нареждат често жълтата върба или джела. Тук бихме
искали да посочим разликата между чувството на несъвършенство в състоянието на
киселица и чувството за вина при белия бор:
Бял
бор: Приема своите чувства за вина като
своя лична работа и се придържа здраво към това. Той трябва всъщност да ги
освободи.
Киселица. Чувства се нечист и несъвършен, но
вътрешно не поема отговорността за това състояние. Желае силно да се освободи колкото
е възможно по-бързо от това състояние.
Бял бор - ключови симптоми.
Упреци към
самия себе си, чувство за вина, липса на смелост.
Симптоми в блокирано състояние.
В
разговора често търси форми на извинение. Не може да прощава, поема вината
върху себе си. Често има гузна съвест. В многозначителни ситуации поема чуждата
вина, чувства се отговорен за грешките на другите. Поставя си високи
изисквания, повече отколкото изисква от другите. Дори и при успех се упреква
вътрешно, че все пак нещо не е направил както трябва. Държи сметка повече за
своите граници, отколкото за своите възможности, руши се вътрешно поради
отрицателни схващания за същността си. Работи свръхсъвестно и по този начин
лесно попада в емоционален стрес. Чувства се малоценен и очаква да бъде
наказан. Извинява се, когато е болен, изтощен или депресиран. Дълбоко в себе си
се чувства като страхливец. Трудно му е да приеме похвала или награда, защото
вярва подсъзнателно, че нищо не е заслужил. Чувства се виновен, ако тряба да
каже на някого открито мнението си. Позволява си малко и веднага остава на
заден план при повече искане, отколкото предлагане. Не Вярва, че заслужава
обич, вътрешно не оправдава съществуването си „извинявайте, че съм се
родил". Често поведението му е детински -страхливо. Понякога има
мазохистична жертвоготовност, Прекалено подценяване на себе си - отрицателен
нарцизъм. Подсъзнателно силни религиозно оцветени схващания за добро и зло,
сексът като грях, представи за първороден грях.
Потенциал в трансформирано състояние.
Човек си
признава грешките, приема ги, но не преувеличава тяхното значение. Има чувство
за разкаяние, но не за вина, може да си прости и да забрави. В това състояние
има дълбоко разбиране за човешката същност и особено за човешките чувства.
Поема грижи и товар от другите, но само в това има смисъл. Проявява търпение,
смирение и вътрешна скромност. Разбира истински християнската идея за
Спасението.
Подпомагащи
препоръки за състоянието на бял бор.
Да е
уверен вътре в себе си, че всеки човек заслужава обич и че вината му е простена
предварително. Да прави упражнения йога за свързване на чакрата на щитовидната
жлеза (принцип на Буда) с тези на третото око (Мойсей) и на сърцето (Исус).
Да открие,
къде надхвърля възможностите си и къде си поставя неизпълними задачи. Да отхвърля
неизпълнимите цели и да си поставя нови.
Да прави
утринна гимнастика, за да натрупа жизнени сили за деня. Мисли за положителна
настройка: „харесвам се такъв, какъвто съм", „прощавам си, защото отдавна
ми е простено", „с раждането си, съм спасен", „Всяка грешка е нова
стъпка по-близо до Бога", „оставям се на моя вътрешен импулс".
25. ЧЕРВЕН КОНСКИ КЕСТЕН, AESCULUS CARNEA
Червеният
или хибриден конски кестен е по-малко и по-изящно дърво от обикновения конски
кестен и се среща в изкуствени насаждения. Цъфти през май-юни с розово-червени
цветове в пирамидални съцветтия.
Принцип;
Червеният конски
кестен е свързан с душевните потенциали на грижата и обичта към ближния.
Характерно за състоянието на червен конски кестен е силната енергийна връзка
мейсду два индивида.
Хора,
които често се нуждаят от червен конски кестен лесно се присъединяват към други
хора и характери и притежават силна излъчваща способност. Енергийно те са силни
предаватели. Хора, които са им присърце, близки, деца, приятели, могат да разкажат
много за това.
Хората от
този тип се грижат по алтруистичен начип за другия и се страхуват винаги от
най-лошото, което може да му се случи. Това са бащите, които нощем не могат да
заспят, преди тяхната дъщеря да се върне невредима от кино. Това са майките,
които не могат да се успокоят, преди техните възрастни вече синове и дъщери не
им се обадят от мястото на отпуската си, че са пристигнали благополучно там.
Това са бабите, на които сърцето им спира пред мисълта, че внучето им трябва да
пресече някоя оживена улица.
Характерите
от типа на червения конски кестен страдат за хората, които обичат и мислят, че
другите не забелязват това. Те забравят, че по този начин вредят не само на
себе си, но и на тези, за които се гржат. Дори съществува опасност от енергетично
привличане на нещата от които се страхуваме за другите.
Състоянието
на червен конски кестен би могло да се опише и като един вид симбиоза, каквато
съществува например между майката и кърмачето. За да оцелее, кърмачето е
неразривно свързано с майката, а и тя от своя страна живее емоционално чрез
него. Но тази зависимост остава да съществува понякога твърде дълго. От това
следва задръжка в процеса на развитие и на двете страни, понеже за да
функционира симбиотичното състояние, то трябва да се поддържа в равновесие. Ако
единият от партньорите поиска да се отдели, то и другият е автоматично засегнат
от това.
В Англия е
описан случаят на разведена майка и нейния 16-годишен син, които страда от
депресия: през време на лечението майката разбира, че несъзнателно
„използва" сина си за задоволяване на своите емоционални потребности.
Понеже нейният син е чувствал това подсъзнателно, той все повече и повече се
отдалечавал от нея и от действителността в един фантастичен свят. Тогава
майката започнала да взима есенция от червен конски кестен. Само след няколко
дни синът изпаднал в силна депресия. След това, обаче за пръв път проявил
готовност сам да се подложки на лечение, за което не бил съгласен години наред,
Чрез червения конски кестен майката успяла да разхлаби симбиотичната връзка
помежду им и още същия месец синът за първи път започнал да защищава своите
собствени интереси.
Подобни
симбиотични връзки съществуват често и в семейните двойки, особено когато има
силно излъчване от страна на родителите, например когато съпругата проектира
бащините си проблеми към своя мъж. Понякога такива връзки съществуват и между
двама души, единият от които отдавна не обитава физическото си тяло, например
между загиналия във войната баща и неговия жив син.
В основата
си, състоянието на червен конски кестен не е нищо друго, освен една „връзка на
погрешно ниво", но субективно, емоционално, проникнато от страх ниво на
личността, вместо да бъде на духовното ниво на Висшето Аз между двама души. В
отрицателното състояние на червен конски кестен понятието за любовта към
ближния е криво и егоистично разбрано. Човек използва несъзнателно другия като
обект, към когото може да проектира собствените ограничаващи мисли и съмнения.
В това
състояние трябва да се разбере, че „става винаги не така, както мислим" и
че въпреки всичките ни усилия не можем да предотвратим това, което съдбата е
определила за даден човек.
„Човек
предполага, Господ разполага! Нека да му върви на добре! Пожелавам му
най-доброто, той ще намери верния път".
Който
мисли така, той е опознал положителната страна на енергията на червения конски
кестен и ще забележи с радост, че лично на него, както и на неговия любим човек
върви все по-добре.
Практикуващите
лечители съобщават, че червеният конски кестен често се прилага при хора, които
поради професията си (например като медицински сестри или педагогически
съветници) трябва силно да се вживяват в проблемите на другите.
Червеният
конски кестен дава добри резултати и при отбиването на кърмачето – също и по
отношение на майката. Той може да се комбинира с обикновения кестен, когато се
натрапват тревожни мисли на другите и човек не може да се отърве от тях. Ако
хората са обладани от своите пороци и желания, червения конски кестен може да
се окаже много ефикасна помощ.
Червен конски кестен – ключови симптоми
Прекалени
грижи и страхове за другите.
Симптоми в блокирано състояние
Силна вътрешна
обвързаност с други обичани личности. Свръхзагриженост за сигурността на
другите ( деца, партньори ), без страха за себе си. Непрекъснато мисли за грешките
на другите, живее с техните проблеми, като че ли са негови собствени. Страхува
се, че нещо ще се случи на близките му, ако закъснее.
Съмнява се, че зад
безобидните оплаквания на роднините му може да се крие сериозно заболяване.
Когато нещо се развива добре, си представя колко лоши неща биха могли да се
случат.
Човек в това състояние
никога не може истински да се отдели от определена личност. Родителите
постоянно предупреждават децата си да внимават.
Потенциал в трансформирано състояние
Хората в това
състояние придобиват способността да предават в трудни ситуации положителни
мисли за сигурност, здраве и смелост на другите. Те могат и отдалеч да насочват
и повлияват положително другите.В критични ситуации запазват контрол дуиевно и
физически.
Подпомагащи препоръки за състоянието червен конски
кестен
Занимания и
размишления относно „силата на мисълта”, духовно оздравяване, тренировка на
съзнанието и т.н. Упражнение в изместване на отрицателната представа в нейната
положителна противоположност, веднага при възникването й. Следователно да не си
представя лошото, което би могло да се случи, а това, което е желателно: вместо
автомобилна катастрафа – астливо пътуване. Да си представя личността, за която
се безпокои, обкръжена от бяла светлина.
Мисли за положителна
настройка: „ближният е в ръцете на Бог”, „аз излъчвам спокойствие, мир и
оптимизъм”, „всичко се развива положително”, „аз съм самостоятелна личност”.
26. ОБИКНОВЕН ЖЕЛТАК, / СКАЛНА
РОЗА / HELIANTHEMUM NUMMULARIUM
Храстоподобно растение пълзи по варовици и
пясъчни почви на хълмисти варовити терени. Искрящите жълти цветове цъфтят от
юни до септември, обикновено по един до два цвята наведнъж.
Принцип: Обикновеният желтак е свьрзан с душевните
качества на смелостта и устойчивостта. Той е един от най-важните цветове от
състава на капките за спешна помощ.
В отрицателното състояние на желтак личността е остро и силно
застрашена душевно, а често и физически. Това са изключителни и критични
положения, като природни бедствия, злополуки или внезапни заболявания, при
които човек не могке да се справи с първичната сила на енергиите. Всичко се
развива много бързо и в погрешна посока. Личността е отделена на светлинни
години от своето Висше Аз и се свива, изпълнена със страх, в своята тленна
същност, вместо да се довери на водещото начало на душата си, да черпи сили
оттам и да се справи с положението.
Беглец бяга през границата. Местността е минирана.
Прожектори претърсват пространството. Внезапно зад него се чува кучешки лай.
Открит ли е вече? Сърцето му бие лудо и гонен от страх и извън себе си,той тича
и тича, за да спаси живота си...
Това е един краен пример за състоянието на желтак. Същата вътрешна драма
се разиграва при всички състояния на желтак, дори когато обстоятелствата не са толкова
застрашителни. При всички случаи е налице остра душевна криза и тревога
от първа степен. Ако тялото е засегнато, то това са обикновено случаи за
бързата помощ. Пострадалият често е извън себе си от страх. Затормозени са
зрението, слухът и говорът. Властва само паника, ужас и смразяващ страх.
Внезапната,
опасна за живота болест в семейството изисква и за двете страни желтак - за
болния и за близките му.
Деца, които нощем се събуждат от кошмарен сън, трябва да пият на малки глътки екстракта от желтак, докато се успокоят. Човекът,
който току-що е избегнал автомобилна
злополука или е останал
незасегнат при атентат, също е в
отрицателно състояние на желтак.
Някои лечители описват това състояние много сполучливо като удар в
стомашната област, понеже е пренатоварен соларният плексус (слънчевото
сплетение). Събитието се развива много бързо и не може да бъде овладяно от
нервната система.
В състоянието на желтак човек се чувства безсилен пред
могъществото на първичните сили. Той се поти от страх и страхът обхваща цялата
му аура.
Енергията на обикновения желтак освобождава личността от нейното
страхливо вцепенение и изтласква махалото от отрицателно в положително
положение. Страхът се превръща в смелост, която може да прерасне в героизъм,
забравяйки себе си в полза на другите.
Това е смелостта на майката, която спасява детето си от
връхлитащата кола, това е храбростта на партизаните, които воюват срещу
превъзхождащите сили на чуждата армия и побеждават. Желтакът може да
мобилизира невероятни сили и да накара хората да надминат себе си. Положителни
символи на желтак си Зигфрид и Жана д'Арк.
Състоянието на желтак е обикновено временно. При децата, които
душевно са по-нестабилни от възрастните, прилагането на желтак е показано
по-често. Но и между възрастните се срещат истински типове на желтак, които
външно не изглеждат особено плахи. Тези хора често имат уязвима нервна система
и понякога от рождение слабо развити надбъбречни жлези. Техните душевни силови
резерви бързо се изчерпват и те често пъти могат да се охарактеризират като
вегетативно лабилни. Всред предците им често се срещат алкохолици.
При хората, които се занимават с интелектуален труд, може да се
стигне до състояние на желтак, когато в своето развитие те внезапно се сблъскат
с първичен мрак вътре в себе си.
Един английски лекар препоръчва есенцията от желтак за
допълнително лечение към конвенционалните мероприятия при слънчев и топлинен
удар.
Понякога е трудно разграничаването между обикновения желтак и
гарванския лук:
Обикновен желтак: Винаги се касае за остро и в повечето
случаи преходно състояние, при което трябва веднага да се направи нещо. На
преден план излиза страхът.
Гарвански лук: Касае се за скритите последици на душевна
травма, която е потънала в подсъзнанието. В чистото състояние на гарвински лук
страх не се наблюдава, а по-скоро нещо като тъжна вцепененост.
В случай на съмнение се препоръчва взимането на капки за спешна
помощ, които съдържат и двата цвята.
Обикновен желтак - ключови
симптоми.
Чувство за ужас и паника,
изключително остри страхови състояния.
Симптоми в блокирано състояние.
Човек е
склонен бързо да изпадне във вътрешна паника. Внезапно чувство на страх при
изключителни състояния на тялото и душата. Терор, ужас, отчаяние, нервната
система е напълно объркана. От страх не е на себе си - не чува, не вижда, не говори,
сърцето му е замряло. Силен страх при злополуки, природни катастрофи, опасни
за живота наранявания.
Често състояние при деца, които лесно получават сърцебиене и
изпотяване на ръцете.
Човекът в това състояние не разполага с много нервни резерви. Слънчевото
сплетнение е болезнено или се усеща като камък. Често състояние при хора, които
дълго време са взимали дроги. Наблюдава се често при хора от нервно-лабилни
семейства.
Потенциал в трансформирано състояние.
Героична смелост. Може да надмине себе си в критични и
изключителни положения и да мобилизира почти свръхчовешки сили. Бори се за
благото на другите, без да се страхува за себе си.
Подпомагащи препоръки за състоянието на желтак.
Няма ефикасни препоръки за острото състояние. Хората, които се
нуждаят често от желтак трябва да се научат да защитават душевно слънчевия си
сплит, например като си представят „светлинен щит", който носят пред
стомашната си област. Провеждане на дихателни упражнения. Молитви, мантра.
Мисли за положителна настройка: „аз съм нещо повече от моето
тяло", „над мен е Божията ръка", „чувствам преливането на
неподозирани сили в себе си".
27.
ЧИСТА ИЗВОРНА ВОДА
Приготвена вода от чисти извори на
недокосната природа, за които местните жители твърдят, че имат лечебно
действие. Такива полузабравени извори, в които се оглежда слънцето, все още се
срещат на много места в света.
Принцип: Изворната вода е свързана с душевните
качества на приспособимостта и вътрешната свобода. В негативно състояние на
изворна бода човек е пленник на застинали теоретически максими и нереални
представи.
Хората в това състояние са си изградили сами още приживе паметник
от висши духовни идеали, морални насоки и абсолютни представи за здраве. Те
стоят дребни и послушни пред този паметник, със свръхчовешкото, наложено от
самите тях задължение, да отговарят на тази идеална представа в живота си.
Възможо ли е това?
В отрицателното състояние на изворна вода човек си отказва много
от онова, което прави ежедневието приятно и радостно, защото вярва, че то е
несъвместимо с неговите строги, често дори аскетични възгледи за живота. Като
единствен въздържател на сребърната сватба на приятели, той не се чуква с
шампанско, а скромно моли за чаша газирана вода.
Хората от този тип биха искали да бъдат изрядни вътрешно и външно
и спазват всичко, което би им помогнало за това. Класически пример за това е
мъжът, който сутрин рано след едночасов крос през гората плува още петдесет дължини на басейна,
за да закуси после с приготвена от него плодова каша, със строго изражение на
лицето.
В екстремните случаи на състоянието тези характери биха искали да
бъдат пример за останалите, които да получават от тях несъзнателни импулси и да
възприемат техните идеи - „да намерят верния път". Често това са хора от
западните страни, последователи на източни религии, които се носят достойно
през града, носейки национални носии.
Много характери от типа на изворната вода изискват от себе си да
достигнат святост още на земята. Те си налагат желязна система от принципи и
дисциплини от всякакъв вид, например многочасови упражнения йога, строг
икономичен живот или изпълнение на ритуали по всяко време и на всяко място.
Често техните теории и идеали произхождат от стари традиции, които
са имали своето място в миналото, но в съвременна Европа трудно могат да се
осъществят. Хората в отрицателно състояние на изворна вода не забелязват това,
а се измъчват от невъзможността да изпълняват своите ежедневни занимания. И
това вреди повече на тяхното развитие, отколкото биха му помогнали дихателните
упражнения, молитви и медитиране в продължение на много часове.
Хората в състояние на изворна вода не са интересни събеседници. По
всички въпроси - политика, екология или философски теми, те признават само
собственото си мнение и при това „твърде абсолютно". Това, което не се вмества
в тяхната схема, просто не се взима под внимание.
Все пак, за разлика от върбинката, те не налагат своя мироглед на
своя партньор, защото са твърде заети с осъществяването на своите високи
очаквания. По-скоро те са склонни, подобно на отрицателното състояние на
хотония, към известно самодоволство, към душевна надменност, към едно вътрешно
съжалително поклащане на глава, свързани с чувството, „колко е хубаво, че съм
по-наясно с това!".
В отрицателното състояние на изворна вода човек не разпознава на какви
вътрешни натрапливости е подложен, и че потиска в себе си съществени човешки
потребности. Той не осъзнава, до каква степен насилва личността си и колко
радост от живота се губи в самоналожените дисциплини. Тези постоянни изисквания
водят рано или късно до разнообразни форми на ограничена физическа гъвкавост.
При тези личности физическите потребности съвсем рядко са хармонично
задоволени.
В отрицателното състояние на изворна вода човек се отъждествява
вътрешно с надличностни начала на духовно ниво. Личността се ограничава в
определени решения и така се откъсва от действителността. Тя иска да бъде това,
което по нейно мнение е добро. Нейното заблуждение се крие в твърде голямото и
своеобразие, тя иска егоистично да постигне развитие и сбърква при това външното
въздействие с вътрешната причина. Тя не разбира, че външното въздействие,
например промяната в начина на живот настъпва спонтанно, когато са налице
вътрешните предпоставки за това. Тя забравя, че начинът на живот е последица, а
не причина за духовното развитие.
Когато личността иска принудително да постигне някаква външна
промяна, която е противна на вътрешното й убеждение, тя започва да се бори със
своето Висше Аз, вместо да го следва. Криворазбрано е самоусъвършенстването
чрез затваряне в себе си, което всъщност трябва да се постигне чрез забравяне
на личното в полза на другите.
Хората в
отрицателно състояние на изворна вода трябва да бъдат окуражени да видят
истината за своята личност, ръководейки се от мисълта, че никой не е съвършен и
вместо да затъват в прехвалени теории да се доверят на действителния живот.
Така, от ръбест камък те се превръщат в огладен камък в потока на живота,
скачайки леко от бързей на бързей.
Хората,
които се нуждаят от изворна вода трябва веднъж завинаги да свалят осмирителната
си риза и да не отминават повече радостите на живота.
При
преминаване в положително състояние на изворна вода хората от този тип могат да
бъдат охарактеризирани като приспособяващи се към живота идеалисти, защото те
могат да пренебрегват прехвалените начала и принципи, ако се срещнат с нови
познания и по-висши истини. Те са открити и използват идеите си за изпитване в
действителни житейски ситуации. Така, в течение на времето, те могат да
превърнат много от тези идеали в действителност и сами да послужат за пример на
другите.
Описаните
по-горе екстремни случаи на характери от типа на изворна вода не се срещат
често на практика. Въпреки това приемането на изворна вода често е показано
временно, защото почти всеки човек потиска свои жизнени потребности в
определени моменти от живота, съзнателно или несъзнателно.
Необходимо
е да се разграничава тактиката на ненамеса при изворната вода и хотонията:
Изворна
вода: Характерите от този тип желаят да
чувстват своето духовно превъзходство. Те са твърде заети със своето собствено
усъвършенстване.
Хотония: Характерите от този тип често превъзхождат
духовно околните. Търпимостта им спрямо другите често е твърде голяма. Зачитат
твърде много индивидуалността на другите. Желаят да бъдат оставени на
спокойствие.
Изворна вода - ключови симптоми.
Строги и
закостенели възгледи, потиснати потребности, сурово отношение към себе си.
Симптоми в блокирано състояние.
Силен
стремеж към изрядност, подчинява живота си на строги теории и прекалено
идеализирани представи. Въздържание от много неща заради строги принципи на
живот; заради това губи радостта от живота. Строга самодисциплина, прави
всичко за да бъде във форма, поставя си най-високи цели. Не разбира, какви
лишения си налага. Криво разбрана духовност - ограничава се в несъществени неща
(медитация, диети), като ги издига в култ. Стреми се принудително към
извисяване на духа, но упорито държи на определени собствени представи. Вярва,
че светската суета задържа духовното развитие, иска още на земята да стане
светец: аскетизъм, факирство, душевно самобичуване. Потиска съществени телесни
и емоционални потребности. Поради силен стремеж попада в плен на медитирането.
Не се намесва в разбиранията на другите за живота, защото изцяло е зает със
собственото усъвършенстване. Тези хора често са строги вегетарианци и
въздържатели, животът им е аскетичен. Те се упрекват ако нарушат строгата си
дисциплина. Физическите потребности не са добре съчетани с личността, затова
при жените често има менструални смущения. Тялото е подложено на стресови
изисквания.
Потенциал в трансформирано състояние.
"Идеалист
с открита душа към другите. Отстъпва от възгледите и теориите си, когато се
изправи пред ново познание или по-висша истина. Не се поддава на чуждо влияние,
защото е уверен, че ще намери в себе си вярното решение в точното време за
това. Осъществява високите идеали в живота. Чрез радостта си от живота и чрез
вътрешния си мир е естествен пример за подражание от другите.
Подпомагащи
препоръки за състоянието на изворна вода.
Да гледа във всяко отношение „по-леко на
нещата". Да си позволява повече светски радости и удоволствия. Да бъде
честен към себе си - да се погледне вечер в огледалото и без уговорки да изрази
мнението си за душевните преживявания през деня. Да се научи да прави разлика
между теория и практика, да не се привързва към чужди и отвлечени теории, а сам
да преценява кое е добро и кое - не. Да прави физически упражнения без
принудителни правила, например пързаляне с кънки, аеробика и други подобни.
Мисли
за положителна настройка:
„оставям се да ме носи потокът на живота", „душата ми е отворена за нови
изживявания и познания", „оставям всички насоки на живота да встъпят в
правата си", „оставям нещата да се развиват от самосебе си”.
28.
ЕДНОГОДИШНА ХРУЩЯЛКА, SCLERANTHUS ANNUUS
Високото от 5 до 70 см храстовидно или
пълзящо растение расте със своите преплетени стъбла по ниви и синури, на
пясъчни и силикатни почви. Цъфти от юли до септември с малки бледо - до
тъмнозелени цветчета, събрани в главици.
Принцип: Едногодишната хрущялка е свързана с
душевните потенциали на вътрешно равновесие и единство в многообразието. В
отрицателното състояние на хрущялка човек се колебае между две крайности.
Който е
наблюдавал, как скакалецът при най-малко движение наоколо прави големи скокове
насам и натам, може да разбере, как се чувства вътрешно човекът в отрицателно
състояние на хрущялка. Един външен импулс е достатъчен, и човек реагира -
веднъж по един и в следващия миг по съвсем друг начин. Днес той намира новите си
съседи много привлекателни и се сприятелява с тях, но утре вече не може да ги
търпи и би искал просто да затръшне вратата пред носа им.
Тази вечер
той твърдо е дал съгласието си за покупка на обща вила заедно с приятели, но
сутринта трескаво звъни по телефона, за да се откаже. След това се оставя
отново да го убедят, и
това продължава така няколко пъти, докато приятелите му си намерят по-стабилен
партньор.
В
отрицателно състояние на хрущялка човек е като везни, които са в непрекъснато
движение от едната до другата крайност - от възторг до униние, от трескава
активност до апатия. За идеята той днес е огън и пламък, а утре няма никакъв
интерес. Това колебание в мненията или настроенията създава у околните
впечатление за несигурност и ненадеждност.
Девойката,
която не може да се определи към един от двамата кавалери е класически тип на
хрущялка. Когато е с тях поотделно, тя харесва определени качества у всеки от
тях, но оставайки сама с мислите си не може да вземе решение месеци наред. В
това състояние тя не търси съвет нито от родители, нито от приятели, понеже, за
разлика от състоянието на вилмотова цератостигма, тук се търси самостоятелно
решение, независимо колко дълго може да трае това.
Често тази вътрешна колебливост се манифестира и външно, чрез
нервни или прибързани жестове. Правят
се много излишни движения. Децата от този тип правят много движения, а жените
сменят няколко пъти дневно тоалета си, в съответствие с тяхното настроение.
Пациентите в това състояние объркват лекарите, понеже признаците
на тяхната болест пътуват по цялото тяло.
Липсата на вътрешно равновесие се проявява понякога и външно:
появяват се смущения на равновесието, морска болест или оплаквания от
възпаление на вътрешното ухо. Колебанията в настроението се отразяват и като
противоположни прояви на организма: запек и диария, повишена и понижена
температура, ниско/високо кръвно налягане, силен глад и безапетитие. От тази
гледна точка едногодишната хрущялка може да бъде от полза при бременността.
Някои лечители са на мнение, че предразположението към отрицателно
състояние на хрущялка може да възникне през първите два-три часа след
раждането, ако детето попадне в хаотична среда и се сблъска с твърде много
впечатления наведнъж.
Заблудата при състоянието на хрущялката се състои в нежеланието на
личността да се подчини на ръководното начало на своето Висше Аз. Отсъства
правилната целенасоченост на душата, която дава мярка, сила и посока. Липсата
на правилна ориентировка дава възможност за различни въздействия, които тласкат
душата от единия до другия полюс. Тя губи ценно време и енергия и тъпче на едно
място в развитието си.
В отрицателното състояние на хрущялка човек трябва да направи
всичко, за да може душевно и физически да намери своя собствен център, да
установи свой собствен ритъм. Първият опит в тази насока трябва да бъде избягването
на крайностите както в положителното, така и в отрицателното, за да се намери
златната среда. След това поведението трябва да се движи като въжеиграча на
въжето, който коригира ритъма и колебанията на движенията си, за да може леко
да достигне целта си, концентрирано и с поглед напред.
Тази лекота, която се дължи на голяма
вътрешна сила, често е характерна за хората в положително състояние на
хрущялка. Те взимат своите решения с изумителна точност и в необходимото време.
И както въжеиграчът все повече разнообразява своята игра, така и тези хора
разкриват душевно все повече възможности в живота си, без да губят равновесие.
Вътрешната им непоколебимост, спокойствието и решителността действат на
нервозните хора наоколо успокояващо и положително.
Едногодишна хрущялка - ключови
симптоми.
Нерешителност, колебание между крайни
решения, вътрешна неуравновесеност. Мненията и настроенията се променят
внезапно в пълната противоположност.
Симптоми
в блокирано състояние.
Нерешителност поради вътрешно неспокойствие, мислите непрекъснато се колебаят между две
възможности. Противоположни колебания на настроението: плач и смях, възторг и
униние. Приема много външни импулси и скача като скакалец с мислите си тук и там. Поради непостоянството
във възгледите изглежда в очите на другите ненадежден. Липсва вътрешна мярка,
няма равновесие, изпада в нервни кризи. Човекът в това състояние не може да се
концентрира, скача от тема на тема, поради вътрешната колебливост губи много
време и пропуска в живота и професията си някои добри възможности. При вътрешен
конфликт не се съветва с другите, а се опитва сам да намери решение.
Жестикулира неадекватно и рязко.
Липсващият баланс на енергия може понякога да намери израз във
физически прояви, като например резки колебания между активност и бездействие,
колебания на телесната температура, симптоми, които се простират по цялото
тяло – веднъж боли тук, утре там. Могат да се проявят още смущения на
равновесието от всякакъв тип, болест на
пътуването (с кораб, автомобил, самолет), смяна на безапетитие със силен глад,
след диарията следва запек, бременността се съпровожда от повръщане и още много
други.
Потенциал
в трансформирано състояние.
Добра концентрация и решителност, запазва вътрешно равновесие при
всички обстоятелства. Всестранност и гъвкавост, разкрива все повече възможности
в живота си. Взима решения веднага и с поразителна точност. Присъствието му
действа успокояващо върху околните.
Подпомагащи
препоръки при отрицателното състояние на хрущялка.
Да не се преувеличава нищо и да избягва крайностите. Вместо
вътрешните колебания в зиг-заг, да се стреми към линия с по-малки отклонения.
Да прави дихателни упражнения, които укрепват центъра и да остави нещата да
следват своя естествен ход. Да упражнява предпочитани физически занимания, при
които се изисква равновесие и сръчност: ролкови кънки, кънки на лед,
жонглиране.
Мисли за положителна настройка: „намирам своя вътрешен
ритъм", „в моя център ще намеря правилното решение", „избирам златния
път по средата", „установявам връзка с моето Висше Аз".
29. ГАРВАНСКИ ЛУК /ВИТЛЕЕМСКА ЗВЕЗДА/ ORNITHOGALUM UMBELLATUM
Високото от 15 до 30 см лилиево растение с
тесни и дълги листа с бяла ивица
В средата се среща по горски поляни и открити
места. Цветовете са снеожобели отвътре и имат зелени ивици отвън, цъфтят през
април и май и се отварят само на слънце.
Принцип: Гарванският лук е свързан с душевния потенциал на
пробуждането и насочването. В отрицателно състояние на гарвански лук човекът е
застинал в душевно-духовна дрямка, в един вид вътрешно притъпление.
Гарванският лук помага при всички последици от физически, душевен
и духовен шок (този шок няма нищо общо с медицинското понятие), независимо от
това, дали душевната травма е възникнала още при раждането или едва вчера, от
защипване на пръста във вратата
на автомобила.
Гарванският лук е най-важният цвят от комбинацията за спешна
помощ, понеже той обединява действието на други четири вида цветни есенции. Той
неутрализира шокиращите въздействия и по този начин отново дава ход на
възстановителните механизми на тялото.
Под „шок" се разбира тук онова пряко енергийно въздействие,
което нашата енергийна система не може да неутрализира и отговаря с нарушение
на равновесието, независимо от това, дали то е осъзнато от личността или не. В
енергийната система се задържа всеки „шок" и причинява известна парализа
в обхвата на своето въздействие.
Почти всеки човек преживява в течение на времето душевни травми, с
които той не може да се справи. Някои от тях се проявяват веднага във
физическото тяло. Така например, на една козметичка прекратили внезапно
договора за наетото помещение. От този момент нататък тя получила силни
смущения на слуха, докато била излекувана с есенция от гарванския лук.
Други „шокове" се проявяват едва след месеци или години.
Възникналото след години заболяване, например артрит, може да бъде свързано с
причината само след грижливо проучване.
Различните така наречени психосоматични заболявания се причиняват,
както е известно, от неовладяни енергийни травми, понеже всяка личност реагира
индивидуално със своя специфична органична слабост.
Отрицателното състояние на гарвански лук по-рядко се проявява като
типична черта на характера. Хората в това състояние изглеждат често фини и
леко потиснати. Те говорят тихо и гласът им затихва още повече към края на
изречението. Движат се бавно и понякога имат влечение към магичното и мистичното.
Съществуват предположения, че при хората от този тип е налице дребно,
съдбоносно обременяване, при което играят роля магия, болезнено честолюбие и
употреба на дроги.
Душевната заблуда при това състояние се крие във вътрешната
съпротива на личността да участва активно в живота.
Вместо да играе ролята си в живота под режисурата на своето Висше
Аз, личността се отдръпва от нежеланите за нея неща, затваря се. По този начин
се блокират вътрешните фини системи и информацията не преминава през различните
нива на енергия. Последицата от това е, че при най-малкото енергийно
въздействие системата се претоварва и е като парализирана. Все повече малки
части от нея излизат от строя.
Есенцията от гарвански лук събужда личността от нейния душевен
унес и я връща към нейното Висше Аз. Тя съживява енергийните връзки, особено в
нервната сфера. Личността установява връзки на всички нива, става по-активна и
отново може да поема нормални енергийни натоварвания. Жизнеността й нараства,
духът й се избистря и тя придобива вътрешна сила.
В ежедневната практика често се употребява есенция от гарвански
лук, защото никой днес не е защитен от шокиращи въздействия. Когато
използваната до момента комбинация не е дала достатъчен резултат, трябва да се
помисли освен за джел и клонеста овсига, още и за гарвански лук. Възможно е
системата да е претърпяла неосъзнат шок, който блокира всичко. Тук гарванският
лук ще подейства като катализатор.
Като подпомагащо лечение при неподатливите на въздействие
психосоматични заболявания гарванският лук често е оказвал поразителен ефект,
особено когато е прилаган редовно и продължително - често пъти за няколко
месеца. Много често гарванският лук е помагал при чувство за напрежение в
гърлото и при нервни смущения в гълтането, т.е. при „шокове" в тази
област. При явления на загуба на слух, зрение или при смущения в хода и
невъзможност да се захване с нещо, трябва винаги да помислим за гарвански лук.
Хората, които в живота си са употребявали много транквилани
приспивателни и пр., получават много добри резултати от прилагането на
гарвански лук в комбинация с киселица.
При новородените се препоръчва гарвански лук заедно с орех срещу
шок при раждането, за пренагласа към нова форма на съществуване. Някои лечители
препоръчват, тази смес да се прибавя към водата за изкъпване на детето.
Гарванският лук е помагал понякога на жени
с особено силни менструални кръвотечения. Понеже всяка менструация може да се
разглежда като едно малко раждане или като един малък шок.
Необходимо е да се познава съществената разлика между нокът и
гарвански лук:
Нокът: Несъзнателно
нежелание да се възприеме някакво минало събитие.
Гарвански лук: Невъзможност да се преодолее едно
нараняващо преживяване.
Гарвански лук ключови
симптоми.
Последствия на физически, душевни или духовен шок, независимо от
давността на събитието. Гарванският лук се явява „Утешител на душата и
успокоител на болката" (д-р Беч).
Симптоми в блокирано състояние.
Чувства се нещастен и тъжен, парализиран от грижи след
разочарования, лоши новини, злополуки и
други шокиращи събития. Те могат да датират още от детството и могат да бъдат
неосъзнати. Неприятните преживявания остават дълго в съзнанието. В тежки
моменти не може да приеме утеха. Трудно му е да се справи вътрешно с
преживяното.
Възможни са някои съпровождащи явления от страна на тялото:
колеблива походка, безчувственост, дрезгав глас.
Изумява го безочието на някои личности.
Потенциал в трансформирано състояние.
Вътрешна активност, духовна яснота и вътрешна сила. Добро
приспособяване на нервната система към енергийните промени. Бързо
възстановяване на силите.
Подпомагащи препоръки при
отрицателно състояние
Не е възможно подпомагане в острото състояние. За късните
последици може да се използва лимфен дренаж, както и лечебни методи срещу
енергийни травми.
Мисли за положителна настройка: „освобождавам блокираните
енергии", „цялата ми система диша", „главата ми е бистра и
ясна", „вътре в мене е възстановена напълно връзката между всички
нива".
30. ЯДЛИВ КЕСТЕН, CASTANEA SATIVA
Расте в открити, светли гори, върху
рохкави, влажни почви. Дървото става високо до 20 м. Пухкавите, силно уханни
цветове се появяват след разлистването, през юни-август, т.е. по-късно от
цъфтежа на повечето други дървета.
Принцип: Ядливият кестен е свързан с
принципа на избавлението. В отрицателното състояние на ядлив кестен човекът е
дълбоко убеден, че няма вече надежда за помощ. Д-р Бах писа за кестена: „Това е
цветът за мъчителното вътрешно състояние, в което се мисли че е застрашено
съществуването на самата душа, за безнадеждното отчаяние на тези, които смятат,
че са достигнали края на своите възможности".
От гледна точка на силата на страданието, отрицателното състояние
на кестена е едно от най-тежките. Но и то не винаги се проявява външно така
драматично, както посочихме по-горе, а протича на вътрешни нива, които до
голяма степен остават неосъзнати от засегнатия.
Това отрицателно състояние е онзи момент, в който личността остава
съвсем сама с опрян до стената гръб и се чувства напълно безпомощна и
беззащитна,като пиленце, изпаднало от
гнездото си. Човек виси в нищото между небе и земя, като парашутист, който не може да отвори парашута. Той се е борил
без да се оплаква и смело се е
надявал, но сега вече е на края и е с празни ръце. Няма вчера и утре, има само празно и отчаяно настояще. Човекът е убеден,
че часове само го делят от срутването на
бента.
Отрицателното състояние на кестен е част на истината, на
най-силната конфронтация на личността със себе си, на последния й опит да се
противопостави и защити
срещу решаващо вътрешно превръщане. Това е нощта, без която не може да дойде
денят.
Силата на страданието изглежда надхвърля човешките възможности,
границите на издръжливост
са разтеглени до крайност. Това става за да се разчупят всички стари структури
на личността и да бъдат отхвърлени, за да направят място за нови измерения на съзнанието.
Кестенът полага винаги начало на решителни стъпки на развитие,
като например избавлението от дългогодишно разрушително партньорство. Често
състоянието на кестен стои като пазител на прага в началото на истинско духобно
развитие. Човекът разбира, какво значи да си сам и че само след това отхвърляне
ще може да намери пътя към друго ниво на съзнанието и дори към Бога. Той разбира,
че му се отнема всичко, за да може с празни ръце да поеме новото, което идва
към него; че трябва да се пожертва изцяло, за да може да се роди напълно
обновен.
В Библията пише: „когато нуждата е най-голяма, Божията помощ е
най-близко" това описва много добре действието на кестена. Положителното
състояние на кестен е състоянието на упование на Бога, въпреки най-тежките
вътрешни противоречия, моментът, в който се изслушват молбите за помощ и могат
да станат чудеса. Кестенът помага да се преминат болезнените фази на
превръщане, без да пострадаме от това.
Хората в отрицателно състояние на кестен винаги се стараят, също както при
камшик, да скрият своето вътрешно отчаяние от своите близка Те дори и в
моментите на най-тежка депресия никога не стигат до идеята да приключат с
всичко - за разлика от джанката.
Затова на практика не винаги е лесно да се разпознае отрицателното
състояние на кестен. Характерни указания за това са изказванията от типа на:
„изчерпах всичките си възможности" или „вече не зная, какво ще стане
по-нататък".
Истински характери от типа на кестена не се срещат често.
Развитието на подобни хора обикновено е белязано от изключителни външни
събития, които се преживяват от тях не винаги със страдание, но се възприемат
по правило с изключително вживяване.
Кестен - ключови симптоми.
Най-дълбоко отчаяние. Човек мисли, че са достигнати границите на
онова, което човек може да понесе.
Симптоми в блокирано състояние.
Човек възприема положението си като безнадеждно и не знае какво да
прави. Има чувството, че е
достигнал крайните граници на издръжливостта си. Състоянието е гранично -
човек се чувства напълно загубен в пълна празнота и изолация. Душевното
състояние е изключително критично - „тъмната нощ на душата". Хората в това
състояние не смятат, че е възможно човек да понесе толкова много и мислят, че
Бог ги е забравил. Загубена е всяка надежда (по-тежко отколкото при европейския
улекс), но това не се показва навън. Човек е убеден, че сега трябва да
дойде нещо съвсем ново.
Потенциал в трансформирано състояние.
Прозрение, че стои с празни ръце на прага на нови хоризонти. Бил е
загубен и сега е намерил отново себе си. Възкръсва като птицата феникс от
пепелта. Разпознал е шанса да изживее коренна промяна, започнал е пътя към себе
си. Вярва отново, има лични причини да вярва в Бога.
Подпомагащи препоръки за състоянието на кестен.
Да размишлява върху принципа на
усъвършенстването чрез страдание на тази
планета, както и върху мисълта за избавлението. Почивка на светлина и сред
недокосната първична природа.
Мисли за положителна настройка:
„трябва да има нощ преди да дойде денят",
„през пропастите към звездите", „когато нуждата е най-тежка,
Божията помощ е най-близко", „моята същност е неразрушима".
31.ВЪРБИНКА, VERBENA OFFICIALIS
Високото
до 60 см, изправено растение се среща покрай пътищата, на голи и сухи терени,
както и по слънчеви поляни. Малките лилави цветчета цъфтят между юли и
септември.
Принцип: Върбинката е свързана с душевните потенциали
на самодисциплината и обуздаването. В
отрицателното състояние на върбинка собствената воля е насочена твърде много
навън и собствената енергия се изразходва неикономично.
На училищна екскурзия малкият Петър е избран
от учителя да съобщава времето по часовника, за да се изпълни точно програмата
на пътуването. Той се залавя възторжено с тази задача и иска да я изпълни не
сто (а ако може - сто и шестдесет) процента. Ако учителят го погледне случайно,
той незабавно съобщава колко е часът. Ако съучениците му вървят бавно, той ги
пришпорва да бързат, защото е много важно да си точен. Така той не успява да си
почине, винаги е в напрежение и си спечелва накрая прякора „часовникът".
Това е ранният пример за характер от типа на върбинката.
В хората от този тип гори вътрешен пламък,
обикновено положителна идея, която ги завладява изцяло и те не намират покой,
докато не убедят своите близки в правотата й. Председатели на благотворителни
дружества или на здравни заведения, които жертвуват личния си живот, свободното
си време и дори понякога нощите си за „доброто дело" като не се плашат от
никакви затруднения, са под знака на върбинката. Те са винаги на разположение и
се чувстват като артисти, верни на своята роля. Опитват се да спечелят всеки
срещнат за тяхното дело с мисионерско усърдие - понякога с успех, понякога не.
Те се борят твърде много в полза на доброто и приличат на способни и упорити
адвокати, които засипват с барабанен огън от аргументи своите опоненти и нямат
нищо общо с тактичните дипломати, които оставят и другата страна да каже
мнението си.
Чрез това, в повечето случаи ненужно
изразходване на волеви сили, те в течение на времето надхвърлят своите резерви.
Вътрешно и външно те са нервни и напрегнати и реагират с раздразнение, когато
нещата не се развиват така, както те са си представяли. Това ги подтиква към
още повече усилия, към влагане на всичките им възможности. Те не си позволяват
минутка почивка през деня и почти не спят през нощта, надхвърлят възможностите
си и постоянно подкопават по този начин здравето си. Често те внезапно се
разболяват, например от грип, защото тялото им е изчерпало защитните си сили.
В отрицателно състояние на върбинка някои хора
са вътрешно толкова възбудени, че почти не могат, дори да биха искали, да си
починат физически. Мускулното им напрежение се проявява в мимиката и начина на
физическа работа - с максимален разход на енергия. Те хващат например молива
така, че често го счупват. Когато изкачват стълби се чува шум като от войнишки
ботуши.
Хората от типа на върбинката изразходват
своята енергия навън и - за разлика от типа на изворната вода - понякога искат
принудително да поведат другите към щастието им. Това са вътрешни
революционери, които „в справедлив гняв за добрата кауза отиват на
барикадите", без да забележат, какви усложнения причиняват. Това са
скитащи проповедници, хора със съзнанието за мисия, които не знаят „да държат устата си" и са
готови да отидат зад решетките за идеята. Като една крайност може да се посочи
студентът, който за идеите си се залива с бензин и се запалва пред обществото.
За съжаление, тези хора често причиняват повече вреда, отколкото полза на
начинанието и бързо биват отхвърлени като
фанатици. В това се състои трагичността и заблудата на отрицателното
състояние на върбинка.
В това състояние личността следва повика на
своята душа и затова временно е заредена
с твърде много положителна енергия. Но личността и тялото не могат да се
справят с нея, опитват се да я използват, без да имат необходимия опит и знания относно закономерностите във връзка с
нея. Личността се опитва „да направи нещо" с тази изобилна положителна
енергия според своите ограничени представи, вместо да я остави да действа сама.
С други думи, тя се опитва да прекара
дебела струя вода през твърде тесен маркуч.
И така, личността трябва да научи, че тази
енергия не е дадена, за да бъде прахосвана безразборно по собствена воля, а
трябва да действа концентрирано. Личността трябва да се грижи и за тялото си -
склада на тази енергия, а не да го съсипва. Трябва да разбере още, че натискът
предизвиква противонатиск и че добрата
идея не трябва да се налага със сила, „да се продава", а действа далеч
по- убедително, ако самата личност е
олицетворение на тази идея и се отъждествява с нея.
В положителното
състояние на върбинка личността се е научила да обуздава своето нетърпение и
целенасочено да използва своята енергия. Тя изпълнява своите задачи, но е
винаги готова да чуе и други мнения и да промени становището си, ако я убедят.
Мислите й се движат в по-широки рамки. Без затруднение успява да привлече и ентусиазира другите чрез своето вътрешно
убеждение.
Лозата и
върбинката се различават решително в следните отношения:
Върбинка:Иска
да убеди другите
в идеята си и поради свръхусърдие упражнява прекалено силен натиск.
Лоза: Упражнява съзнателно натиск, за да
наложи своите собствени задачи и цели.
Върбинка
- ключови симптоми.
Човекът е
въодушевен от определена идея и желае да привлече и други хора към нея.
Несправедливостите го разяряват. Дейността му е трескава, надхвърля границите,
стреми се към сто и петдесет процентово изпълнение. Поддава се на импулси,
настройката е идеалистична, дори мисионерска. Вечна вътрешна готовност за
действие. Поучава другите, действа заедно с тях, опитва се да ги принуди за
тяхно добро. В желанието си да убеди другите просто ги притиска със своята
енергия и ги уморява. Преувеличава, надхвърля възможностите си, налага на всяка
цена идеите си и по този начин постига обратни резултати. Фанатично прокарване
на идеята, в състояние е „да отиде на барикадите за делото". Смел е, поема
рискове, готов е на жертви за своите
цели. Принуждава се чрез голям преразход на енергия да продължава дейността си,
дори когато физическите му сили са изчерпани. Дразни се и нервничи, когато
нещата не вървят според неговото желание. Физически често е жилав, говори и се
дбижи бързо. Вътрешно е толкова напрегнат, че почти никога не може да се
отпусне.
Децата от
този тип са свръхактивни и е трудно вечер да ги убедим да си легнат.
Потенциал
в трансформирано
състояние
В
положителното състояние на върбинка човек държи на идеята си, но признава на
другите правото на собствено мнение. При спорове е в състояние да приеме
състоятелните аргументи на другите. Вижда нещата по-широко. Влага изключителната
си енергия целенасочено и с желание за постигане на достойни цели. Без усилие
вдъхновява, увлича и насочва другите.
Подпомагащи препоръки за състоянието на
върбинка
Личностите
от този тип трябва да разберат, че непрекъснатото напрежение все някога ще
доведе системата до рухване и от това няма да спечели никой. Трябва да разбере,
че не е решаващо влаганото усилие, а преди всичко подходящата психологическа
тактика, която ще доведе до успех. Натискът върху другите не е подходящ, трябва
да се търси сътрудничество. Необходимо е въвеждането на почивки в.дневната
програма. Полезно е провеждането на различни форми на медитиране: тай-чи и
други. Препоръчва се упражняването на спорт в интензивни форми, за да се насочи
положително енергията и силата на концентрацията.
Мисли за
положителна настройка: „ще се оттегля и ще направя място на другите",
„обуздавам моята енергия, за да я използвам по-пестеливо и по-насочено",
„аз съм само резервоар на по-висшите сили и се оставям изцяло да ме ръководят,
моите вътрешни импулси".
32.
ЛОЗА, VITIS VINIFERA
Известното на всички на увивно растение, е типично за
умерения и топъл климат. Малките, зеленикави и уханни цветчета цъфтят в гъсти
гроздове, според климата.
Принцип: Лозата е свързана с душевния потенциал на
авторитета и налагането на волята. В крайното отрицателно състояние на лоза
човек е твърд, жаден за власт и не се респектира от индивидуалността на своите
ближни.
Лозата представлява извънредно силна форма на енергия,
която придава на личностите от този тип свойства на водачи, които поставят и
пред себе си високи изисквания. Защото изкушението е голямо, да се изпадне в
хипнозата на тази вулканична сила и тя да се използва само за задоволяването на
ограничени, егоистични цели. Белязаните с лоза характери са способни,
честолюбиви и са ненадминати по сила на волята и присъствие на духа. Те намират
изход от всяка криза и държат здраво юздите в ръка. В борбата за оцеляване те
винаги успяват. Това рано или късно утвърждава у тях вътрешното убеждение за
непогрешимост и те започват да вярват, че
правят благоволение на другите, когато им натрапват съветите си и настояват за тяхното
изпълнение.
„Немога да разбера какво искат - това е за
тяхно добро...", казва авторитарния ръководител на колегата си, който иска
да му намекне нещо за неговия малко военен стил на ръководство, „те нямат
понятие от тези неща", поклаща глава и отминава въпроса. Когато неговия
отдел отново е изпреварил другите, той размисля, дали да не поеме ръководството
и на някой от другите отдели - „Колегиалност?... Почтеност?... Смешно! В света
на сделките човек трябва да се научи да минава през трупове".
Много злодеи, подлеци и тирани от световната
история и литература, от Дионисий до Нерон, са въплъщение на отрицателното
състояние на лоза. Достатъчно е да отворим само едно от илюстрованите
списания: съобщенията за диктатури, жестокости и мъчения показват, че
отрицателната енергия на лозата и днес бушува по нашата планета с неотслабнала
сила.
В отрицателното състояние на лоза човек
загубва напълно преценка за другите и действа силно субективно и предубедено:
„Трябва здраво да стегна сина си", казва бащата, без да държи сметка за
това, че синът му вместо привързаност изпитва страх от него. „Вие не трябба да
мислите, а само да изпълнявате това, което ви казвам..." наставлява
строгата учителка по балет балерините си. Всред хората, които се нуждаят от
лоза откриваме учудващо много хора на изкуството, които при своята висока
чувствителност и честолюбие всеки ден с желязна воля провеждат упражненията
или репетициите си, на фона на грижите за формата, сроковете за премиерата,
страха за кариерата. Този страх, съчетан с честолюбието, желязната воля и
вътрешния стремеж към успех, е конфликтът, който лежи в основата на почти всяко
състояние на лоза.
Това състояние показва заблуждението на
личността, която използва притока от мощни сили, за които всъщност не е
дорасла, за задоволяване на своята собствена суетност и само в своя полза,
вместо да изпълнява по-висш план.
Когато човек приеме есенция от лоза и се
отвори за своето Висше Аз и за по-висшите цели на душата си, той забелязва, как
е носен от същата онази сила, с която преди това е искал да контролира всичко.
Човек чувства, как се съчетават волята с
обичта и мощта с мъдростта. И понеже той вече не действа чисто егоистично, а в
смисъла на по-висшето цяло, в него се вливат все повече сили.
Така човек става инструмент на по-висш план и
затова със своите действия служи на интересите на ближните. Признанието от
тяхна страна съзнателно или не, придава на положителните характери от типа на
лозата нови сили и им изгражда заслужен авторитет, който не се нуждае от
диктаторски внушения.
В положителното състояние на лоза човек
разбира, че така наречените водачески способности всъщност са необходими само в
краткотрайни критични ситуации и че през цялото останало време той е само
„първият слуга на своята държава", както това е казвал много добре Фридрих
Велики. Човек чувства задачата си в смисъла да помага на другите да открият
своя собствен път.
На практика често се получава така, че
състоянието на лоза се проявява заедно с друга, привидно противоположна черта,
например на бор или горчивка. В такъв случай конфликтът в личността се състои в
това, че например голямата впечатлителност (горчивка) трябва да се компенсира
чрез сила на волята и твърдостта (лоза).
При жените състоянието на лоза се проявява
обикновено в скрита форма. Силната воля по-рядко се изразява в твърди
изисквания, по-скоро може да се отгатне по погледа и действията.
Отрицателното състояние на лоза може да се проявява с всички телесни
явления, които са израз на силно вътрешно напрежение - високо кръвно налягане,
втвърдяване на съдовете и ставите, различни съдови неврози и други подобни.
Лоза - ключови симптоми
Доминиращо
честолюбие, жажда за власт, „малък тиран".
Симптоми в блокирано състояние.
Способен,
извънредно самоуверен, голяма сила на егото. Има проблеми със заповедите и
подчинението. Поема охотно управлениегао и често е „спасителя в критични
ситуации". В състояние е да злоупотребява с големите си способности за
постигане на лични цели. Не се съобразява с мнението на другите. Нито за миг не
се съмняба в своето превъзходство и затова налага на другите волята си. Домашен
тиранин и диктатор. Тбърд, немилосърден до жестокост, при това без чувство за
вина. Главата доминира над сърцето. Управлява, всявайки умишлено страх всред
другите. Пациентът от този тип поучава лекаря при болничното си легло и
респектира болничния персонал. Не влиза в спор, защото винаги има право.
Хората, които не искат да участват в играта за власт, не се удостояват с
внимание. Вътрешната неотстъпчивост може да доведе до непоносимо вътрешно
напрежение и до физическа болка.
Децата от този
тип малтретират брутално своите съученици.
Потенциал в трансформирано състояние.
Мъдър и
разбиращ ръководител, любим учител, който се радва на заслужен авторитет,
„добрият пастир". Може добре да разпределя задачите и да постави
водаческите си способности в услуга на по-висша задача. Помага на другите да си
помогнат сами и да намерят собствен път.
Подпомагащи препоръки в състояние на лоза
Да свиква с
колективната работа, да работи като един от многото. Да търси в разговора
връзка с Висшето Аз на събеседника. Препоръчват се упражнения йога за
хармонизиране на енергийното поле. Да упражнява тай-чи като изживяване на
енергийния поток.
Мисли за
положителна настройка: „да властваш значи да служиш", „разбирам и уважавам
уникалността на всяка личност", „оказвам помощ за самопомощ", „да
бъде Твоята Воля".
33. ОРЕХ, JUGLANS REGIA
Високото
до 30 м дърво е добре познато на всички. Многобройните мъжки и малкото на брой
женски цветове са разположени на едно и също дърво и цъфтят през април-май
малко преди или заедно с разлистването.
Принцип: Орехът е свързан с душевните принципи на
новото начало и непринудеността. В отрицателно състояние на орех човек е
затруднен да вземе най-после решение, понеже съзнателно или не, е обвързан с
част от своята личност с решения или зависимости от миналото.
Така, както орехът е бил почитан в древността
като кралско дърбо (при древните римляни той е бил посветен на бога Юпитер), и
есенцията от цветовете на ореха заема особено положение между 38-те цвята на
д-р Бах, понеже тя се прилага при изключителни ситуации на живота, при които
назряват решаващи промени. Такива могат да бъдат например ориентирането към
нова вяра, сключване на ново партньорство, коренна смяна на професията,
емигриране в друга страна.
Както при
душевно-духовните нови начинания, орехът помага и при фази на съществени
биологични промени, които също обуславят решаващи вътрешни пренагласи и
освобождават съвсем нови енергийни потенциали: например при израстването на
зъбите, в пубертета, при бременност, в климактериума или в крайния стадий на
физическото съществуване.
Всичките големи промени се съпровождат от
значителен стрес и нараснала вътрешна несигурност. В такива фази, когато човек
е „още нито вън нито вътре", изпадат и стабилни характери, които
обикновено точно знаят какво искат. Те стават податливи на внушенията на
скептици и песимисти, връщат се към стари привички, изпадат в сантименталност,
държат на конвенционални представи или стари семейни традиции и по такъв начин
се излагат на опасността, да се отклонят от взетото решение.
В отрицателното състояние на орех човек е
седнал в лодка, която в представите му трябва да го отведе до другия бряг. Той
вече вижда всичко оттатък, но лодката още не е напълно отвързана. Последните
нишки го задържат като омагьосани в миналото, може би едно неочаквано събитие,
партньорство или дори решение, което още не е осъзнато. Липсва само решаващото
оттласкване от брега, заповедта на капитана за отплуване.
Д-р Бах пише за ореха: „Той е за всички онези,
които са решили да направят крачка напред в живота си, да скъсат с остарели
схващания да оставят зад себе си стари граници и ограничения и да започнат
съвсем отначало". Тази раздяла със старите връзки, мисли и чувства е
винаги болезнена и често се отразява и на тялото.
Състоянието на орех често е преходно. За
съжаление, истинските характери от типа на ореха се срещат рядко. Ако все пак
съществуват, те винаги имат нещо пионерско в себе си и често са първите борци
за определени мисли и идеи. Това са хора, които откриват нови духовни болести.
Те имат точно определени цели в живота и при тяхното осъществяване действат
по-скоро неконвенционално. Тяхната откритост, натискът отстрани и естествената
съпротива на „инертната маса" могат временно да ги разколебаят, да ги
накарат да се поддадат на конвенционалните си съвременници към връщане назад и
да се отклонят от своя собствен път.
Те могат да изпълнят своята мисия само ако
духовно са напълно необвързани. Затова те трябва да отхвърлят всичко онова,
което може да ги обвърже. Орехът им дава необходимата подкрепа и устойчивост за
това.
Доколкото при отрицателното състояние на орех
може да се говори за заблуждение на личността, то се крие в преходната
колебливост и забавената реакция спрямо импулсите на Висшето Аз. Всъщност,
човекът е отворен за вътрешните си импулси, но се оставя лесно да бъде
отклонен, вместо напълно да се подчини на водещото начало на своето Висше Аз.
Той временно се ориентира все още към други личности и идеи, вместо да се
отдаде само на задачата, която му поставя собствената му душа.
Причините за това често се крият в предишни
форми на съществуване; това могат да бъдат връзки на кармата, които още не са
разпознати, предишни неправилни решения, които на подсъзнателно ниво влияят
аутосугестивно. Затова д-р Бах означава ореха като цвят, който „помага за
премахване на омагьосването".
Енергията на ореха хвърля мост между тези нива
и установява връзка между съдбоносните процеси пред и зад завесата; тя помага
за окончателното освобождаване от сенките и веригите на миналото.
В положителното състояние на орех човекът
вътрешно е напълно свободен и може да отплува към нови хоризонти. Той върви
напред към осъществяване на задачата на своя живот, независим от външните
обстоятелства и мненията на другите. Самият д-р Едуард Бах е пример за положително
състояние на орех. През последните години на живота си той се отказва от всичко
постигнато: обществено: признание, икономическа осигуреност, традициите на
научната медицина, цялото професионално минало, за да се посвети, осмиван от
предишните си колеги, при трудни финансови ситуации, на своето вътрешно
призвание.
Тук искаме да посочим някои примери от
ежедневната практика, при които орехът може да помогне, дори при твърде
напреднали изменения, като се прилага както е обичайно в комбинация с други специфични
за характера есенции от цветове: При навлизане в пенсионна възраст; при
доброволно постъпване в старчески дом; след получаване на удар или при други
заболявания, при които животът коренно се променя; при започване на работа в
съвършено непривична за личността среда; след провеждане на психотерапия с
разкриване на напълно нови страни на личността, което води до нови вътрешни
решения; при развод - физическото разделяне е вече осъществено, но все още има
свързващи нишки и отрицателните мисли могат да оказват въздействие.
Есенцията от цвета на ореха се взима и от
някои лечители за собствена защита срещу енергийното излъчване на техните
пациенти. Освен това тя се прилага за енергийно задържане на хомеопатичното
лечение, а също така и като подпомагащо лечение на наркоманите. Орехът действа
стабилизиращо и при резултатите от мануалното лечение на гръбначния стълб и при
смущения в израстването на зъбите.
Необходимо е да се посочат различията в
повлияването на колебливостта при различните цветове по д-р Бах:
Червен
кантарион: повлиява се
поради слабост на собствената воля.
Цератостигма: повлиява се поради неувереност в собствената
преценка.
Хрущялка: повлиява се поради тотална липса на душевна
целенасоченост; хората от този тип се колебаят енергийно насам и нататък.
Овсига: повлиява се поради неяснота относно
собствените намерения.
Нокът: повлиява се, понеже съзнанието се намира
повече в миналото.
Повет: повлиява се, понеже съзнанието се намира
предимно във фантастичните светове.
Орех: повлиява се поради повишена чувствителност и
колебливост във важни фази на ново начало в живота.
Орех
- ключови симптоми
Несигурност, податливост на влияния и
колебливост във фазите на ново начало в живота. „Цветът, който осигурява
прехода".
Симптоми
в блокирано състояние.
Човекът в това състояние има ясни цели в
живота и знае точно какво иска, но има в момента затруднения да остане верен на
себе си. Обикновено е много самостоятелен, но временно може да стане колеблив
поради семейни съображения, обществена обвързаност, сантиментални спомени или
мнението на скептично настроени личности. Взел е важно решение за живота си,
липсва само последната крачка за осъществяването му. Би искал да остави зад
гърба си всички ограничения и въздействия, но това не му се отдава напълно. При
жизненоважни решения трудно се освобождава от влиянието на силни и впечатляващи
личности: учител, партньор, други примери за подражание. Поради неочаквано
външно събитие е принуден да преосмисли изцяло плана си за живота. Осъществяват
се решаващи промени в живота: смяна на професията развод, пенсиониране,
преместване в друг град, постъпване в старчески дом и т.н. Предстоят решаващи
фази на биологическа промяна: менопауза, бременност, пубертет, растеж на зъби,
болест в краен стадий. Желае вътрешно да бъде наясно с промените. Въпреки
решението си, по неизвестни причини все още не може да скъса с някаква стара
привичка. Партньорството е прекратено, но въпреки разделянето чувства все още
въздействието на партньора.
Потенциал
в трансформирано състояние
Пионер, който остава верен на себе си.
Преследва неотклонно целта си в живота, въпреки всички препятствия и въпреки
мнението на другите. Приема новото непринудено и открито. Вижда
закономерността, която се крие зад измененията. Нечувствителен е спрямо външни
влияния и е отворен за вътрешните импулси. Най-после може да се освободи от
сенките на миналото.
Подпомагащи
препоръки за състоянието на орех
Във фазите на съществени промени в живота да
спи достатъчно, да се храни разумно. Да избягва всички странични фактори, които
биха могли да засилят несигурността на личността. Да медитира в коронната
чакра. Да размишлява върху принципите и действията на велики майстори; да чете
И-Дзин.
Мисли за положителна настройка: „следвам само
вътрешните си импулси", „отминавам всички ограничения, които ми пречат в
осъществяването на моята цел в живота", „ще издържа", „разрушителните
влияния не ме засягат".
34.
БЛАТНА ПЕРУШИНКА, HOTTONIA PALUSTRIS
Блатната
перушина е блатно и водно растение от семейството на игликовите и цъфти през
май – юни. Бледолилавите цветове с жълт център са разположени спираловидно
около голото стъбло. Подобните на пера листа се намират под водната
повърхност.
Принцип: Блатната перушина е във връзка с душевните
качества на смирението и мъдростта. В отрицателно състояние на блатна перушина
човек не проявява характерната за този тип мъдрост, а се оттегля с резервирана
гордост.
При водната перушина имаме случай на, до
голяма степен, трансформирано енергийно състояние. Отрицателните черти на
блатната перушина се проявяват почти едновременно с положителните и
представляват временни отклонения.
Външната форма на блатната перушина отразява
добре нейната Вътрешна енергия: нежна, но изправена. А устойчивостта на
растението се дължи на силно разклонените листа, които остават под повърхността
на водата.
Хората с подчертани качества на блатна
перушина обикновено владеят добре своята високоразвита личност. Те излъчват
ненатрапващо се превъзходство и независимост. Често те изглеждат в очите на
околните недостъпни и неуязвими. Хората с чертите на блатната перушина се
различават от другите. Като благородна сиамска котка те се движат с достойнство
по своя собствен път. Кой не си е помислял при вида на такива същества: „такъв
бих искал да бъда". Но въпреки своите способности и индивидуалност, тези
характери имат и специфични затруднения:
Ето например уважаваната учителка по йога.
Въпреки своята независимост и превъзходство тя се чувства понякога изолирана от
своите близки. В такива дни й е трудно да слезе от вътрешния пиедестал, на който
са я издигнали нейните ученици, и да разговаря непринудено с тях. Понеже
преливащият от чувства приятелски тон е непривичен за нея, а благосклонността й
блика предимно от духовни извори, тя понякога не може да намери подход и
предпочита да остане сдържана.
Въпреки, че хората трудно пробиват защитната
стена на тези характери, те търсят съветите на личностите от типа на блатната
перушина и често изливат пред тях интимните си проблеми.
Ако енергийното натоварване от чужди по
същността си хора стане прекалено голямо, може внезапно да се случи така, че
характерите от типа на блатната перушина да сметнат, че са наистина нещо
особено и да се поддадат на заложените в тях гордост и надменност. Те се
оттеглят в бронираната си черупка и там никой не трябва да ги безпокои. Така,
както самите те по принцип не се бъркат в работите на другите, те отхвърлят
намесата и при себе си, дори когато са болни. Те предпочитат да се справят сами
със своите проблеми. По този начин те блокират много енергия, което в течение
на времето води до напрежения и втвърдявания в гърба, тила и ставите.
Хората със силно подчертани качества на блатна
перушина са особено ценени като председатели и ръководители, не само заради
съвестната им работа, но преди всичко заради способността им да остават всред
бушуващите емоции на сътрудниците обективни и спокойни като скала. Те почти
винаги остават над дребнавостите и работят тактично и спокойно на заден план.
Единственото, което им тежи, е взимането на твърди решения, имайки предвид
интересите на всички участници. Ръководителят от този тип никога няма да
принуди служителя за нещо, за разлика от типа на лозата. Но ако подчиненият му
систематически не отговаря на представите му, той вътрешно се отдръпва от него.
Когато човек в отрицателно състояние на блатна
перушина твърде дълго се крие зад своята защитна броня, той страда от това,
защото се изолира от живия обмен на енергия, без който не може да живее дори и
най-самостоятелната личност. Отношенията между него и околните се втърдяват.
Личността в този момент по погрешка се
е отклонила от водачеството на своето Висше Аз и не иска да разбере, че нейното превъзходство и
изключителност същевременно я задължавават.
Вместо да се разграничава от другите хора,
личността от типа на блатната перушина
трябва чрез съзнателен или несъзнателен обмен на енергия да препредава на
околните своите качества и чрез своето превъзходство да ги вдъхновява.
Това даване на пример е една изпъкваща черта
на хората в положително състояние на
блатна перушина. Такива хора представляват за околните остров на спокойствие,
мир и сигурност. С предразполагащ чар и вътрешно достойнство те овладяват житейските ситуации.
От този тип са често учителите и лечителите от
различни системи. Когато понякога
лечителят загуби контакт с пациентите си или внезапно изпита желание да се
изолира напълно от света, се препоръчва взимането на есенция от блатна
перушина.
Блатна
перушина - ключови симптоми
Временно: Вътрешна резервираност, горда
изолация, подчертано чувство за превъзходство. Симптоми в блокирано състояние
Те се появяват винаги във връзка с
трансформирания потенциал. Поради своето превъзходство човекът в това състояние
се чувства понякога изолиран. Действа понякога снизходително или гордо. Не
търпи чужда намеса в личните му работи. Решава сам всичките си проблеми, без да
занимава другите с тях. Понеже установява вътрешна дистанция, се възприема от
околните като високомерен, надменен и арогантен. Трудно му е да се държи
непринудено с хората. Желае да слезе от своя вътрешен пиедестал, но не знае
как. Понякога не знае докъде трябва да стигне в дадено положение и, ако не е
сигурен, се оттегля. Желае да се изолира от всичко: „моя дом е моята
крепост". За другите е трудно да преодолеят вътрешната му защитна преграда
и да влезнат в истински контакт с него. Избягва емоционалната размяна на
мнения, понеже го изтощава. Търсен съветник, понякога и изповедник. Не съумява
да се отпусне и разтовари достатъчно. Плаче рядко, стреми се към вътрешна
сдържаност.
Потенциал
в трансформирано състояние
Сърдечен, спокоен, тактично сдържан. Вътрешно
независим, уравновесен. Способен, компетентен, често превъзхожда другите. Има
добро самочувствие, познава способностите си. Справя се добре сам, обича да
остава сам със себе си. Общо взето е уредил добре живота си. Движи се тихо и
ненатрапливо, често говори тихо, учтиво и проникновено. Толерантно отношение
към другите: „живее и оставя да живеят". Не би се намесил никога, дори да
е на съвсем различно мнение. Издига се обикновено над дребнавостите, „скала в
морето". Работи сигурно и съвестно, предпочита да е на заден план. За
другите е пример на уравновесен и вътрешно независим човек. Действа скромно, с
обич и мъдрост. Създава около себе си атмосфера на спокойствие, сигурност и
търпимост.
Подпомагащи
препоръки за състоянието на блатна перушина
Да се упражнява в установяване на контакт с
Висшето Аз на всеки човек, с който има връзка. Да се занимава с любими
дейности, свързани със земята.
Мисли за положителна настройка: „участвам и ще
участвам", „нуждая се от света и той се нуждае от мене", „открит съм
за другите", „действам с любов, смирение и мъдрост".
35. КОНСКИ КЕСТЕН, AESCULUS HIPPOCASTANUM
Цъфти 3 края на май или началото
на юни. Горните цветове на дървото са обикновено мъжки, а долните - женски.
Цветовете са бяло-жълти, по-късно с червеникави петна.
Принцип: Конският кестен е свързан с душевните
качества на душевно спокойствие и анализ. В отрицателното състоя-ние на конски
кестен човек е жертва на криворазбрани, неподходящи разбирания.
Почти
всеки познава това състояние: човек е имал неприятности в службата, но след
двучасови разгорещени разисквания всичко изглежда задоволително. Вечерта той
лежи във ваната, за да се отпусне, но в главата му разискванията продължават,
хрумва му какво още е могъл дакаже. Отново и отново продължава защитата пред
несъществуващ управителен съвет, чуват се язвителните забележки на търговските
партньори, за които той бе имал толкова високо мнение. Такова разочарование.
Дали трябва да се откаже? А какво ще стане с новата голяма поръчка? Сега няма
повече да мисли за това, утре сутринта ще прехвърли всичко отново през главата
си, а сега бързо в леглото и да заспива. Но сънят не идва и неспирният бяг на
мислите започва отново, със същите доводи и възражения...
Хората с изразени качества на конски кестен
често попадат в това състояние. Много от тях така са свикнали с този диалог, че
го приемат за нормално състояние.
В отрицателното състояние на кестен човек е
жертва на изключителната сила на личността си, която взема връх над всички
останали нива. Някои хора, които се нуждаят от конски кестен, усещат главата си
като напълно отделена от тях енергийна единица.
„В мислите си аз се движа като мишка във
въртящо се колело и не мога да направя нито крачка напред", казва един
гимназист в състояние на конски кестен. „Мислите ми са като щурец в ухото, те
просто не искат да оставят главата ми на спокойствие". „Наскоро щях да се
сблъскам с уличен стълб, унесен в мислите си". „Глабата ми така бръмчи от
вътрешно дърдорене, че просто нямам вече ясна мисъл в бюрото". - Това са
типични изказвания на хора в отрицателно състояние на конски кестен.
Не малко от тях се оплакват от хронични болки
в предната част на главата, особено в областта на очите. Те често заспиват
трудно или се събуждат много рано, събудени от мислите си. Силното душевно
напрежение често личи по израза на лицето. Хората в това състояние често дъвчат
несъзнателно, подобно на състоянието при върбинката.
Отрицателното състояние на конски кестен
вероятно се дължи на несъвършеното протичане на селекционния процес на
душевно-духовно ниво. Личността не е изработила достатъчни механизми за подбор
на мисловните импулси. Тя възприема всичко, което възниква и - изправена пред
потоп от мисловни импулси - не може да ги подреди. Те се трупат като бележки и
книжа върху неподредено бюро, които скриват истински важните дела. Човекът пред
бюрото е толкова раздразнен, че не успява да въведе ред, не може да отдели
същественото от маловажното.
Отделянето на душата от водачеството на
нейното Висше Аз при отрицателното състояние на конски кестен се проявява с
егоцентризъм и духовно обсебване. Лишена от висшестоящия жизнен принцип,
личността изразходва твърде много духовна енергия, нещо не разбира, нещо
сбърква, тръгва по погрешни пътища и става жертва на идващи от околните
импулси, които са непривични за нейното душевно програмиране. Когато се подчини
отново на своето Висше Аз, личността автоматично започва да разпределя и
подрежда всички импулси по най-целесъобразен начин. Тя отстранява всички
смущаващи чужди схващания, които не си схождат с нейната душевна програма.
В положителното състояние на конски кестен
личността пропуска край себе си чуждите мисловни импулси без ни най-малко да се
повлияе от тях. Нейното душевно състояние се доминира от мир и спокойствие.
Състоянието й е като бистро езеро, от което изплуват сами точните отговори и
решения. Силата на духовното ниво се използва конструктивно.
Необходимо е да се посочат различията в
чувството за мисловно натоварване в състоянията на обикновен габър, едногодишна
хрущялка и цвят от конски кестен:
Обикновен
габър: Главата тежи,
човек се чувства духовно претоварен; на преден план стои инертността.
Едногодишна
хрущялка: Човек се
колебае в мислите си между две възможности, както скача скакалецът; на преден
план стои нерешителността.
Конски
кестен: Мисловният апарат
е превъзбуден; мислите се въртят непрекъснато; човек се чувства вътрешно
обречен.
Конски
кестен - ключови симптоми
Определени мисли се въртят непрекъснато в
главата, не може да се освободи от тях, води разговори и диалози вътре в себе
си.
Симптоми
в блокирано състояние
Нежелани мисли или образи се трупат
непрекъснато в съзнанието и човек не може да се освободи от тях. Даден проблем
или събитие не го оставят на мира и отравят настроението му. Непрекъснато
мисли, „какво е трябвало да каже" или „какво би трябвало да каже".
Прилича на грамофонна плоча, която прескача и повтаря все едно и също. В
мислите си тъпче на едно място, чувства се като мишка, която бяга в затворен
кръг. Разпокъсани мисли, главата регистрира като ехо всичко чуто. Обработва
вътрешно едни и същи проблеми, без да стигне до някакво решение. Вътрешна
свръхактивност на мисловния апарат, поради което в ежедневната работа е
неконцентриран, например не чува когато го заговорят. Поради измъчващия го
мисловен поток заспива трудно и се буди много рано. Вътрешното му напрежение се
изразява често със скърцане със зъби, дъвчене, чувство за напрежение в челото и
очите.
Потенциал
в трансформирано състояние
Уравновесено състояние на духа, в главата цари
мир и спокойствие. Вътрешното спокойствие осигурява решението на всеки
проблем. Работи конструктивно със силата на мисълта си.
Подпомагащи
препоръки за състоянието на конски кестен
Да размишлява на тема „силата на
мисълта". Да отстранява нежеланите мисли чрез образни представи: потапяне
във вода, изгаряне в огън, затрупване със сняг, откарване с влак и т.н. Да
прави дихателни и йога упражнения, които хармонизират енергийната система.
Мисли
за положителна настройка:
„изпълва ме спокойствие", „всичко се развива последователно",
„търсеното решение възниква от само себе си у мене", „отстранявам всички
чужди и неподходящи схващания".
36.
КЛОНЕСТА ОВСИГА, BROMUS RAMOSUS
Широко разпространено растение с
височина 60-120 см, подобно на овес. Среща се във влажни гори, гъсти храсталаци
и канавки. Двуполовите цветове се крият в плевиците.
Принцип: Клонестата овсига е свързана с душевните
качества на призванието и целеустремеността.
В отрицателното състояние на овсига човек не знае за какво е призван и
затова се чувства вътрешно празен и неудовлетворен.
Типичните характери от
типа на клонестата овсига се проявяват още в юношеската възраст. В повечето
случаи те са многостранно надарени и не е необходимо много да се напрягат, за
да постигнат нещо. Лесно постигат предначертаното. Въпреки това те са
честолюбиви и биха искали да постигнат нещо изключително. Но те имат само слаба
представа за това, кое всъщност е изключителното. Едновременно с това хората
от този тип желаят да се наслаждават на живота и то по-скоро по
неконвенционален начин. Те не искат да плуват по течението, а се опитват сами
да управляват кораба на живота си. Само името на пристанището още не им е
известно. Затова характерите от типа на овсигата трудно намират мястото си в
обществото. Може да им се случи, поради непостоянството на духа им, да попаднат
в кръгове, които не отговарят на тяхното духовно
ниво, което създава допълнителна празнота у тях.
Животът
предлага непрекъснато нови възможности на хората от типа на овсигата. Те имат
много начинания, упражняват често много професии, почти винаги с успех, но им
липсва винаги последната сигурност, за да се определят точно и завинаги в една
насока. Получава се точно обратното. След известно време, започнатата с голяма
радост дейност става безинтересна и колегите се квалифицират като скучни. Така
човек сам разрушава онова, което е изградил, за да се залови със
следващата възможност, която този път вече трябва да донесе голямото
удовлетворение.
Ако тези
черти ни са чужди, бихме могли да помислим, че това състояние на творчески кипеж
е твърде стимулиращо, но всъщност това не е така и хората от този тип чувстват
вътрешно, как въпреки всичките им дарби и активност, животът се изплъзва край
тях. Требожи ги, че никога не могат от сърце да кажат „да” и никога не могат
действително да се зарадват на плодовете на своята дейност.
Хората от
типа на клонестата овсига са душевно вечните ергени. Те винаги търсят и никога
не достигат до целта. В действителност отрицателното състояние на овсига може
да се разглежда и като удължен душевен пубертет. Човек има много идеи, много
представи и желания, разпилява много енергия във всички посоки, вместо да се
насочи към една единствена цел под водачеството на своето Висше Аз.
Заблудата
при това състояние се крие в твърде голямата своеобразност и егоцентричност на
личността, която сляпо търси своите цели във външния свят, вместо да разбере,
че трябва да последва своето Висше Аз, за да намери вътре в себе си отдавна
взетото решение.
Хората в
това състояние трябва да се научат да живеят по-дълбоко, отколкото широко.
Тогава те ще установят, че животът не става по-скучен, както са се страхували,
а предлага неподозирани нови преживявания. Освен това те винаги трябва вътрешно
да си поставят въпроса „защо?" при всяко взимане на решение. Защото трябва
да разберат, че не е важно дали ще бъде „изключително", а „правилно"
за даденото положение, и то колкото е възможно по-добре и по-цялостно, понеже
всяка дейност е част от по-висше смислено явление. Те трябва да знаят, че
техните многостранни дарби се използват на по-висше ниво и трябва да потърсят
вътрешното си ръководство.
Когато
хората взимат есенция от овсига, те чувстват, как стават вътрешно по-спокойни,
по-прозорливи и по-сигурни. Постепенно те разбират към какво всъщност се
стремят и действат повече интуитивно, отколкото импулсивно. Разностранните им
възможности се насочват в една генерална линия, подчиняват се на превъзхождаща
цел и не се отклоняват по примамливи нови възможности. Животът остава
разнообразен, но едновременно с това носи удовлетворение и щастие.
Освен
джелът, също и клонестата овсига служи за даване на начален тласък при лечение,
при което досегашната комбинация от цветове не е дала резултат или са прилагани
твърде много различни цветове.
Но
състоянието на овсига често пъти е трайно и може да се проследи назад до
детството. Типичните деца от този тип рядко се задържат в определен кръг, те са
всякъде и никъде, но никога не се присъединяват напълно. Понякога състоянието
се причинява от родители, които са много властни и отнемат на детето
самостоятелните решения, с което затрудняват неговото развитие.
Овсигата често е показана при взимане на професионални решения и при
преходната възраст на мъжа. Според опита на някои практици, хората в отрицателно състояние на овсига са имали понякога
затруднения в сексуалната сфера. Много от тях са показали склонност и към
прехранване.
Необходимо е да се прави разлика между
нерешителността при едногодишна хрущялка и при клонеста овсига:
Едногодишна
хрущялка: колебание между
две възможности.
Клонеста
овсига: разполага с
толкова много възможности, че не може да се спре дори само на две от тях.
Клонеста
обсига - ключови симптоми
Неопределеност на целите, неудовлетвореност
понеже не може да намери цел в живота.
Симптоми
в блокирано състояние
Има неясни представи за целите, не може да
определи посоката си в живота. Това води до неудовлетвореност, чувство за
празнота или скука. Човекът в това състояние е честолюбив и желае да постигне
нещо изключително, но не знае точно какво. Въпреки многото възможности няма
наклонност към определена професия, а тази безтегловност го прави колеблив.
Трупат се все по-нови и нови проекти. Потиснат е, защото при него нещата не са
така ясни, както при много други хора. Притежава разностранни дарби, пробва
много неща, но нищо не му донася истинско удовлетворение. Талантите и
способностите му остават неоползотворени напълно. Вътрешно не се определя и
затова несъзнателно попада във все по-незадоволяващи положения. Разпръсква
силите си. Живее в неподходящи професионални и лични отношения.
Потенциал
в трансформирано състояние
Способен е да оцени своите възможности и да ги
разгърне напълно. В многостранните си дарби може да следва единна линия към
висша цел и да довежда всяко дело до успешен край. Има ясни представи и амбиции
и нищо не може да го отклони от тях. Способен е да прави много неща добре, а
при необходимост и да упражнява успешно няколко професии едновременно.
Подпомагащи
препоръки при състояние на клонеста овсига
Да започне да подчинява живота си на по-висша
духовна цел. Да се обърне за помощ към духовната си същност. Да определи
стойностите за различните интереси и да ги осъществява - някои като хоби, други
като професия. По-добре да определя по-дълъг срок за изпълнение, но да довежда
всичко до успешен край.
Мисли
за положителна настройка:
„следвам вътрешно определената от мен посока на живота", „оставям се да ме
водят", „предвиждам нещата и избирам подходящите за мене
възможности",„поставям дарбите си в услуга на по-висшето начало".
37. ШИПКА, ROSA CANINA
Широко разпространен храст по слънчеви
окрайнини на горите, полета и каменисти склонове. Белите, светлорозови и
тъмнорозови цветове цъфтят между юни и август поединично или в групи по три.
Принцип: Шипката е свързана с душевните потенциали на
предаността и вътрешната мотива-ция. В отрицателното състояние на шипка
принципът на предаността е разбран погрешно и се изживява отрицателно.
Вместо да живее с радост и да се отдаде па
задачата в рамките на висшето единство, човекът в отрицателно състояние на
шипка възприема поведениеотрицателно очакване. Това недоразумение произлиза
често от първите дни на живота или идва от предишни форми на съществуване. То
обуславя цялостно потискане на собствената инициатива, апатичен отказ спрямо
вътрешния и външен живот.
Кърмачето, което часове наред плаче за майка
си, накрая губи надежда, че тя ще се върне и ще утоли глада му. То се предава
на съдбата си с чувството на изоставеност и безнадеждност. Интересът към живота
се загубва и остава само едно вегетиране без енергия.
Хората, които се нуждаят от шипка, често
изглеждат доста зле, като расте
ния, които вехнат. Те отдавна вече са
преминали през депресията, капитулирали са и са се примирили със съдбата си. Те
вярват, че обстоятелствата около тях не могат да се променят - тяхното хронично
заболяване, несполучливият им брак или незадоволителната професия. Изобщо не
вярват, че за тях нещо може да се промени. „Това е семейна черта!",
„трябва някак да живея с това!", „за мене всичко вече е
отминало!".'Подобни изявления не могат да се възприемат от околните им,
понеже обстоятелствата никак не са толкова отрицателни.
Хората
в отрицателно състояние на шипка са досадни, но създаващи напрежение партньори,
защото тяхната потиснатост и безучастност действат угнетяващо върху всички
околни. Някои лечители означават състоянието на шипка като „душевна
анемия", понеже личността не е в състояние да приеме и трансформира в себе
си космическата жизнена енергия.
Не винаги отрицателното състояние на шипка е
така явно, както беше описано по-горе. Ако то протича на по-скрити нива, може
да се прояви под формата на компенсаторна свръхактивност, каквато понякога
наблюдаваме при така наречените преуспяващи мениджъри.
Човекът, който взима есенция от шипка, чувства
постепенното събуждане на жизнените сили в себе си и започва нов живот.
Освободен от потиснатостта си, той придобива все повече вкус към живота.
Шипката се прилага продължително време, но се
е оказала полезна и при кратковременни състояния, на понижена енергия, например
по време на психотерапия, при отслабване на жизнените сили поради твърде голямо
сексуално изразходване, както и след усилена работа по изграждане на собствената
личност.
Ето й разликата в безнадеждността при
състоянията на шипка и европейски улекс:
Шипка: живее в парализирано безразличие, не се
надява на нищо, пълна пасивност.
Улекс: имал е надежди, но сега е отчаян, защото
смята че напълно ги е загубил. Вътрешно е малко по-активен отколкото при
шипката.
Необходимо е да се прави разлика между
примирението в състояние на кестен и шипка:
Ядлив
кестен: смята, че е
достигнал границите на издръжливостта си и стои непосредствено пред границата
на отчаянието, но все още не се е предал.
Шипка: примирил се е с това, че е преминал
границата. Вътрешно се е предал частично или изцяло. По-пасивен, отколкото при
кестена.
Шипка
- ключови симптоми
Безучастие, потиснатост, примирение, вътрешно
капитулиране.
Симптоми
в блокирано състояние
Предава се вътрешно, въпреки че външните
обстоятелства не са толкова безнадеждни или отрицателни. Пълна загуба на радост
от живота и на вътрешен подтик, поради неосъзнати отрицателни преценки. Не
прави нищо, за да промени живота си в положителна насока. Примирява се със
съдбата си, приема я такава, каквато е, например несполучлив брак,
незадоволителна професия, хронично заболяване и т.н. Вярва, че е наследствено
обременен. Чувство на тъга, постоянна досада, равнодушие и вътрешна празнота.
Не се оплаква, защото приема състоянието си за нормално. Огппуснатост, пълна
липса на енергия, вегетиране. Говори с безизразен глас.
Потенциал
в трансформирано състояние
Всеки ден изпитва нов интерес към живота.
Изпълнява ежедневните си задължения без чувство на досада. Следва с радост
своите вътрешни жизнени интереси. Живее с чувството за вътрешна свобода и
гъвкавост.
Подпомагащи
препоръки за състоянието на шипка
Да разбере, че трябба съзнателно и решително
да промени своята отрицателна душевна нагласа. Да проведе психотерапия със
символична работа. Да упражнява физически хобита, при които трябва да се
реагира гъвкаво и да се импровизира.
Мисли
за положителна настройка:
„Мога да постигна всичко, което желая от
живота".
„Чувствам, че животът ми става все по-хубав и
по-интересен".
„Включвам се изцяло в живота".
„Разработвам нови, положителни програми за
живота".
38.
ЖЪЛТА ВЪРБА, SALIX VITELLINA
Всред многото видове върба, този се
разпознава лесно по златисто-оранжевия цвят на клоните през зимата. Среща се в
Западна Европа в ниски, блатисти местности. Двудомно дърво.
Принцип: Жълтата върба е във връзка с душевните качества на личната
отговорност и конструктивното мислене. В отрицателното състояние на жълта
върба, човек търси вината само във външния свят и често мисли отрицателно и
разрушително.
В отрицателни периоди на жълта върба човек негодува срещу злата си
съдба и не може да разбере, как другите могат да бъдат толкова щастливи и
безгрижни. Това го дразни и той се изкушава да им развали доброто настроение.
Всеки човек е имал такива черни дни. Те са израз на преходното отрицателно
състояние на жълта върба.
За съжаление, това състояние може да стане хронично и да се отрази
разрушително на него и околните му. Както гнилата ябълка заразява всички ябълки
в кошницата, така и човекът в хронично отрицателно състояние на жълта върба
предава своето настроение на мърморко и отрицател на околните.
В
отрицателното състояние на жълта върба човек се чувства бедна жертва на зла
съдба, винаги насочена срещу него. „С какво съм заслужил това?", „как може
животът да бъде толкова несправедлив!”, се провиква той, без да включва в
равносметката своето собствено поведение.
Човекът в
това състояние силно изявява външно своите разочарования и огорчение. То се
среща естествено по-често при хората, които са преминали средата на живота и
почват да чувстват подсъзнателно, колко малко са постигнали от своите идеали и
надежди.
Ръководителят, който трябва да отстъпи мястото си на своя подчинен
се чувства подценен и изигран от него. „Е добре, нека да бъде така, щом като е
толкова способен...", казва той с обиден израз на лицето.
Хроничните характери на жълта върба са оградени от невидима стена
на мрачно настроение. Те могат години наред да носят в сърцето си огорчение от
определен човек или от дадено положение, без да го изложат открито. Свекървата
обвинява вътрешно снахата, че се е отделила със сина й в отделно жилище, външно остава учтива, но отношенията са
напрегнати. Тя никога не се противопоставя открито на снаха си, но си отмъщава
години наред с прикрити намеци пред сина си, а вътрешната й неудовлетвореност
се проявява с периодически ревматични пристъпи.
Хората в отрицателно състояние на жълта върба са като вулкан,
който пуши и изтласква отровни изпарения, но никога не избухва.
Това, че снахата пазарува за своята ревматично болна свекърва и
пере пердетата й, се приема като нещо естествено, което не се нуждае от
внимание или благодарност. Понеже тези характери изискват много, без самите те
да дадат. Това отблъсква с течение на времето всички, които са били отзивчиви и
приятелски настроени към тях.
Така хроничният тип на жълта върба става все по-самотен и
по-озлобен и от своя страна се отдръпва от живота. Ако по-преди е посещавал с
удоволствие театъра, сега остава вкъщи „защото новите пиеси или са безинтересни
или твърде отрицателни". Както и да се обсъждат нещата, те виждат вече
само отрицателните страни на живота. Типично изказване на такъв пациент, чието
състояние е започнало да се подобрява: „чувствам се малко по-добре, но далеч не
толкова добре, колкото това изглежда отвън!". Изглежда така, като че ли
иска да възпре появата на положителни чувства в себе си.
В отрицателното състояние на жълта върба човек се чувства
„жертва" и по този начин намира оправдание пред себе си, за да не носи
отговорност за своята съдба. Той сочи упорито околния свят и упорито избягва да
направи връзка между вътрешното си състояние и външните събития или поне да се опита
да помисли върху това.
В какво се състои несъответствието в отрицателното състояние на
жълта върба? И тук то се дължи на нежеланието на личността да приеме водещата
роля на своята душа и на своето Висше Аз. В това състояние личността не приема
резултатите от това ръководство, защото не преценява успехите в живота по
вътрешното изживяване, а предимно по материални критерии. Причина за негодувание
срещу съдбата е например невъзможността да се запази хубавата фигура, неуспехът
да се получи докторска титла, не сполучилата покупка на вила в Швейцария. Обаче
това негодувание не е достатъчно, личността се опитва да се барикадира срещу
всички по-нататъшни опити за водачество на своето Висше Аз. Вместо да си
сътрудничи с него, тя се съпротивлява пасивно и по този начин вреди не само на
себе си, но отравя и средата си и греши по отношение на Висшето Начало.
В упорито
отрицателно състояние на жълта върба човек трябва най-напред да се научи да разпознава и възприема своето
собствено огорчение и отрицателна настройка. Понеже докато той не е променил
отношението към себе си, не може да се постигне нищо и навън. На второ място той трябва да разбере, че
всяка неприязън представлява нов градивен камък в растящата стена на
отрицателност, която все повече и повече затъмнява собственото слънце. Понеже
всяко външно изживяване е последица на вътрешна мисловна проекция и всеки човек
живее в един свят, измислен и изграден някога от него самия. Който се
чувства жертва става рано или късно такава.
Там, където има дълбока сянка, има и силна светлина. За да излезе от отрицателното състояние, човек трябва съзнателно да тренира, да се
съсредоточава върху светлата страна на събитията. Върбата е не само символ на
тъгата, но и олицетворение на безкрайното познание и вечната мъдрост, понеже от
нея можем да отрязваме клони по всяко време.
В положителното състояние на жълта върба човек разбира, че не е жертва, а строител
на своята съдба и още, че
има безкрайно много мисловни
възможности за конструктивно изграждане на добро бъдеще. Затова хората, които
са преодоляли отрицателното състояние на жълта върба излъчват вяра, спокойствие
и оптимизъм. Защото те вече знаят, че всичко зависи от тях и че всеки е ковач
на своето щастие.
В своето духовно развитие човек лесно може да изпадне в
отрицателно състояние на жълта върба, ако се натрупат твърде много отрицателни
събития, а личността е още неукрепнала, за да се справи с всичко. Вътрешното
неудовлетворение се проектира в околния свят и личността става предубедена и
необщителна.
Вечните пациенти, които обикалят лекар след лекар и лечител след
лечител, често са в съчетано отрицателно състояние на жълта върба и лоза.
Необходимо е да се прави разлика между отрицтелните състояния при
жълта върба и джел.
Джел: по-активен
и по-открит, излива пряко навън вътрешната си омраза, ярост, недоверие и т.н.
Жълта върба: по-пасивен; отрицателните чувства са
насочени навътре и обуславят огорчение и чувството на жертва. Под повърхността
кипи ярост.
Жълта
бърба - ключови симптоми
Вътрешна
ненавист, огорчение, „жертва на съдбата".
Симптоми
в блокирано състояние
Огорчение от живота и от съдбата. Чувства се онеправдан. Не смята,
че сам е отговорен за положението си, виновни са другите или самите
обстоятелства. Има чувството, че животът е твърде пестелив с него. Изпитва
безпомощност пред житейските
ситуации. Иска от съдбата, но не е готов да дава. Приема помощ от другите, като
нещо, което е естествено и така постепенно се отчуждава от тях. Подчертава
отрицателните страни на нещата и затова често го определят като мърморко, който
разваля доброто настроение на останалите. Обладан е от чувство за безсилие.
Завижда вътрешно на другите за по-добрата им съдба, за щастието или здравето
им. В екстремните случаи дори опитва да наруши доброто настроение и оптимизма
на другите. Прави злобни и отрицателни забележки поради вътрешно огорчение.
Кипи в тиха ярост, но не избухва. Вътрешно не желае да признае собствената
отрицателна настройка и затова не може да промени нищо. При оздравяване
признава с половин уста, че има подобрение.
Потенциал в трансформирано състояние
Основната
настройка е положителна, поема сам отговорността за собствената съдба. Разбира
зависимостите между своето мислене и външните събития. Знае, че може да
привлича както положителното, така и отрицателното, според закона „каквото е
вътре, такова е и навън" и съзнателно работи с този принцип. От
„жертва" става „зидар" на своята съдба.
Подпомагащи препоръки за отрицателното
състояние на жълта върба
Да се занимава със закона за причината и следствието, както и с
мисли за кармата. Да търси дейности, в които се влага отговорност и които носят
обич и признание, например гледане на деца. Да се движи в обществото на
необременени, ведри хора, например чрез
участие в хор или музикална група. Да търси творчески хобита, в които може да изрази
себе си и да регистрира успехи. Да провежда природолечение чрез диети на
въздържание или чрез лимфен дренаж.
Мисли за положителна настройка: „започвам да ръководя живота си
въз основа на положителни начала", „мисля, действам и творя
положително", „все повече разпознавам закона за причината и следствието в
ежедневието", „пречиствам се от всички отрицателни остатъци".
39.
КАПКИ ЗА СПЕШНА ПОМОЩ
От всички есенции на цветове, тази комбинация
е най-известна и се употребява най-често. Тя е спасила живота на безброй много
хора при спешни случаи до пристигането на лекаря. Тези капки в никакъв случай
не могат да заместят лекарското лечение. Но те помагат да се преодолее
енергийния шок (който няма нищо общо с медицинското понятие за шок), преди да
настъпят тежки увреждания на организма. Под шок или спешен случай тук се
разбира всичко онова, което разтърсва и руши нашата енергийна система: от
внезапното затръшване на вратата или неприят-ната новина, до физическото
нараняване със загуба на съзнание. В подобно състояние съзнанието е склонно да
се оттегли от физическата ни част. Така физическото ни тяло няма възможност да
пред-приеме нещо за самоизлекуването си.
Капките за спешна помощ помагат да се съхрани
енергийната система и дори бързо да се възстанови. Така лечебният процес може
да започне веднага. Затова е много важно винаги .да имаме под ръка капките за
спешна помощ - в домашната аптечка или в колата - за да ги използваме при
очаквано или настъпило енергийно смущение.
В есенцията за спешна помощ са включени следните
цветове:
Гарвански
лук: срещу уплаха и зашеметяване, както
и като „интегратор на личността". 1
Обикновен
желтак: срещу чувството на ужас и паника.
Слабонога: срещу душевен стрес и напрежение.
Джанка: срещу страха от загубване на контрол.
Повет: срещу тенденцията „да се оттегли",
срещу чувството, че сме „някъде далеч", което често предхожда изпадането в
безсъзнание.
Доставяното
от Центъра на д-р Бах флаконче с концентрат съдържа смес от петте цвята, готова
за употреба. Ако капките за спешна помощ трябва да се комбинират с други
цветове, те са предпочитаното средство.
При
злополуки и внезапни заболявания капките за спешна помощ помагат не само на
пострадалите, но и на неволните зрители и на болничния персонал. За болния е много добре да чувства, че хората около него са
запазили присъствие на духа, не са загубили
вяра и не изпитват прекалено силен страх. По този начин се подпомага процесът на оздравяване.
Тук ще
посочим няколко от безбройните случаи на приложение на капките за спешна помощ
в ежедневието:
-
Когато
човек е объркан, например след семеен скандал или след получаване на неприятна
вест. Или когато децата са гледали някакъв брутален филм по телевизията.
-
Когато
ни предстоят напрегнати или неприятни мигове: посещение при зъболекар, дело за
развод, интервю за постъпване на работа, изпит за свидетелство за
правоуправление на моторно превозно средство, операция.
-
Когато
сме изпитали страх: например след неприятно падане, ухапване от куче или от
насекомо.
-
Когато
човек работи при пораждащи стрес условия: в кланица, в клиника за спешна помощ,
като борсов агент и др.
Независимо
от всичко, капките за първа помощ не са предназначени за постоянна употреба и
не трябва да стават навик. Те са предназначени за спешни душевни ситуации, но
не и за овладяване на неразумен и разрушаващ личността начин на живот.
Капките се
приготвят в двойна доза в сравнение с всички останали есенции: 4 капки от
флакончето с концентрат в шише от 30 мл. Дозировката е индивидуална и се
определя от случая и обстоятелствата.
В острите
случаи се капват 4 капки от концентрата в чаша вода и се пият на малки глътки,
докато премине шоковото състояние. След това се дава по една глътка на всеки
15, 30 или 60 минути.
Ако в
момента няма вода или друга напитка под ръка, капките за спешна помощ могат да
се дадат и неразредени, направо от шишето с концентрата.
При хора в
безсъзнание се капват капки от шишето с разредения разтвор, в краен случай и от
шишето с концентрата в устата, по венците, по слепоочията, по връхната точка на
главата (фонтанелата), зад ухото, или по китките.
Ако
капките трябва да се дават по-дълго време, отмерваме четири пъти дневно по
четири капки от разредения разтвор.
Капките
могат да се прилагат и външно, във вид на компреси. Капват се около шест капки
от концентрирания разтвор в половин литър вода.
За леки наранявания, като изгаряния,
навехвания, порязвания и внезапни кожни изриви се произвежда и крем за спешна
помощ, който може да се прилага и като помощно средство за масаж, както и за
предпазване от раздразване на кожата при спортуване (бягане, тенис и други).
За
лечението на животни се капват две до три капки от концентрата във водата за
пиене или храната.
При шокови
състояния, в които могат да изпаднат нашите цветя, капките за спешна помощ имат
широко приложение: след пресаждане, пренасяне на резници, поражения от студ и
вредители се капват три до четири капки от концетрата във водата за поливане. С
нея се поливат цветята два-три дни подред или се напръскват листата.
Възможностите за приложение на капките за
спешна помощ са почти неограничени, както показват следните няколко примера:
Моряк от екипажа на подводница през време на
войната е изглеждал винаги
спокоен и уверен, но му изпадали косите на главата и всички косми по тялото.
Обикновените лечебни методи останали безуспешни. Понеже можело да се предположи,
че това състояние е предизвикано от потиснат страх, шок и ужас, било му
предписано взимането на капки за спешна помощ успоредно с външното им прилагане
за втриване, във вид на вода за коса. След няколко седмици получил обилен
растеж на коса.
Участничка в група за медитиране си порязала
при работа пръста до две трети от дебелината му. Раната кървяла силно и наблизо
нямало лекар. Като първа помощ получила от капките за спешна помощ на всеки
няколко минути във вода за вътрешно приемане и едновременно с това й наложили
притискаща превръзка за спиране на кръвотечението. След спиране на кръвоизлива
раната била намазана внимателно с крем за спешна помощ и пръстът бил превързан
отново. Кремът се сменял на всеки два часа. Още след първите 15 минути болките
изчезнали, усещало се само леко пулсиране в пръста. През следващия ден
превръзката с крема била подновявана отвреме навреме. От третия ден нататък
превръзка не била повече необходима, защото раната била затворена и оздравявала
бързо. На петия ден пръстът бил вече напълно здрав. Само една тънка линия
показвала мястото на порязването.
Разказ на американска съпружеска двойка:
„Бяхме поканени на гости. Малко преди да тръгнем жена ми искаше да смени
набързо водата в аквариума със златни рибки. В бързината тя не успя да улучи
необходимата температура и рибките изпаднаха в шок. Те се обърнаха в странично
положение близо до водната побърхност и само леките потрепвания на хрилете им
показбаха, че са още живи. Ние бързо капнахме няколко капки за бърза помощ във
водата на аквариума. След един час рибките бяха напълно възстановени.
Собственичката на зоологическия магазин ни увери, че не познава случай на
възстановяване на златни рибки след подобен шок".
„В курорта край морето, в който почивах, се разрази
буря и четирима почиващи се прибраха в хотела напълно изтощени и объркани.
Моторът на лодката им се повредил и те били подхвърляни часове наред от бурното
море. На двама от тях успях да дам от капките за спешна помощ. Те се
възстановиха учудващо бързо и само след два-три часа бяха в отлично състояние.
Другите двама се възстановиха напълно едва след два-три дни".
Доклад на полицейска служителка: „Трябваше да
запиша показанията на една жена, която била нападната на улицата. Тя беше
толкова разстроена, че не беше в състояние да опише нападението. Дадох й една
доза от капките за спешна помощ и получих веднага резултат. Жената описа точно
и подробно случката. Описанието на престъпника беше толкова точно, че той беше
заловен почти веднага".
V
ГЛАВА
ЦВЕТОВЕТЕ
НА Д-Р БАХ В ПРАКТИКАТА
А.
Приготовление, флакони, дозиране.
Приготовление: Доставяните от Бах-центъра есенции от
цветове в концентриран вид са опаковани във флакони. Тези разтвори трябва преди
употреба да се разредят със смес от 3/4 Вода и 1/4 алкохол. За тази цел д-р Бах
е използвал чиста природна изворна вода. Днес е най-добре да се използва
негазирана минерална вода. Дестилираната вода е мъртва вода и поради тази
причина не е подходяща като разредител.
Алкохол: Служи за консервиране на есенцията. Това е
особено необходимо при летните температури, когато водата бързо се разваля, а
също и при продължително съхранение на разтворите. Когато есенциите ще се
приемат само няколко дни, не е необходимо консервиране с алкохол. Вместо
използваното от д-р Бах бренди могат да се използват и други концентрати с
колкото е възможно по-чист алкохол със съдържание над 40 градуса и под 50
градуса.
Обикновеното разреждане за приемането е около
1 капка на 10 мл. Това значи, че се капват например две капки от концентрираната
есенция в шишенце от 20 мл, предварително напълнено със смес от вода и алкохол.
Това е шишенцето за пряко приемане на капките. За да се направи смес от три
различни есенции се капват от съответните концентрати по две капки в
предварително напълненото с вода и алкохол шише за приемане (изключение прави
концентратът от капки за спешна помощ, от който се капват 4 капки в шишето за
приемане). Преди първото взимане шишето трябва добре да се разклати.
Шишета: Най-подходящи са медицинските шишета от кафяво стъкло
с пипета или за носни капки със запушалка за капки, които могат да се купят от
аптеките. Вместимостта им трябва да бъде от 10 до 50 мл.
Дозировка: Обичайното дозиране е най-малко четири пъти дневно по
четири капки; сутрин рано, на обед около 20 минути преди хранене, следобед
около 17,00 часа пак на гладен стомах и късно вечер, преди лягане, при
необходимост и по-често. Най-добре е, обаче капките да се накапват с пипетата
пряко върху или под езика. Преди поглъщането на капките трябва да ги подържим известно
време в устата, защото действието им започва оттам.
При остри заболявания честотата на дозирането
може да се увеличи значително. В такива случаи се дава по една доза от 4 капки
на всеки 10 до 30 минути дотогава, докато настъпи подобрение. Твърде чувствителните
пациенти се справят и с по-ниски дози, например два пъти дневно по две капки.
Друг важен начин на приемане е дозирането с
водна чаша, който е подходящ за остри случаи: капват се по две капки от
избраните концентрирани есенции в чаша или приготвените съгл. указанията в
предговора.
с бода и тази вода се изпива на части през
деня.
Б.
Други възможности за приложение.
Компреси: Д-р Бах ги
препоръчва допълнително към вътрешното прилагане на капките, когато са налице съпровождащи заболяването явления, като
например кожни обриви и възпаления.
За целта се капват около 6 капки от концентрата в половин литър вода.
Бани: Много от почитателите на лечението с цветове изтъкват значението на
баните с определени есенции, например с обикновен габър и горска ябълка срещу
изтощение. Те препоръчват пет капки от концентрата на една вана с вода.
Лечители от други школи препоръчват и други
начини на приложение на есенциите:
„При острите състояния да се носи самото шише
с есенцията няколко дни близо до тялото". Методът не е много подходящ за
постоянно прилагане.
„Сместта първоначално да се поставя на около
20 см от леглото през нощта". Така концентратите изглежда повлияват
благоприятно преработването в сънно състояние на отдавна настъпили блокади на
съзнанието. За тези състояния са показани често нокът, гарвански лук, изворна
вода или орех. Но и тази метода не се е оказала ефикасна при много от човешките
типове.
„Прилагане върху енергийните центрове
(чакри)": йога-лечителите често прилагат есенциите пряко върху определени
чакри, вместо върху езика.
Последните няколко възможности за приложение
са посочени тук само за сведение. Те се използват от лечители с подчертана
дарба и добър практически опит. За обикновената практика се препоръчва
придържането към оригиналната метода на д-р Бах, която се е утвърдила успешно
от 50 години насам.
В.
Често поставяни въпроси.
Първи
въпрос. Колко време
продължава една консултация при лечител?
Отговор: Всъщност, не би трябвало да съществува ограничение на
времето, понеже всеки работи съвсем индивидуално с цветовете - един по-бързо,
друг по-бавно. Споделеният опит между лечителите с подобна сфера на дейност
сочи, че за да се стигне до същността на нещата са необходими за първата
консултация най-малко 60 до 90 минути. За следващите прегледи са достатъчни 40
до 60 минути.
Втори
въпрос. През какви интервали
от време трябва да се провеждат консултациите? Кога трябва да се смени
комбинацията от цветове?
Отговор: В това отношение данните се различават. В английския
център на д-р Бах комбинациите от цветове се поставят на нова оценка след 4
седмици, т.е. когато шишето се изпразни. В този център се действа по следния
начин: Ако комбинацията от цветове действа, прилагането й продължава дотогава,
докато оплакванията изчезнат. Ако през време на лечението се проявяват други
смущения, следва към даваната комбинация да се прибави есенцията от подходящия
за новите признаци цвят.
Трети
въпрос. Колко седмици или
месеци трябва да продължава лечението по д-р Бах?
Отговор: И тук не може да се даде общовалиден отговор. Зависи
от проблемите, от възрастта и характера на лекувания и т.н. При острите
състояния, например шок поради загуба на близък човек или пред страх от някаква
коренна промяна в живота, цветовете на д-р Бах помагат в няколко часа или
един-два дни, особено при млади хора. Колкото по-отдавна датира душевното
смущение, т.е. колкото по-хронично е състоянието, толкова повече време е
необходимо, за да се получи подобрение. Времето, необходимо, за овладяването на
подобни хронифицирани смущения се простира от 1 до 20 месеца.
Хората, които използват цветните есенции за
разгръщане на личността си, приемат капките години наред, с почивки, понеже в
развитието на личността постоянно се натрупва нов опит и непрекъснато възникват
нови кризи.
Четвърти
въпрос: Колко есенции от
цветове могат да се взимат наведнъж?
Отговор: Английският център за лечение по д-р Бах ги
ограничава на шест, максимално седем. Тук не важи принципът „колкото повече,
толкова по-добре", а „по-малко, но по-качествено".Малко, но точно и
верно подбрани цветове в зависимост от проблема, обикновено упражняват
най-добър ефект и отстраняват също и някои странични, съпровождащи симптоми.
***
Въпреки това, рядко е възможно в лечението с
цветовете да се използва само един цвят, както това може да стане например в
класическата хомеопатия. На душевно ниво са преплетени обикновено множество
усещания и процеси, които при смущения заедно излизат от равновесие. Цветовете
от системата на д-р Бах представляват духовна категория и всички действат
хармонизиращо. Затова е по-добре да се прибави един цвят повече в комбинацията,
отколкото да рискуваме да оставим неповлиян някой важен фактор от душевната
сфера. С това можем да компрометираме действието на цялата смес. Опитът
показва, че при тежки душевни смущения, особено в началото на лечението с
есенции от цветове, могат да се прилагат и повече от 6 есенции наведнъж.
Техният брой се ограничава постепенно в хода на лечението.
Г.
Утвърдени комбинации от цветове.
Лечението с цветове се характеризира с висока
степен на индивидуалност. Затова приготвянето на стандартни смеси не е
подходящо - то се разминава както с действителността, така и с основните
принципи на лечението по д-р Бах.
Проблемите на всеки отделен човек са винаги
индивидуални и затова всяка личност има нужда само от своята комбинация от
цветове при определена ситуация. Затова посочените по-долу „утвърдени
комбинации" от практиката имат само относителна стойност и ще действат
само при типичните душевни състояния. Това важи също така и за всички останали
комбинации, посочени в други глави.
Комбинация против болезнено притеснение:
Бутрак: против потиснатите вътрешни опасения.
Лоза: понеже собствената воля трябва непременно да се
наложи.
Бял бор: против чувството за вина, което настъпва заедно с
налагането на собствената воля.
Комбинация пред решителното изпитание:
Горчивка: против съмнения и обезкуражаване.
Полски бряст:против преходното чувство, че не е в състояние да се
справи с положението.
Повет: против пребиваването на духа в други сфери.
Лиственица: против липсата на доверие в себе си.
Конски кестен: за подобряване на концентрацията.
Комбинация при качествена промяна в живота:
Нокът: против носталгията по дома.
Капков мимулус: против несигурността и страха от новата ситуация
Орех: за промяната към нова фаза от живота.
Маслина: против изтощението, което възниква поради преразхода
на психическа енергия в новата ситуация.
Комбинация за пътуване:
(морска болест, смяна на часовите пояси):
Едногодишна хрущялка: против смущения на равновесието.
Капки за спешна помощ: против общата възбуда.
В някои английски ръководства има данни за
комбинациите, от които се срещат по-често. Сравнителните проучвания между
различните лечители показаха, че няма единно мнение по този въпрос. По-често
срещаните комбинации зависят освен от личността на лечителя, от местността и от
типа на хората, които живеят в нея.
VI.
ГЛАВА
СПОДЕЛЕН
ОПИТ ОТ ЛЕЧЕНИЕТО.
По-долу е обобщен опитът на много лечители със
системата на д-р Едуард Бах. Понеже всичко се променя много бързо, този опит
може да се приема като нещо временно. Това важи и за всички цифрови данни.
А.
Форми на реакция.
Реакциите при първото приемане на есенциите са
толкова различни, колкото са различни и хората, които се лекуват.
При по-чувствителните пациенти въздействието
на есенцията от цветове върху Висшето Аз може да се види още след секунди от
приемането: изразът на очите става по-мек, така да се казке „по-одушевен";
непосредственото енергийно разтоварване често може да се изрази с дълбока
въздишка.
При по-нататъшното приемане всеки реагира на
есенциите според сбоя тип:
Този, който в ежедневието е склонен да
драматизира изживяното, реагира драматично и на цветовете, например чрез силни
колебания на настроението или пълни с действие сънища.
Някои пациенти съобщават, че внезапно са им
идвали мисли, каквито никога преди това не са имали. Други са взимали решения,
които само дни преди това не са смятали за възможни. Други пък не изживявали
нищо, но установявали след няколко седмици или месеци, че са станали просто
по-открити, по-сигурни и по-щастливи, „че били в истинската си същност".
Хората, които са открити към нематериалния
свят, реагират по-бързо на цветовете, отколкото тези, които отхвърлят
абстрактните мисли по принцип, т.е. несъзнателно потискат гласа на своето
Висше Аз, с което всъщност се опитват да игнорират проблемите си.
Някои хора потискат първите сигнали от
подсъзнанието за кратко време, чрез психосоматични защитни реакции, като
например глабоболие, леко повдигане или загубват шишето за взимане на капките
„по невнимание".
По-бъзрастните пациенти, особено когато са и
хронично болни, реагират по правило по-бавно на лечението с цветове, поне
техните психически структури са по-неподатливи на промени. Необходими са
обикновено няколко месеца, докато се установят видими промени на личността и се
прояви подобрението на хроничното заболяване.
Цветовете по д-р Бах действат и при вродени
или т.нар. неизлечими болести. Новият душевен контакт предизвиква съзнателни
или несъзнателни промени в нагласата спрямо заболяването, която се проявява в
повече увереност, душевно спокойствие и положително излъчване. Много болнични
пациенти в краен стадий на заболяването си, преживяват последните си дни,
прилагайки лечението с цветове, с по-малко болки, по-хармонично и с повече
човешко достойнство.
Б. По въпроса за страничните действия.
Действието
на цветовете по д-р Бах се състои в чисти, хармонични трептения на енергия,
които не причиняват абсолютно никакви странични ефекти. Това, което понякога
може да се случи, е така наречената първа реакция - засилването на симптомите
на заболяването, както това се наблюдава и при хомеопатията.
Това
означава, че за кратко време човек може да се почувства по-зле от преди.
Причина за това има: това, което по-рано е било безжизнено и замряло, сега
внезапно се изпълва с живот. Болезнената мисъл, която години наред е била
погребана в подсъзнанието, внезапно изплува на повърхността. Всяко разширяване
на съзнанието предизвиква закономерно и насрещна реакция в подсъзнанието. Също
и в природолечението лечебната криза протича с освобождаването на токсини.
Същото се случва и на духовно-душевно ниво, когато се взимат цветовете, понеже
тук се осъществява процедура на пречистване, при която душевните отрови
(отрицателните чувства) се отмиват и отстраняват навън.
Все пак,
при правилно приемане на есенциите можем да бъдем сигурни, че от подсъзнанието
никога няма да изплува повече от онова, което в момента може да се понесе и
преработи.
Чрез
цветовете по д-р Бах не могат изкуствено да се предизвикат лечебни кризи,
защото енергията на цветовете подкрепя само Висшето Аз или онзи Вътрешен Лекар,
който насочва хода на излекуването само за наша полза.
В. Привидни неуспехи.
По този
повод дългогодишната специалистка в лечението по д-р Бах, Дж. Ебане, публикува
в списанието „Бах-НЮЗЛЕТЪРЗ" следното:
„Случва
се, нашите пациенти и ние, лечителите да загубим кураж, защото есенциите от
цветове привидно не дават желания резултат. Може дори да се стигне дотам,
разочарованите пациенти да прекъснат лечението си, а ние да си блъскаме главата
в недоумение относно причините за това.
Когато
настъпи такъв привиден неуспех, не трябва да се отчайваме, защото за това има
различни причинни фактори и те могат да бъдат преодоляни. Ето няколко примера:
1. Болестта
като възможност за поука.
Често
болестта на тялото е показател за това, че болният се нуждае от спокойствие или
поне трябва силно да ограничи активността си. Понякога може да се наложи пълна
промяна на начина на живот. Такава пренагласа никога не би се осъществила, ако
не беше настъпило заболяването. Преждевременното излекуване чрез взимането на
съответната есенция от цветове би заличило смисъла на това заболяване.
2. Неподходящо
време за лечение.
Може да се
случи така, че част от поуката, свързана със заболяването се губи поради
краткия период на боледуването. Ако обаче по-късно и в точния момент се поднови
лечението, есенциите показват желаното действие, което тогава често настъпва
съвсем бързо.
3. Болният
желае да „задържи заболяването си*4.
Има
пациенти, които поради вътрешна незадоволеност или болезнена досада
непрекъснато идват с нови и нови признаци на леки смущения, като например главоболие, умора, неясни оплаквания,
бързопреходни болки и т.н. Те непременно искат да се лекуват с есенциите от
цветове, като казват: „зная, че ще ми помогнат”. Това положение трае известно
време, след което те идват със следващите, оплаквания и искат ново лечение.
Тези хора не са много благодарни пациенти,
понеже толкова много държат на заболяването си, че подсъзнателно се връщат
винаги към него.
Действителността показва че има пациенти,
които не желаят да се излекуват, защото чрез състоянието си могат да се налагат
на околните, да се освобождават от отговорности или да предизвикват съчувствие.
Те обикновено са изпитали множество способи на лечение, които „не можаха да помогнат
напълно", което може да се случи и при есенциите на д-р Бах. Същност на
явлението: Не искат да се лишат от своите оплаквания, защото имат полза от
тях.
4. Предварително отхвърляне.
Има също и хора, които вътрешно не могат да
допуснат, че цветовете могат да им помогнат, просто защото не вярват в това.
Между другото, това може да се случи тогава, когато близките им са ги уговорили
въпреки волята им да проведат лечението. Понеже вътрешно не очакват успех от
лечението, те предварително изграждат защитна преграда, която прави невъзможно
вливането на лечебните сили.
5. Твърде малка издръжливост.
Други пациенти не оставят време за действие на
есенциите. Ако веднага не се получи очебиен резултат, те обявяват лечението за
неуспешно. Те не допускат, че някои състояния, които са се формирали дълго
време, трябва да се разграждат бавно и постепенно. Така те се отказват твърде
бързо. При повече издръжливост действието най-вероятно би настъпило след
избестно време.
Може да съществуват много основания за
оплаквания. Това кратко изложение на различните аспекти на оздравителния процес
би могло да ни помогне да разберем, че несполуката не се дължи на цветовете, а
просто нашите познания за различните фактори на влияние са още твърде
несъвършени.
Г. Цветовете на д-р Бах в комбинация с други
лечебни способи.
Както вече изтъкнахме, концентратите от
цветове по д-р Бах се комбинират много успешно с други форми на лечение,
особено с тези, които имат цялостно въздействие.
Много добри резултати дава по правилно
комбинацията от психотерапия и лечение с цветове. Една психотерапевтка споделя,
че при тази комбинация психотерапията дава по-добри резултати. Същественото
подобрение настъпва по-бързо. Странични проблеми, които могат да затруднят
лечението, се отстраняват по-бързо.
Неподдаващи се на лечение пациенти често се
поддават на лечението след прилагане на концентратите от цветове.
Дори при така наречените безнадеждни случаи
цветовете на д-р Бах носят облекчение и пациентите стават по-спокойни и
общителни.
Медицинското лечение на психосоматичните
заболявания се съкращава значително при едновременното прилагане на лечението
с цветове. При лечението на хроничните заболявания прилагането на цветовете
често довежда до решаващия обрат, защото за пациента стават вътрешно достъпни
по-дълбоките причини за заболяването.
Цветовете по д-р Бах са съвместими с всеки
медикамент, в това число и хомеопатичните разтвори и с психофармацевтичните
средства. Първите засилват действието си, а вторите постепенно стават излишни и
се отказват с самия пациент, както е показал опитът.
Д. Цветовете на д-р Бах при бременни, кърмачета
и деца.
Да бъдеш родител е един голям дар от Бога.
Това значи да дадеш бъзможност на една млада душа да се развива във физическото
си тяло на тази планета. Това означава още да създадеш на тази душа през
първите години от живота всичката възможна душевна, духовна и физическа опора.
Съвременната психология установи, че повечето психически смущения се причиняват
през първите седем години, особено през първата година. Явно е, че много от
смущенията в по-късна възраст могат да бъдат избягнати, когато детето още от
първия ден расте с цветовете на д-р Бах. Този първи ден започва още от
бремеменността.
Бременност: Лечението с цветовете на д-р Бах, което
хармонизира майката през време на бременността, може само да се отрази добре на
детето, както всичко хубаво и хармонично през това време. Описани са случаи при
жени със склонност към аборти, на задържане на бременността след приемане на
есенциите.
Диагнозата в тези случаи не се различава от
тази през другите периоди от живота. Все пак трябва да се има предвид, че през
време на бременността настроенията се сменят по-бързо и че овладяните вече
поведенчески смущения могат внезапно да се възвърнат с голяма сила. В
съответствие с промяната на състоянията трябва по-често да се сменят и
комбинациите от цветове.
Когато наближи времето на раждането, много от
младите майки започват да се страхуват и изпитват силно напрежение. В такива
случаи можем да използваме мимулус, в екстремни случаи - обикновен желтак, а
освен това слабонога и върбинка. Много жени, които са взимали капки за спешна
помощ няколко дни преди раждането, са имали леко раждане и бързо са се
възстановявали след него.
Една акушерка от Ибиза, която прилага с голям
успех цветовете на д-р Бах в практиката си, описва действието им при раждането
като силно и бързо. Ето и един пример: При 28-годишна майка с добро физическо
развитие и уравновесен характер, болките при раждането протичали
нормално до фазата на изтласкването. Тази фаза продължила 90 минути и младата
майка внезапно загубила сили и вярата в себе си. По този повод приложили
комбинация от трепетлика, мимулус,
желтак, габър и летен дъб, по няколко капки след всяка контракция. Още
след първото приемане на капките се променил напълно изразът на лицето й, тя
добила увереност в силите си и се уверила, че раждането ще се осъществи в
близките, мигове.
Всяко раждане, колкото и леко да протече,
представлява енергиен шок за майката и детето. Тук може да им помогне гарванският лук. Ако майката е
започнала да взима капки за спешна помощ още пред раждането, трябва да продължи
прилагането им още няколко дни след него. Естествено, в такъв случай, тя не се
нуждае от гарвански лук.
Кърмачета: Тук често възниква въпросът, как да се
установи подходящият за кърмачето цвят, след като то още не може да даде данни
за своето душевно състояние. Това обаче е по-лесно отколкото си мислим,защото
бебетата пряко и непосредствено показват своите чувства.
Да
вземем за пример винаги благоразположеното бебе от типа на бутрака.
То плаче само, ако му липсва нещо наистина важно. Бебето от типа на
синята жлъчка веднага реагира
отрицателно, ако майката само се опита да отклони вниманието си от него. Бебето, което се
страхува от всичко и от всеки и
реагира с неспокойствие, се повлиява добре и от мимулус. Твърде типично е и бебето от типа на повета, което живее в своя собствен свят. То
спи много и проявява малко интерес
към външната среда, включително и към ежедневното хранене.
При диагнозата на бебетата трябва да се имат предвид също
и цветовете, които в момента се
взимат от родителите и особено от майката. Поради силната енергийна връзка между майката и кърмачето през тази фаза
от живота, повечето цветове от комбинациите за майката и бебето са еднакви.
По въпроса за диагнозата бихме искали да
посочим и следното интересно наблюдение:
В люлката на чувствително кърмаче са поставяни последователно
всички шишенца с есенции и след това са отстранявани. То започвало да се
усмихва и доволно да гука
при цветовете, от които се е нуждаело и реагирало с хленчене или защитни
жестове при тези, от които няма нужда.
Дозирането при бебетата е обикновено както при възрастните, понеже
при цветовете на д-р Бах
не може да се получи свръхдозиране. Обикновено се капват 4 пъти дневно по 4
капки от шишето за приемане в млякото на детето. Ако детето се кърми, капките взима майката.
В тези случаи капките не
се приготвят с алкохол.
Някои лечители са на мнение, че при децата до 1-годишна възраст е
за препоръчване да не се прилагат повече от три цвята наведнаж. Освен това
капките не трябва да се прилагат твърде продължително.
В случаите на остри заболявания цветът не се сменя успоредно с
промяната в настроението на детето, т.е. в рамките на няколко часа.
Ако първоначално не се установява реакция от страна на бебето,
трябва да се ориентираме по настроението на родителите. Когато например
родителите се страхуват от най-лошото, трябва както те, така и бебето да взимат
обикновен желтак. Междувременно лекарят е прегледал детето, положението е
изяснено, но все пак настроението е страхливо. В такъв случай е показано
даването на мимулус. Когато в хода на болестта състоянието на детето се подобри
дотолкова, че то реагира индивидуално, показвайки например нетърпение, подборът
на капките се определя вече изключително по настроението му. В нашия случай ще
трябва от този момент нататък да се предпише слабонога.
Деца: Децата често реагират по-добре и по-бързо
на цветовете, отколкото възрастните, понеже техните модели на поведение са
по-малко фиксирани, а духовната
съпротива почти липсва. Те искат само едно - да се чувстват добре, колкото е
възможно по-скоро.
Обикновено децата без затруднение откриват това, което им е
необходимо всред 38-те есенции и освен това не се оставят да бъдат отклонени от
избора си. Често се съобщава, че децата сами напомнят на родителите си, че е
време да се взимат капките. Както при бебетата, също и при децата не трябва да
се дават много цветове наведнъж. Често те се нуждаят от по-малки дози и при тях интервалите за смяна
на отделните комбинации са по-къси.
Едва ли
има нещо по-умилително и по-впечатляващо за наблюдение, от неповторимата и
индивидуална реакция на децата, докато каналът към душата им още не е засипан
от „сериозността на живота". Не може достатъчно да се изтъкне, колко важно
е на децата да се помага с цветовете на д-р Бах именно в тази възраст, когато
те още не са податливи на логичните доводи. Така те ще могат да преживеят
неизбежните промени и разочарования в техния живот без деформации на психиката.
Тук с
особена сила важи правилото „да предпазиш е по-добре, отколкото да
лекуваш". Ако например малката подвижна и будна внучка се върне един ден
от училище необичайно уморена, неразговорлива и разсеяна и баба й заяви „да
видим дали няма да се разболее", най-добре би било да не се ограничава
само с тази забележка, а веднага да й даде няколко капки повет и да наблюдава,
дали няма да се възвърне състоянието на внимание и активност. Физическото
заболяване може изобщо да не се появи, а ако това въпреки всичко стане, то ще
протече по-леко и ще продължи по-кратко, отколкото при съученичките.
На много деца цветовете на д-р Бах са помагали решаващо при
трудности в училище. Ето един пример за това:
Осемгодишно момченце е реагирало в училище твърде вавно и е
показвало незадоволителен успех. В час е било затворено и незаинтересовано. Със
съучениците се отнасяло не другарски, надменно и непредвидимо, а понякога ги
нападало и физически. Учителите уведомили накрая родителите, че той не може да
остане в класа и трябва да постъпи в специално училище. Като последно средство
родителите опитали лечението с цветове. Лечителят установил, че детето обича
да играе шах само със себе си като винаги предвиждало играта три-четири хода
напред. Предписал му пъпка от конски кестен за слабостите в учението, които всъщност
произтичали от твърде силната му вътрешна динамика. От същите съображения била
предписана слабонога, която освен това трябвало да помогне срещу неприязненото
поведение всред съучениците, предписан бил накрая и мимулус заради общото
сдържано поведение.
Ученикът взимал тази комбинация в продължение на две седмици.
Успехът му в училище, интересът към занятията и участието му се подобрили далеч
над очакваното. Но понеже той продължавал да се отнася брутално към съучениците
си, а освсн това имал кошмари и ходел насън, му предписали допълнително джел и
трепетлика. След още две седмици той не проявявал вече агресивност спрямо
съучениците си и дори започнал да се сприятелява с тях. Нощем нямал повече
никакби смущения.
Е. Лечението с цветове при животни.
Животните реагират на цветовете дори по-бързо от хората. Лечението
продължава кратко време, според досегашния опит само три до десет дни.
При диагнозата за животните се постъпва точно както при хората.
Опитваме се да си обясним душевното състояние на животното, като го
наблюдаваме. Едно куче, например може да бъде от типа на калуната, която трябва
постоянно да бъде в центъра на вниманието и винаги намира да лае за нещо. Има
кучета от типа на синя жлъчка, които постоянно са по петите на господаря си и
се нуждаят от внимание. Котките често са от типа на блатната перушина.
Мимулусът помага на неспокойни котки. Подобно на майката и детето, често и
господарят и кучето се нуждаят от една и съща есенция.
При много спешни болестни явления, като злополуки, ухапвания, подуване
на червата, хронично повръщане и други капките за спешна помощ са спасили
живота на много животни.
Капват се четири капки от шишето с концентрата върху храната или
пряко в устата на животното При нараняванията помагат компреси с 6 капки на
половин литър вода. В краен случай капките могат да се приложат и пряко върху
наранените участъци от тялото.
Ето и един забавен случай с лекуване на животно от материала на
английския Бах-център:
Едро санбернарско куче било много чувствително към изстрели. Това
не би било трагично, ако то не живеело на село, в област на интензивно
ловуване. Против неговия страх бил използван мимулус с водата за пиене и
резултатът бил отличен. Смешното било изиграно във второстепенната роля: две
мишки от къщата пили през нощта от водата на кучето и след няколко дни
започнали да се разхождат безстрашно в къщата. Всеки опит да бъдат прогонени
оставал безуспешен. Един път господарката на кучето се приближила до едната
мишка и извикала силно. Мишката се обърнала и погледнала спокойно жената, после
захапала коричка хляб и невъзмутимо се отдалечила. До това състояние се е
стигнало вероятно от въздействието на мимулуса заедно с алкохола на есенцията,
които отстранили задръжките на малките животни.
Ж. Лечението с цветове при растения.
След издаването на книгата на Томкин върху „Тайния живот на
цветята" ние знаем, че и растенията могат да страдат от шок, страх,
малодушие, нерешителност и т.н. Събитията, като пресаждане, изсъхване, падане
и други се понасят по-лесно при прилагане на цветовете на д-р Бах. В основни
линии комбинацията съдържа като основа капките за спешна помощ с добавка на
други есенции, които са показани за съответната ситуация.
Нападнатите от вредни насекоми растения оздравяват чрез
прилагането на горска ябълка и бутрак, като последният се прилага срещу
неразположението, което биха могли да почувстват. Габърът придава нови сили на
уморените, болни и повехнали растения.
Следните три комбинации са се утвърдили всред последователите на
д-р Бах и любителите градинари. Десет капки от концентрата на всяка есенция се
капват в голяма кана за поливане.
Комбинация за поощряване на растежа
за
семена и разсад:
Лоза: помага да се пробие твърдата обвивка на
семената.
Габър: дава допълнителни сили за усилията при
растежа.
Маслина: помага да се преодолее изтощението от
процесите на покълването и растежа.
Капки
за спешна помощ:
действа срещу всички отрицателни въздействия на околната среда.
Градинска комбинация:
Киселица; срещу насекоми от всякакъв вид.
Орех: помага при прехода от една фаза на
растеж в друга.
Капки
за спешна помощ:
действа срещу всички отрицателни въздействия на околната среда.
Комбинация
за отрязани цветя:
Орех: за смяната на обстановката.
Шипка: срещу увиснали цветове, особено през
зимата.
Капки
за спешна помощ:
срещу всички отрицателни въздействия на околната среда.
VІІ.
ГЛАВА
ВЪПРОСИ
И ОТГОВОРИ
Въпрос: Ако изям пресните цветове на европейския улекс, ще
получа ли същото действие, както от есенцията на същите по д-р Бах?
Отговор: Не. Изяждането на физическите цветове действа на
физическото тяло, например върху проводящата система на сърцето. Есенцията от
цвета на европейския улекс е от фино вещество и действа на фините нива на
човека - в случая уравновесяващо върху чувството за примирение.
Въпрос: Необходимо ли е при всички случаи да се осъзнава и
разбира собственото душевно състояние, за да подействат цветовете?
Отговор: Не. Както показват успешните резултати при децата,
растенията и животните, необходима е само нагласа на неутралност, откритост и
съдействие, за да се осъществи въздействието. Въпреки това е добре, по
възможност да се запознаваме с принципите на предписаните цветове.
Въпрос: Може ли да се постави диагноза по стремежа към
положителните качества или трансформираните състояния на цветовете по д-р Бах?
Отговор: Не. Цветовете помагат само тогава, когато
отрицателното душевно състояние е остро или предстои да се обостри. Понеже
цветовете само възстановяват загубеното равновесие, няма смисъл да се прилагат,
докато съществува хармония. Така например, не можем да взимаме джел
предварително, за да се предпазим от ревност, която някога в бъдеще можем да
изпитаме.
Въпрос: Каква е разликата между основни и помощни средства?
Отговор: Основните или типови средства отговарят на
потенциали, които са заложени в характера на личността и които могат да станат
необходими в известни периоди от живота. Помощните средства помагат на
личността да възстанови хармонията при състояния, които не са характерни, но са
преходни и остро отрицателни: например нетърпение пред пътуване или натрапливи
мисли пред съдебен процес. Всичките 38 цвята на д-р Бах могат да бъдат
използвани както като основни, така и като помощни средства.
Въпрос: Трябва ли в хода на едно лечение с цветове винаги да
се стига до начална реакция, т.е. до едно засилване на чувствата?
Отговор: Не. Началните реакции всъщност са редки и зависят от
ситуацията и характера на пациента. По принцип, началните реакции трябва винаги
да се оценяват положително, понеже те още веднъж подчертават проблема и по този
начин засилват стремежа към промяна. Ето и някои примери:
Разведена
от много години жена, която обаче не е приела и осмислила правилно този развод,
след първото приемане на капките се чувства временно твърде зле. Тя осъзнава
болезнено, че не би искала да преживее още веднъж нещо от рода на предишния си
брак. Въз основа на това решение тя възприема модели на поведение, които я
предпазват от повторението на подобна ситуация.
Собственик на издателство получава след първото взимане на капките
силен грип, който го приковава към леглото за десет дни. Точно това той не си е
позволявал много години наред, от страх да не изостави работата си в издателството.
Английският лекар д-р Алек Форба е наблюдавал, че пациенти, които
твърде рязко преминават от лечение с психофармацевтични средства към капките по
д-р Беч понякога се оплакват от реакции, като световъртеж, главоболие, моторна
възбуда и колебливост на настроението. Според неговия опит това не са начални
реакции спрямо цветовете на д-р Бах, а абстинентни явления от рязкото
прекъсване на психомедикаментите.
Въпрос: Какво можем да направим, когато настъпи
силна начална реакция?
Отговор: Тук често пъти може да помогнат капките за
спешна помощ. Те се взимат според нуждата няколко пъти дневно в продължение на
няколко дни. В екстремни случаи, които са доста редки, се препоръчва да
се прекъсне приемането на цветовете за един-два дни и след това да се продължи
отново лечението, евентуално с намалена доза. По-добре е обаче да се издържи на
първата реакция, която представлява лечебна душевна криза. Досега всяка лечебна
криза е преминавала за кратко време.
Въпрос. На какво може да се дължи факта, че след
редовно приемане с желание на комбинация от цветове внезапно пациентът отказва
да приеме дори една капка от нея?
Отговор: Обикновено това се дължи на достигането на
максималното действие на комбинацията. Цикълът е завършен. Някои пациенти
„загубват шишенцето" в този момент, то пада и се счупва, или те просто
забравят да взимат капките.
Въпрос. Какво може да се направи, ако лечението
след известно време не дава резултат и човек придобива чувството че няма
напредък?
Отговор: Едуард Бах препоръчва цветовете на джела и
на клонестата овсига като средства за проправяне на пътя. Джелът е подходящ за
отворения навън,. енергичен тип. Клонестата обсига се препоръчва за
по-пасивните натури. Освен това се е утвърдил гарванският лук, като общ
катализатор и „интегратор на личността". Ако след първоначалното
въодушевление пациентът внезапно е обезкуражен и несигурен в успеха, горчивката
възстановява увереността, че трудностите ще бъдат преодоляни.
Въпрос: На какво се дължи наблюдаваното явление, че след
няколкомесечно лечение с цветовете на д-р Бах и постигането на успех, пациентът
внезапно прекъсва лечението?
Отговор:
Вероятно
той е достигнал чрез лечението до решаването на свой сьществен проблем, което
налага основни промени, като например прекратяването на партньорство. Тази
промяна той не може или
не иска да приеме в този момент.
Въпрос: Еднакво ли действат есенциите от цветове на всички
континенти и във всички климатични зони?
Отговор: Опитът показва, че в Индия, Австралия,
Северна и Южна Америка есенциите имат същия успех, както в Европа. Причината за
това се крие в обстоятелството, че душевните чувства, които се повлияват от
есенциите, например любов, омраза, вина и съжаление, са универсални за всички
хора по света.
Въпрос: Двама различни лечители по системата на
д-р Бах ми предписаха в един и същи ден две различни комбинации от цветове.
Някои от цветовете в тях съвпадаха, други бяха съвсем различни. Погрешна ли е едната
от комбинациите?
Отговор: При условие, че двамата лечители са
приблизително еднакво квалифицирани, вероятно и двете диагнози са правилни.
Всеки диагностичен процес представлява енергийна комуникация между
два индивида. Затова всеки диагностик възприема определени страни от характера
на пациента, и то тези, които сам е изживял или осмислил; точно там той може
най-добре да помогне на другия и затова препоръчва съответните цветове.
Понеже всеки човек едновременно има няколко проблема, двете
диагнози могат да бъдат подобни, но не напълно еднакви.
Получава се и така, че един лечител възприема повече по-проявените
процеси, докато друг осъзнава повече подпраговите. В този случай и двамата
лечители могат да стигнат теоретично до правилна диагноза, макар и по различен
път.
Пациентът трябва винаги да се лекува само от един лечител в
определено време. В противен случай се внася много неспокойствие в енергийния
процес и объркване в развитието.
Въпрос: Две жени от кръга на моите познати се
оплакват от хронична лека кашлица, която от години не могат да. излекуват.
Първата от тях получи гарвански лук и пъпка от конски кестен. Втората получи от
същия лечител бук, мимулус и калуна. Действат ли и петте цвята против
хроничната кашлица?
Отговор: По принцип не. Понеже цветовете на д-р Бах
не са предназначени за лечение на телесните признаци, а за уравновесяване на
дисхармоничните душевни процеси. Независимо от това, всеки цвят може да действа
непряко срещу хронична кашлица, като съответстващото му душевно състояние
причинява кашлицата.
При първия случай причината е била в шокиращо преживяване през
младите години (гарвански лук). Но от това тя не е направила своите изводи
(пъпка от конски кестен). Затова тя винаги отново попадала в подобни шокиращи
положения, които след това трябвало да „изкашля".
Втората жена е била много чувствителна от една страна (мимулус), а
от друга - особено критична спрямо другите (обикновен бук) и при това твърде
егоцентрична (калуна). Ежедневните преживявания с другите, които отнасяла към
себе си, трябвало да „изкашля" вечер.
Въпрос: Откакто взимам от цветовете на д-р Бах, съм
по-чувствителна отпреди и реагирам особено силно на атмосферни смущения и
промени на времето. На какво се дължи това?
Отговор: Понеже цветовете по д-р Бах разширяват обхвата на
съзнанието човек възприема много неща, които по-рано не е усещал, като реагира
според своя тип. Към това трябва да се прибави и обстоятелството, че фазите на
усилена вътрешна активност и душевно преустройство се съпровождат и с външна
лабилност. Тези фази са много ценни, защото именно в тях се извършват
промените. Ако ги осъзнаем като положителни стадии на преход, ще намерим
веднага и верните средства и пътища за овладяването им. Един цвят от подбора на
д-р Бах, който помага на някои хора при промените на времето, е този на
едногодишната хрущялка.
Въпрос: Моята приятелка използва цветовете на д-р Бах за
лечение на банални бързопреходни и незначителни оплаквания, например когато
сутрин се е събудила с лошо настроение или когато се чувства виновна за грубото
отношение към дъщеря си. Целесъобразно ли е това и не отслабва ли по този начин
действието цветовете при сериозни случаи?
Отговор: Не може да се отговори категорично с да или не.
Защото това е въпрос на вътрешна нагласа и на съзнание, доколко често и в какъв
размер може да се търси помощ.
По принцип няма противоречие в това, временно
появяващите се отрицатели състояния на душата да се довеждат в равновесие чрез
цветовете на д-р Бах. Последният казваше: „толкова е просто: когато мръзнем,
трябва да облечем нещо топло; ако сме гладни, трябва да хапнем нещо; ако се
събудим сутрин без вяра в себе си, трябва да вземем няколко капки от
лиственица".
Въпрос: Днес се говори толкова често за рак и за други
страшни болести. Ужасно се страхувам, че мога да се разболея от тях. Няма ли
някой цвят от системата на д-р Бах срещу този страх?
Отговор: Да, и то няколко. Страхът е изобщо една от главните
причини за болестите. Продължителният страх ни изолира все повече и повече от
нашата душа, а с това и от божествения поток от сила, който ни дава естествена
устойчивост срещу болестите. Може да се каже общо, че както срещу всички
страхове, така и срещу страха от рак се е утвърдило прилагането на мимулус. Но
този страх не трябва да се схваща изолирано, а в съответствие с характера ни
трябва да се подбере комбинация и лечението с нея да продължи известно време.
Въпрос: Взимам от няколко седмици цветове по д-р Бах, по
повод депресивни промени в настроението и вътрешно напрежение. Настроението ми
се подобри, но получих внезапно кожен обрив и бяло течение. Смятам да спра
капките, защото те явно не ми понасят. Правилно ли постъпвам?
Отговор: Не. Вие сте попаднали в недоразумение, като отдавате
на лечението с цветове, състоянията, които сте наблюдавали при дългогодишния си
опит с обикновени медикаменти.
Есенциите действат коренно различно от
медикаментите. Те служат на духовното, душевното, но
и на телесното пречистване и развитие. Промените на вашето настроение, появата
на кожния обрив и на бяло течение показват, че процесът на пречистване е в ход
на всички нива. Ако издържите още малко, телесните явления на пречистване скоро
ще преминат.
Помислете
си също, че състояния, които са се натрупвали години наред, не могат да бъдат
разградени за два-три дни. Въоръжете се с търпение и наблюдавайте своя процес
на пречистване и избистряне с интерес и любов. По този начин вие ще го
ускорите.
Въпрос: Боледувам от стомашно заболяване, което е
наследствено в семейството ни. Лекарите казват, че трябва да се примиря с
него. Има ли изобщо смисъл да опитам лечение с цветове?
Отговор: Да, при всички случаи. Вместо да действате
пряко срещу заболяването, вие можете чрез цветовете да го атакувате на друго
ниво. При това ще разберете, какво се крие зад болния ви стомах и какви
слабости у вас и семейството ви са свързани с това състояние.Дори когато
определени свойства на характера са „заложени в семейството", не трябва да
се примиряваме с това. Напротив, те са едно предизвикателство в развитието на
собствената личност. Ако осъзнаете това, вие ще имате друга нагласа за вашето
заболяване, ще го понасяте по-лесно и вероятно ще получите и значително
подобрение.
Въпрос: (зададен от член на религиозно общество).
Нашият водач казва, че трябва да се откажем от собственото Аз, за да се слеем с
космическата енергия. Какъв смисъл би имало тогава, да работим върху характера
си чрез цветовете на д-р Бах? Не е ли по-лесно просто да пренебрегваме грешките
си и само да следваме указанията на водача си?
Отговор: Това днес е твърде разпространена заблуда.
Можем да се откажем от нещо, което вече притежаваме, но не и от това, което още
не се е разбило. Всичко
онова, което пренебрегваме, т.е. към което не насочваме съзнателна енергия, не
може да се развива и остава неподатливо. Повечето религии са единодушни, че
избраната от нас самите задача на тази планета се състои преди всичко в това,
да развием личността чрез просветление на съзнанието и признаване на божиите
закони така, че всеки по собствен начин да влага своя принос за добро - на
по-висшата общност. Чрез събраният в този процес опит личността ще се усъвършенства
все повече и повече ище развива в себе си това, което д-р Едуард Бах нарича
добродетели.
В този път на развитие личността може да се ръководи от водачи, но
същевременно трябва да следва своите вътрешни закони. Защото само чрез
връзката между собствената извисена личност и собствената душа е възможно
истинското общуване с Бога. Само така може да се осъществи „сливането с
Космоса".
Въпрос: В хомеопатията се откриват все по-нови
средства, които по времето на Ханеман още не са били известни. Може ли
системата на д-р Бах също да се разширява?
Отговор: Не. Едуард Бах каза малко преди смъртта
си, че неговата система от 38 цветове съдързка всички съществени колективни
душевни състояния и затова е завършена. На това изключително колективно ниво
естествено не може да има нищо ново. Затова системата на Едуард Бах не може
нито да се разширява,нито се нуждае от допълване.
Въпрос: Подобно
на други висши лечебни методи, също и при системата на д-р Бах възниква
неизбежния въпрос за плацебо-ефекта.
Отговор: Сигурното действие на цветовете при
„несъзнателните" животни, растения, както и при кърмачетата, би трябвало
да убеди дори и недоверчивите, че не се касае за внушение, а за пряко
въздействие, макар и от фин разред.
Въпрос: Повлиява ли трептението на едното шише другото,
когато две шишета са поставени отворени едно до друго?
Отговор: Не. Няма разлика дали шишетата стоят едно до друго
отворени или затворени.
Въпрос: По невнимание докоснах с език пипетката от
шишенцето с есенцията. Ще се отрази ли неблагоприятно това на съдържанието?
Отговор: Не. Енергийната същност на концентрата от
цветове не се влияе от това.
Въпрос: Някои хора твърдят, че наченатото шише с концентрат
може да се долива непрекъснато с бренди, без да отслабне действието на
есенцията и така шишето може да се използва вечно. Вярно ли е това?
Отговор: Не. Тук има явно недоразумение. Цветните концентрати
имат неограничена трайност при нормално съхранение, но само при тяхното
оригинално, хармонично приготовление.
Въпрос: При изготвянето на моето шише за приемане
капна една капка повече поради невнимание от шишето с концентрата. Не става ли
с това разтворът в шишето за приемане много силен или въпреки това мога да го
използвам?
Отговор: Можете да го употребявате. Понеже водата в
шишето за приемане е само носещо вещество за цветната енергия и при цветовете
на д-р Бах не може да има сбръхдозиране, точният брой и големина на капките от
концентрата не са решаващи за тяхното действие. Това се доказва и от опита с
различни концентрации по европейската и английската метрична система на
комбинациите от цветове.
Въпрос: Говори се, че есенциите от цветове могат
да се предписват според хороскопа на пациента. Правилно ли е това?
Отговор: Не. Понеже всеки случай и всяко явление са единствени във всеки
момент, оптималната диагноза се поставя само в момента на контакт между
пациента и лечителя. Всички останали опити са налучквания, които повече вредят,
вместо да носят полза.
Въпрос: Смущават ме моралните оценки, които лесно могат да
бъдат свързани с диагнозата по д-р Бах. Не е ли възможно това да се оформи
по-неутрално?
Отговор: Този въпрос има два аспекта. Сигурно е, че никой няма
право да оценява поведението на другите, понеже никой не знае какви вътрешни
закони следва другата душа. Както казва д-р Бах, „лошото е само нещо, което
първоначално е било добро, а сега е на погрешно време и място". Това не
значи, че трябва да си затваряме очите пред явно разрушителните характерни
черти на другите и да пазим благопристоен неутралитет. Защото и това поведение
е всъщност също деструктивно. Ако приемем живота на тази планета като гигантски
взаимен процес на познание и съзряване, тогава всеки човек трябва не да
отблъсква, а да подпомага този процес и то не само в своя полза, но и в полза
на другите и на цялата Висша общност. Това значи също, че трябва да реагираме
по съвест и ангажирано срещу рушителното поведение на другите, за да им дадем
шанс за познание и промяна, които всъщност те подсъзнателно търсят.
Въпрос: Действат ли по-добре есенциите от цветове, ако се
прилагат под формата на инжекции?
Отговор: Не. Понеже те действат на по-висши нива от енергия,
инжектирането им във физическото тяло няма да даде никакво предимство.
Напротив, тази сравнително груба форма на приложение би била напълно противна
на техния начин на действие и трябва категорично да се отхвърли.
Въпрос: Може ли есенциите от цветове по д-р Бах да се
доставят за алкохолици без съдържание на алкохол?
Отговор: Способът на производство на оригиналните концентрати
не допуска това. Въпреки това може да се постигне почти безалкохолно приемане
на есенциите по следния начин:
При производството на шишето за приемане се
използва за консервиране плодов оцет (вместо алкохол). Ако капнем 2 капки от
концентрата в шише за взимане с вода и оцет (общо 30 мл.), алкохолното
съдържание се свежда до около 0,16 процента. При взимането капките не се капват
пряко върху езика, а в чаша с минерална вода или с плодов сок. Тогава алкохолът
е намален до минимум и освен това вкусът му е маскиран от охладената течност за
пиене
Д-р Едуард Бах - Виден английски лекар с
огромна клиентела и клиника на Харли стрийт - създава своя метод за лечение с
настойки от цветове на 38 растения малко преди Втората световна война, но
истинският му триумф датира от началото на 50-те години.
Понастоящем на три континента - (Западна)
Европа, Америка и Австралия - е създадена мрежа от Бах-центрове, които издават
свой бюлетин (ВАСН-NEWSLETTERS) и съдействат
при диагностицирането и лечението на десетки милиони пациенти.
Книгата на Метхилд Шефеп, която разяснява как
всеки може сам в домашни условия да прилага Цветолечението по метода на д-р
Едуард Бах, за единадесет години (1981-1992) е претърпяла само в Германия
осемнадесет издания. Българският превод е по последното, най-пълно, 18-то издание.
Превод Павел Жилко