вторник, 21 февруари 2012 г.

Сродни души

СЛЕДИТЕ НА ДУШИТЕ - МАЙКЪЛ НЮТЪН

Времето между първата и втората среща със съвета е период на обновление за душата. Всъщност развитието ни като ефирни същества е започнало в безплътните селения на духовния свят преди начало­то на преражданията ни. Вътрешната ни същност е уникално индивидуална, но важна част от духовния живот между преражданията е посветена на общува­не с други същества. И така развитието ни като души се превръща в колективен процес. 
Отчасти чув­ството за общност се утвърждава чрез връзките, които имаме помежду си в материални реалности ка­то земната. По време на физическия живот близост­та, която душите изпитват помежду си, е подложена на сурови изпитания чрез кармичните предизвикателства, които срещаме в човешките си тела. Това прекъсване на блаженото безплътно съществуване е средство, чрез което духовните учители разширяват нашата съзнателност.

Слушал съм много интригуващи любовни истории от минали прераждания на духовни партньори, които прекосяват времето и пространството, за да се срещнат отново в живота. Ето няколко примера:
Когато любовта е измъчвана: от похотлив вожд на клан в каменната ера, който често отвличал партньорката на клиента ми, а после я връщал обратно. Когато любовта е отнета: от робиня в древния Рим, която носела храна на гладиаторите и се влюбила в един от тях. Плененият боец се заклел на клиентката ми, че ще я обича вечно, в нощта, преди да загине на арената.
Когато любовта е жестока: към един коняр, пребит до смърт през средновековиедю от благородник, който го видял с дъщеря си на мястото на тайните им срещи.
Когато любов та е героична: преди три века полинезиец се удавил няколко часа след сватбата си, когато буря потопила кануто на младоженците, но клиентът ми успял да спаси своята партньорка.
Когато любовта е убийствена: клиентът ми, герма­нец от осемнадесети век, пронизал с нож съпругата си от ревност и гняв, защото се носели слухове за изневя­ра. Несправедливо обвинена от клюкарите, преди да издъхне, тя го уверила, че е невинна и обича единстве­но него.
Когато любовта не прощава: завърнал се ветеран от гражданската война презрял съпругата си, клиентката ми, която се омъжила за неговия брат година след като ветеранът бил официално обявен за загинал.

Всяка от изброените двойки днес има щастлив брак. Изпитанията в миналите прераждания са ги подготвили за следващите и укрепили връзката им като партньори. Чрез регресия към минали епохи се получават интересни сведения за отношенията на партньорите в предишни животи, но спомените за това, което им се случва между преражданията, предлагат доста по-широка перспектива за тези връзки.
Има много различни изпитания, свързани с любовта. В някои прераждания сме имали дълъг и щастлив живот с вечните си партньори, а в други сме прекъсвали връзките с тях или сме били разочаровани от постъпките им. Понякога трудният съвместен живот помрачава любовта. Времето, прекарано заедно с партньорите, ни носи радост и болка, но се учим и от двете. Винаги зад сериозните събития, засягащи връзките ни в живота, се крият кармични причини.

Имах клиентка на име Валъри, която преди два века е била красива китайка. В този живот отблъснала веч­ния си партньор, защото спорел с нея и не я обсипвал с ласкателства както много други. „Освен това, сподели валъри, беше толкова невзрачен и грубоват, че се сраму­вах да излизам с него, защото се безпокоях какво ще си помислят хората. От гордост, гняв и чувство, че не ме ценят достатъчно, се омъжих за красавец, който задо­воляваше капризите ми. Загубих щастието, което можех да имам."
В следващия си живот през деветнадесети век в Америка Валъри е била дъщеря на индиански вожд от племе­то Чероки, който я принудил да се омъжи за сина на друг вожд, за да постигне мир. Този мъж я отблъсквал физически и направил живота й непоносим, след като се при­мирила с желанието на баща си. Отхвърленият парт­ньор от Китай бил същият воин от племето й, когото обичала. При завръщането си в духовния свят след смъртта на индианката Валъри ми каза: .
„С любимия ми можехме да избягаме заедно, но освен че подобна постъпка криеше много рискове, нещо ми подсказваше, че трябва да се примиря със съдбата си. Сега разбирам, че това е било изпитание. Понякога жестоко нараняваме човека, (който ни обича, а същевременно и себе си. Животът ми в племето Чероки бе урок за мен, след като в Китай бях твърде горда и суетна."
Времето, прекарано с „неподходящ" човек, не е загу­бено. Може би връзката е предначертана. Всъщност е възможно в духовния свят да видите тази душа в съв­сем различна светлина. Така беше с мъжа, за когото клиентката ми е била принудена да се омъжи като индианка. Душата му принадлежи към група, съседна на нейната. Любимият на Валъри от двата й предишни живота сега е неин съпруг. Трябва да добавя, че Линда, която е най-добрата приятелка на Валъри днес и член на духовната й група, е жената за която по-късно се оженил любимият й воин от племето Чероки. След сеанса ни Валъри с усмивка сподели: „Сега разбрах защо се чувст­вам малко неспокойна, когато Линда е край съпруга ми."

Преди да продължа, струва ми се добра идеята да направя малко отклонение за вълшебния миг на срещата с духовен партньор. В предварителния си разговор с кли­ент разпитвам за минали и настоящи връзки, които са оказали някакво влияние в сегашния му живот. По този начин добивам представа за героите на пиесата в съзна­нието му, която ще гледам от първия ред.
В състояние на дълбок транс стават ясни много ду­ховни връзки. Партньорите на клиентите ми се оказват техни любими, близки приятели, роднини, наставни­ци или колеги. Отношенията ни с хора в живота могат да бъдат най-различни и обикновено са не само с души от собствената ни група, а и от други. Повечето клиенти изразяват силно желание да открият тези връзки в настоящия си живот, въпреки че вече имат представа кои са партньорите им.
В общ смисъл любовта е привързаност, която прие­ма различни форми в живота. Духовната връзка с парт­ньорите ни съществува винаги, независимо от ролите им. Във всеки живот се свързваме с хора на много нива, за да усвоим множество кармични уроци. Когато между приятели се появи пламък, отношенията им биха могли да прераснат в любов, но без искрено приятелство любовта е невъзможна. Това е доста различно от повърх­ностно увлечение, при което в нас се прокрадват съмне­ния дали връзката има някакъв смисъл. Без доверие ин­тимността страда и връзката не може да бъде трайна. Любовта е приемане на несъвършенствата на нашите партньори. Истинската любов ни прави по-добри, отколкото бихме били без тези хора в живота си.

Мнозина търсят щастие единствено в любовта. Всъщност щастието е състояние на съзнанието, до ко­ето трябва да достигнем, без да бъдем зависими от никого. Най-съвършената любов е между хора, постиг­нали щастие, чиято обич е напълно безрезервна. За да се съхрани любовта, са необходими усилия. Попадал съм на много разведени клиенти, които откриват, че първите им съпрузи са били техните вечни партньори. Това озна­чава, че е било нужно да се постараят повече и нещата биха потръгнали.
От друга страна, възможно е поради някаква причина да срещнем вечния си партньор по-късно в живота. По-някога сродните души се разделят за едно-две прераждания „С партньора ми бяхме започнали да ставаме твър­де зависими един от друг и имахме нужда известно вре­ме всеки да се развива самостоятелно." често чувам подобни обяснения за временна раздяла на близки души. Всяка епоха на Земята е различна, що се отнася до от­ношенията и преживяванията, които имаме с партньо­рите си. Но всеки живот с тях се гради върху опит от предишни.
Научаваме ценни уроци дори от прекъснати връзки. Важното е да продължаваме напред в живота. Преди сеансите някои клиенти споделят, че истинската любов сякаш им убягва. След сеанса обикновено разбират при­чината за това. Ако подходящият човек не се появи, бихме могли да живеем с разбирането, че сме тук, за да усвоим други уроци. Погрешно смятаме, че хората, кои­то избират да живеят сами, са самотници, когато всъщ­ност имат богат, спокоен и пълноценен живот. Обвър­зването с някого, към когото нямаме чувства, само за да не останем сами, често ни прави по-самотни, отколкото бихме били без него. Както се пее в песента, „Да бъдеш влюбен в самата любов, е заблуда". Подобна любов е илюзия, защото е породена от мания на всяка цена човек да има връзка. Ако вечният партньор трябва да се появи в живота ни, това ще се случи, често когато най-малко очакваме.

След дълги години общуване с души, завръщащи се в духовния свят, успях да класифицирам връзките между тях. Мисля, че поставянето на сродните ни души в една от трите категории помага да разберем ролята им в драмата на живота. Водачите ни и духовните същест­ва, които идват от зони, далечни от нашата, не са включени в тази класификация.

Вечни партньори
Вечният партньор, или най-близката сродна душа, чес­то се явява важна личност в живота. Може да бъде съпруг, брат или сестра, добър приятел или понякога родител. Никоя друга душа не е по-важна за нас от веч­ния партньор и когато клиентите ми описват живота си в такава близост, повечето твърдят, че връзката значително обогатява съществуването им. Един от ос­новните мотивиращи фактори душите да се прераждат е възможността за израз във физическа форма. Това оп­ределено се харесва на вечните партньори. Понякога, ако са по-напреднали, разменят половете си в някои живо­ти. Повечето души избират единия от двата пола в 75 процента от преражданията си.

Понятието „вечен партньор" не бива да се смесва с термина „сродна душа", каквито са всички членове на една група, общуващи помежду си като приятели. Ня­кои наричат главния си партньор „истински", което е подходящ термин, стига да не омаловажава връзката с останалите от групата. Различията между специалис­ти в моята област по отношение на терминологията са по-често символични, отколкото съществени, но има друга концепция, свързана с вечните партньори, която ме смущава.
Неколкократно са ми задавали въпроса, дали описани­ята ми на връзката между вечни партньори и твърде­нията за духовната двойственост имат нещо общо с теорията за души близнаци? Отговорът ми е - не. Вече споменах за способността ни да разделяме духовната си енергия и да живеем паралелно в няколко тела, въпреки че повечето души не избързват с обучението си по този начин. Обясних и защо оставяме известен процент енер­гия в духовния свят като наше точно копие, когато се прераждаме. Почти всички души постъпват така, в ко­ето се изразява тяхната двойственост. Откритията ми за вечното партньорство и раздвояването на енер­гията нямат връзка с идеята за души близнаци. Не мога да налагам мнението си, но, откровено казано, не съм попаднал на нищо, което да подкрепя тази концепция.

Доколкото разбирам, според теорията за души близ­наци вие и вашият двойник сте създадени в един и същ момент от енергийно яйце, което се е разделило на две части и те ще се съединят отново едва след края на кармичните си прераждания. Помня случаи като 26, в който клиентката ме увери, че никога не се създават две еднакви души. Всяка енергийна частица е уникална в  своята цялост. Освен това теорията ми се струва нелогична, защото какъв би бил смисълът да имаме духовен партньор, с когото не можем да работим заед­но, за да усвоим кармичните си уроци, а ще се срещнем едва когато станем съвършени? Вечно или истинско, духовното партньорство съществува, за да си помага­ме взаимно да постигнем целите си, а не за да бъдем двойници.

Пряко свързани души
Връзката с вечния партньор е най-важна, но останали­те души в общностната група също могат да бъдат наречени партньори. Между всички членове на една общ­ност съществува приятелска близост. Те имат разли­чен характер и дарби, които взаимно се допълват, както става ясно от подбраните случаи. Обикновено в рамките на самата общностна група се оформя тесен кръг души, които са особено близки и представляват важна опора в живота едни за други. Броят им може да бъде различен, но най-често между три и пет.
Въпреки че душите от всяка общност са започнали развитието си едновременно, всяка от тях е достигна­ла до различно ниво. Това зависи главно от мотивиращи фактори за напредък като таланта. Всяка душа притежава определени дарби, на които приятелите й могат да разчитат при преражданията. Много от членовете на групата се отделят, за да започнат специализация в различни области, но не загубват връзка помежду си.

Косвено свързани души
Към тази категория спадат души от други групи, нами­ращи се в духовна близост с нашата. Както споменах в пета глава под фигура 1, вторичните групи около основ­ната понякога наброяват над хиляда души. Много от тях се обучават в съседни класни стаи. Някои души от съсед­ни общности могат да бъдат избрани да работят с нас и да ги срещаме в много прераждания, а с други пътища­та ни се пресичат само за кратко. Доста често родите­лите ни принадлежат към близка общностна група.
При общуването в духовния свят, както и контактите във физически животи е възможно връзките ни с души от съседни групи да бъдат незначителни или да няма такива. В по-общ контекст всички души във вто­ричната група са свързани по един или друг начин, но според клиентите ми не са близки партньори. Въпреки това образуват огромен театрален състав и всеки от актьорите може да участва в някое от бъдещите ни представления. Понякога душа от близка група има осо­бена черта, която се оказва необходима за кармичния ни урок. Най-често тя се преражда в човек, който оказва силно влияние върху нас с положителната или отрица­телната си енергия. Това се определя от предварително споразумение между всички страни и водачите им, като се преценяват предимствата и недостатъците на няколко различни роли.
Участието им може да бъде съвсем кратко. Навярно читателят си спомня за случката на автобусната спирка, разказана в случай 39. Вероятно подкрепата, дадена на жената в този случай, е спонтанна постъпка. Мисля, че клиентът ми и непознатата не са свързани души. Ще цитирам един пример за кратък положителен контакт, разказан от клиент, който очевидно е срещнал душа от съседна група:

„Вървях сам по плажа, изпаднал в отчаяние заради уволнени­ето ми от работа. Отнякъде се появи един човек и започнахме разговор. Не го познавах и никога повече не го видях в този живот, но тогава дойде при мен и поговорихме непринудено. Неусетно му се доверих за всички свои проблеми. Той ме успокои и ми даде надежда за професионалното ми бъдеще. След около час си отиде. Сега разбирам, че е мой познат от друга духовна група. Срещата ни в онзи ден не е била случайна. Бил е изпратен при мен."

Но най-важни са контактите ни с нашите духовни партньори. Докато обмислях тази книга, доста хора на­стояваха да разкажа подробно поне една любовна исто­рия между вечни партньори. Понеже съм романтик, не можах да устоя на тази молба...

петък, 17 февруари 2012 г.

Карта на нивата на човешкото съзнание

САЙТ
 според Дейвид Хокинс*

Въпрос: Кога човек започва своето духовно търсене, наречено просветление?
Хокинс: Започва с това кой е и какво е – съвсем просто е. Цялата истина е в него. Нека използва доказаните във времето учения като пътеводители.

Дейвид Хокинс, доктор по философия и дипломиран психиатър, създава картата за нивата на човешкото съзнание (известна също като скала на съзнанието), за да документира духовната реалност, използвайки техника, наречена приложна кинезиология, базирана на мускулно тестиране. Изследването е научно доказано и публикувано в докторската дисертация на Хокинс със заглавие ‘Качествен и количествен анализ и калибриране (измерване) на нивото на човешкото съзнание’, едно подробно разглеждане на скалата на съзнанието и нейната значимост като основа на новаторската му книга ‘Сила срещу насилие: скритите детерминанти на човешкото поведение’ (1995 г.).
Накратко, всяко ниво на съзнание съответства на определено човешко поведение и разбиране на живота и Бог. Всяко ниво отразява съответстващото му поле от енергия, която съществува извън нашия триизмерен свят. Номерата на скалата представят логаритмичното измерване на нивото на човешкото съзнание и отговарящото на него ниво от реалността.

Според Дейвид Хокинс ние като хора живеем на доста различни нива на съзнание. Всички те могат да бъдат проверени чрез мускулно тестуване по логаритмичната скала от 1 до 1000. Той твърди, че всеки човек, всяко понятие, мисъл или обект, които са калибрирани на 200 или повече са позитивни (сила), а всичко по-надолу е негативно (насилие).

Таблица  на  нивата  на  човешкото  съзнание

Гл.точка-Бог
Гл.точка-Живот
Ниво:
Точки:
Емоция:
Процес:
Аз
  Е
 Просветление
700-1000
Неизразимост
Чисто съзнание
Всичко живо
Перфектен
Мир
600
Блаженство
Озарение
Един
Завършен
Радост
540
Спокойствие
Преобразяване
Любящ
Приятен
Любов
500
Уважение
Разкриване
Мъдър
Смислен
Интелект
400
Разбиране
Абстрахиране
Милостив
Хармоничен
Приемане
350
Опрощение
Трансцеденталност
Вдъхновяващ
Обещаващ
Готовност
310
Оптимизъм
Намерение
Даващ възм
Задоволителен
Неутралност
250
Доверие
Освобождаване
Позволяващ
Осъществим
Смелост
200
Утвърждаване
Разгръщане
Безразличен
Искащ
Гордост
175
Презрение
Възгордяване
Отмъстителен
Антагонистичен
Гняв
150
Омраза
Агресия
Отричащ
Разочароващ
Желание
125
Ненаситност
Робство
Наказващ
Плашещ
Страх
100
Тревога 
Отдръпване
Пренебрежит.
Трагичен
Скръб  
75
Съжаление
Униние 
Осъждащ
Безнадежден
Апатия
50 
Отчаяние
Отказване
Отмъстителен
Зъл
Вина
30 
Обвиняване
Разрушение
Презрителен
Мизерен        
Срам 
20
Унижение
Елиминиране

1. Срам (1-20)
Хората на това ниво се чувстват унизени, имат ниско самомнение и са параноични. Обикновено човекът, който вибрира на това ниво, усеща, че е изгубил себе си, желае да е невидим, чувства, че той не струва нищо. Някои хора на Срама стават твърде ригидни и/или невротични перфекционисти. Вибрирането на това ниво за дълги периоди от време води до елиминиране (на себе си или на другите) чрез самоубийство, превръщане в сериен убиец, изнасилвач, морален екстремист, който налага своите присъди върху другите. Човекът на ниво Срам приема живота за нещастие.
2. Вина (30)
На това ниво витаят угризенията на съвестта и чувството за вина. Използвани съзнателно или подсъзнателно да манипулират, те съответстват на определени форми на мислене и поведение. Обикновено са обявявани от обществото ни чрез публично наказание или сочене с пръст, от религиозните институции чрез преосмисляне на понятията ‘грях’ и ‘спасение’, актове на ритуални убийства за умилостивяване на по-висшите същества и т.н. Това ниво предизвиква разрушение.
3. Апатия (50)
Това ниво води до отчаяние и безпомощност. Хората тук са нуждаещи се и зависят от помощта на другите – такива са бездомните, бедните, възрастните. Заради това, че тази вибрация се усеща като ‘тежка’ и се възприема като товар от околните, много хора обикновено избягват тези, чието съзнание е на това ниво. Например виждаме как бедните и нещастните стоят встрани от обществото. Също така често попадаме на ситуации, в които възрастни са изоставени от собствените си семейства, защото на тях се гледа като на проблем. Това ниво се характеризира с отказване, което означава, че някой дава силата си на другите. Животът бива възприеман като безнадеждност.
4. Скръб (75)
Характерни за това ниво са чувства като съжаление, тъга и загуба. Много хора са тук във времена на загуби – на любов, приятелство, притежания, работа, пари и т.н. Последствията са оплакване, угризения, вкопчване в това, което се е случило. Хората на това ниво виждат униние и пустота навсякъде в света и в живота си, който възприемат като трагедия. Скръбта е по-високо ниво от апатията, защото тук е налице повече енергия, въпреки тъгата и загубата.
5. Страх (100)
Енергията на това ниво е ориентирана към безпокойството. Обичайните страхове тук са страх от отхвърляне, страх от провал, страх от несигурност, страх от промени, страх от остаряване, страх от смъртта, страх от непознати. Тези емоции често биват изпитвани от бизнесмените и политиците при изпълнение на плановете им. Страхът води до параноя и може да се превърне в обсебване. На това ниво човек вижда всичко несигурно като страшно и го преодолява чрез оттегляне. Така страхът възпрепятства личното израстване. Тук светът се възприема като плашещ.
6. Желание (125)
На нивото на желанието доминираща е ненаситността. Тук имаме хора, преследващи парите като крайна цел, която ще им осигури по-добър живот; тук са и самотниците, които искат да са в романтична връзка, вярвайки, че така животът им ще е пълен;  и търговците, провокиращи желания в човешкия ум чрез съблазнителни реклами и обещания за щастие при консумация на определени стоки; също и модната индустрия, използваща желанията за увеличаване на привлекателността – това са само някои от тях. Пристрастеностите са продукт на желанията, като например такива за храна, видео игри, забавления, секс, пазаруване, сдобиване  с пари и власт и т.н. Тук човек е впримчен в заробването, защото емоцията на желанието е безкрайна. Възгледът за живота е разочарование, което настъпва след като човекът не е могъл да постигне някое желание. Желанието е по-високо ниво от Страха, защото искането на нещо подтиква хората да действат, а не да се оттеглят  в ъгъла.
7. Гняв (150)
На това ниво емоцията е омраза. Гневът изразява себе си като негодувание, разочарование и дори отмъщение. Обичайните прояви на гнева в обществото са активизъм в подкрепа на дадени каузи (за опазване на околната среда, за правата на животните, за страните от третия свят, за бедстващите райони), борба за равноправие, участие в социални движения. На персонално ниво гневът се изразява в раздразнителност, сприхавост, избухливост. Позитивният аспект на гнева са постигнатите резултати от женските движения и други масови протести в обществото, а негативният аспект е нападателното поведение и умишленото нанасяне на вреда. Тук човек преживява агресията. Гледната точка е антагонистична, личността въстава срещу другите, недружелюбна е, враждебна и действа в опозиция.
8. Гордост (175)
Хокинс посочва презрението като доминиращо чувство при Гордостта, но има и други мнения. Например, че личното достойнство е по-подходящо тук, а презрението идва като резултат от него. В съвременното общество гордостта се подкрепя и се смята за позитивна – например гордостта да си част от група, институция, компания, нация, религия, раса. Обаче това води до двойствена гледна точка, която действа като невидима сила, разделяща хората. Например, нациите съществуват, защото хората идентифицират себе си повече с географското местоположение, отколкото с някаква обща, световна идентичност. Религиите съществуват, защото хората са привързани към вярата си в бог и в определени ценности, които водят до разделение. В личен план гордостта е основана на притежания и външни условия, но това е доста уязвима позиция, тъй като същите условия могат да бъдат променени във времето. Гордостта се изразява в отричане и високомерие. На нивото на Гордостта човек увеличава Егото си, вместо да има обективен поглед върху нещата. Живеенето се възприема като уморително.  В сравнение със Срама и Вината тук човек започва да се чувства позитивно. Обаче това е фалшив позитивизъм. Той зависи от външните условия като здраве, обществено положение или сила. А също е и източник на расизъм, национализъм и религиозен фанатизъм.
9. Смелост (200)
Тук ключова емоция е увереността. Това е разделителната линия между Силата и Насилието, където човек започва промяна чрез използване конструктивността на Силата вместо деструктивността на Насилието. Това е първата  точка на събуждане от спящото състояние. На по-ниските от това нива светът изглежда безнадежден, трагичен, плашещ, изискващ. Хората под 200 възприемат себе си като жертви, оставени на снизхождението на живота и обекти на насилие от външния свят.
На нивото на куража възприемаме света като вълнуващ и пълен с възможности. Тук човек преживява самостоятелността и започва активният му стремеж към израстване – където съществуват пропуски ще бъдат поправени. Например усвояване на нови професионални умения, ново образование, отдаване на лично усъвършенстване. Защото тук човек е способен да впрегне Силата, за да се справи с обстоятелствата в живота си. Хората на по-високите нива (над 200) осъзнават, че щастието им и живота им се намират в самите тях.
10. Неутралност (250)
Емоциите на това ниво са увереност и сигурност. Тук хората не осъждат, обективни са и виждат нещата такива, каквито са. Не са привързани към притежания, обстоятелства, резултати и могат да се справят лесно с трудностите. И да не успеят да получат нещо са доволни, щом се сдобият с друго вместо него.
Това състояние не е апатия – силата на неутралността идва от едно позитивно виждане, когато човек осъзнава неговите сила и способности и няма нужда да доказва нищо на никого. Апатията се корени в чувството за изоставеност от себе си и от света, а като резултат от това идват равнодушието и отегчението от всичко наоколо. Тук човек се освобождава от всичко и светът бива възприет като задоволителен. Покрай такива хора се живее лесно, обаче е трудно да бъдат ангажирани с определени идеи и каузи, защото са напълно независими от каквото и да е.
11. Готовност (310)
Тук оптимизмът е в прилично количество. На това ниво хората са отворени да правят всичко – те не са обвързани с мненията на другите, нито с ограниченията, които им поставят. Например, биха работили и по-ниско квалифицирана работа, ако не си намерят по-подходяща. Забележителната разлика между Готовността и нивата под нея е в желанието нещата да се правят добре (заради самото правене), отколкото просто да се правят. Някой на ниво Готовност може лесно да се съвземе от някой неуспех, лесно адаптивен е и искрено отворен към всеки. Постига успехите с лекота. Процесът, през който преминава човекът на това ниво, е намерение (да се прави каквото и да е). Животът се възприема като надежден. На това ниво се намират хората, които се справят извънредно добре в кариерите си и в бизнес начинанията, обаче тук следва въпросът дали тези хора инвестират енергията си по най-добрия начин.
12. Приемане (350)
Това е вторият ключов момент, в който човек напълно се събужда от спящото си състояние. Тук стои окончателното осъзнаване, че той е създателят на живота си, обратно на позицията някой друг или нещо друго да е отговорно. Той или тя осъзнава: 1) социалните конструкции в живота си като семейство, общество, нация, религия, професия, 2) способен/способна е да  отстрани ограничаващите вярвания, гледни точки и условия, с които е обграден/а и 3) може съзнателно да организира живота си над и отвъд тези социални конструкции. Характерно поведение на това ниво е приемането в противоположност на отричането, търсенето в противоположност на отсъждането на добро или лошо, мисленето в перспектива в противовес на краткосрочните планове, приемането на живота такъв, какъвто е в противоположност на съпротивата, както и стремежът към усъвършенстване и израстване. Доминиращата емоция  е опрощението. Процесът, който човек преживява е трансцедентността, издигането над това, пред което животът ни изправя. Светът се възприема като хармоничен.
13. Интелект (400)
Емоцията е разбиране и разумност. Човек търси много информация и я анализира до най-малките подробности преди да си направи изводи. Тук са Нобеловите лауреати, лидерите в науката и медицината, великите мислители. Обаче Интелектът попада в капана на прекаленото интелектуализиране на концепциите и теориите. Когато теориите се сблъскат и всеки аргумент е сам за себе си, се стига до блокаж и неспособност да се разрешат противоречията. Това води до разсеяност и несправяне с данните. Тук животът е смислен.
14. Любов (500)
Тук е безусловната любов – любов, която е чиста, решителна, непоколебима, неподчинена на външните условия. Това не е любовта, представена в масмедиите, основана на похотливост, желания, гордост, контрол, привързаност, привличане, ревност и притежаване. Въпреки че медиите често представят любовта и омразата като противоположности, омразата се корени във високомерната (желание за контрол/притежаване) и неистинска любов.
Уважението е главната емоция на нивото на безусловната любов. Тук дуалността вече  е илюзия и чувството, че всички сме свързани измества усещането за отделеност. Безусловната любов е освен към себе си и към всеки друг. Докато Интелектът работи със специфични данни, любовта обхваща цялото, увеличавайки по този начин възможностите за внезапно осъзнаване. Този аспект е свързан с интуицията. Процесът, през който се преминава тук, е разкриването. Светът се приема за добро място, няма разделение, страх или негативност. Хокинс твърди, че само 0.4 % (1 на всеки 250 човека) от населението някога са достигали до това ниво.
15. Радост (540)
Доминиращите емоции са спокойствие и състрадание. Това е вътрешната радост,  която всеки миг извира от самото съществуване, а не от някакъв външен източник. Това е нивото, което обитават светците, напредналите духовно, лечителите, великите художници, архитектите (които създават велики катедрали на принципа на свещената геометрия), вдъхновяващата музика и въобще всички форми на красотата. Тук хората се отличават с огромно търпение и непоколебим позитивизъм пред лицето на ужасни нещастия. Светът бива възприет като единство от съвършенство и красота. Налице  е мотивация за отдаване на себе си на самия живот, вместо на отделни хора. Извършва се метаморфоза (личността излъчва сияние), а третото око се отваря. Случват се т.нар. чудеса, когато някой е достигнал до такова съзнание. Близките до смъртта преживявания са духовно трансформиращи и позволяват на индивида бързо да стигне до тук, дори и да е временно. Сократ е пример за това ниво.
16. Мир (600)
Емоцията е блаженство. Тук вече няма разстояние между наблюдаващия и наблюдаваното. Това ниво се асоциира с опит, обозначен от такива термини като отвъдност, себереализация и Христово съзнание. Хората стават духовни учители, велики гении в своята област с огромно влияние върху цялото човечество, а някои работят анонимно за подобряването му. Те излизат извън обсега на традиционните религиозни структури и ги заменят с чистата духовност, от която водят началото си религиите. Всичко се възприема като взаимосвързано от една безкрайна и невидима сила. Процесът, през който минава човек, е озарение, а светът е възприет като  перфектен. Понякога светските дейности липсват напълно. Умът е съвсем успокоен, спрял е да работи с понятия. Тук се постига просветление, както и по-нагоре. Въпреки че светът  е същия, който виждат и другите, той става безспирно движещ се и изящно организиран еволюционен танц, в който приемането и източникът са изумителни. Хокинс твърди, че това ниво се достига само от 1 на 10 милиона. Той калибрира книгата ‘Курс по чудеса’ на около 600 (собствените си книги калибрира между 850 и 999). В присъствието на мира всички неща са възможни: любов, състрадание и опрощение. Това също е и нивото на кинезиологията.
(605) – Това е нивото на Кабала и Ауробиндо.
(610) – Нивото на Лао Дзъ и учението му.
(630) – Тук  е калибрирана фразата Ом Намаха Шивая.
(660) – Възприемането на себе си като самото съществуване.
17. Просветление (700-1000)
Това е максималната енергия, която може да бъде възприета от едно човешко тяло и нервната му система. Никога не е съществувал човек със съзнание, калибрирано по-високо от 1000. Емоцията е неизказаност или с други думи – неизразимост. Това е връхната точка от еволюцията на човешкото съзнание. Най-знаменитите личности в историята на човечеството са достигнали това ниво – Кришна, Буда, Исус, Майка Тереза. Тук тялото е просто средство, в което обитава съзнанието. Човешкото съществуване обхваща всичко и надхвърля времето и пространството. Процесът е изразен като чисто осъзнаване, а  светът просто ‘е’. В постигането на най-големия ни потенциал и живеейки по най-добрия начин, ние трябва да се стремим към най-високото възможно ниво, а именно към просветлението.
(705) – Нивото на Ригведа.
(700+) – Според Хокинс има 22-ма мъдреци, които са калибрирани на това ниво и по-нагоре. От тях 20 са на 800 или повече, от които 10 са на 900 и отгоре и един е на 990.
(740) – Мантрата Ом, като противоположност на Аум, което е сериозна промяна и се калибрира на крайно ниското ниво от 65. Тук също е и нивото на Новия завет, ако е включено ‘Откровението на св.Йоан’, както и нивото на Мохамед по времето, когато е писал Корана, преди да падне до 130, след като е хванал меча на 38 годишна възраст.
(760) – Мохандас Карамчанд Ганди
(780) – Сърдечната сутра и Лотосовата сутра
(795) – Бодхидхарма
(800) – Просветлен учител. Не се знае много за това ниво, но спасението на цялото човечество е главна грижа и задача.
(810) – Рамаяна
(840) – Азът е отвъд съществуването или в несъществуващото.
(850) – Висшия Аз като Логос. Това е и нивото на съвременния хиндуизъм, както и това на празнотата, единството, небитието, реалността като съзнание и реалността като осъзнатост.
(855) – Нивото на целостността
(890) – Хинаянският будизъм (малката колесница) и дзен будизма
(900) – На това ниво е бил будизмът през 6 век сл.н.е. Доктрината на тази религия се е влошила по-малко в сравнение с тези на другите религии.
(910) – Бхагаватгита
(930) – Езотеричното учение на Иисус Христос от 2 век сл.н.е., част от което е оцеляла в гностичните текстове.
‘След заминаването ми от тук ще се родят невежество и хитрост и ще ми припишат много думи, които никога не съм изричал и ще премълчат много неща, които съм изрекъл, но ще дойде ден, когато облаците ще се разсеят и слънцето на правдата ще изгрее, носейки спасение в себе си.’
Иисус, ‘Есейско евангелие на мира’
(970) – Упанишадите
(985) – Нивото на аватарите

Интересни факти:
- Концепцията и теориите зад тези опити се основават на над 20-годишен период на използване на разнообразни кинезиологични тестове и изследвания.
- Кинезиологията има почти 100% точност при всяко отчитане. Тя винаги дава отговорите  ‘да’, ‘не’, ‘лъжа’, ‘истина’.
- Мускулите отслабват при лъжа и увеличават силата си при истина.
- Опит с ябълка, торена с естествен тор и с ябълка, третирана с пестициди.
- Опит с изкуствен подсладител (на езика, държан в ръка, скрит в плик) всеки път показва мускулна слабост.
- Всичко, което беше ‘лъжа’, даваше слабост в мускула.
- Чрез този тест хората могат да определят дали конкретен човек е честен, дали да влязат в интимна връзка с някого, дали да ядат определена храна, дали да отидат на избраната почивка и т.н.
- Примерите за сила се свързват със здравето, а примерите за слабост – с болест. Всяка мисъл, дума, емоция и действие отговарят на един от двата примера. Във всеки момент ние се движим или към здравето, или към болестта.
- Колективно съзнание: тези опити показват, че има една по-висша сила, която свързва всички и всичко. Това означава, че истината не може да бъде скрита, дори ако разумът не осъзнава тази истина. Чрез тези тестове хората са разбирали истината за такива неща, за които дори не са подозирали, че съществуват.
- Всичко се измерва на определено ниво от слабо до силно, включително книги, храна, вода, дрехи, хора, животни, сгради, коли, филми, спорт, музика и т.н.
- Голяма част от съвременната музика  се калибрира под 200.  А това води до поведение, асоциирано с по-ниските нива на съзнание.
- Повечето от филмите свалят нивото на хората, които ги гледат, под 200.
- Общото човешко ниво на съзнание се колебаело под 200 (около 190) много векове преди изведнъж да нарасне до 207 в средата на 80-те години на 20 век. По този начин предсказанието на Нострадамус за края на света е могло да бъде избегнато (той го е направил във времена, когато човешкото съзнание е било под 200). Оставането на света под 200 за дълъг период от време би причинило огромен дисбаланс, който несъмнено ще доведе до гибелта на човешкия род.
- Силата на няколкото индивида на върха на таблицата уравновесява неосъзнатостта на масите.
-1 индивид на ниво 300 уравновесява 90 000 души под ниво 200
-1 индивид на ниво 400 уравновесява 400 000 души под ниво 200
-1 индивид на ниво 500 уравновесява 750 000 души под ниво 200
-1 индивид на ниво 600 уравновесява 10 милиона души под ниво 200
-1 индивид на ниво 700 уравновесява 70 милиона души под ниво 200
-12 индивида на ниво 700 се равняват на 1 аватар (като Буда, Исус, Кришна) на ниво 1000.
- За каквото и да е смислено човешко удовлетворение не може дори да се говори преди 250, където в някаква степен започва да възниква самоувереността.
- Когато нивото на някого падне под 200, във всеки момент започва да губи силата си, да става по-слаб и по-предразположен към манипулация от околните.
- Някои аспекти от живота на даден човек са на високо ниво, докато други се калибрират на по-ниските нива. Взети заедно те определят средното ниво на неговото съзнание.

Коментар на нивата на съзнание:
1. Нивото на съзнание, в което си в момента, е средното ниво от всички нива, на които действаш (живееш). Обикновено вибрираме на ниво по подразбиране и се местим на по-горни или по-долни нива в зависимост от ситуацията. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие съответстват на едно специфично ниво на съзнание, затова ако сумираме всички тях, получаваме нивото по подразбиране, на което се намираме. Рядко някой би поддържал еднакво ниво на съзнание за даден период от време. Дори в един и същ ден можем да се държим според определено ниво на съзнание в един контекст и на тотално различно ниво в друг контекст. Всичко, въздействащо на твоето съзнание, е стимул в живота ти. Това включва ситуациите, в които си, хората, с които прекарваш времето си, средата ти и т.н. В моменти на напрежение обикновено съзнанието пада няколко нива надолу. В зависимост от това как се справяш с напрежението нивото ти по подразбиране може да се вдигне до по-високо след неприятната случка.
2. Ти можеш да преминаваш през различни нива на съзнание. Сегашното ти такова не определя какво ще е нивото ти в бъдеще. То не е статично и подлежи на промяна. Всеки човек има възможността да се движи в нивата, това зависи от желанието му за развитие.
3. Разликата между нивата на Сила и нивата на Насилие:
Д-р Хокинс разделя съзнанието на две главни категории – едната е основана на насилието (под 200), а другата на силата (над 200). Хората на нивата на насилието вибрират на емоции, в чиято същност лежи страхът. Те са по-склонни към външен контрол над другите и над себе си (потискане, насилие, принуждаване, манипулиране, невъздържаност), за да постигнат желаните резултати. Тук например са престъпленията, войната, злоупотребите или дори авторитарното родителско поведение. Хората на нивата на Силата (обич, емпатия, разбиране) вибрират на емоции, основани на любовта. Те са изравнени все повече с настоящия момент и вселената и използват това, за да постигнат желаните резултати.
4. Всяко ниво може да е полезно или вредно в зависимост от нивото, на което се намираш самият ти. Например, Страхът (100) може да изглежда съвсем нежелателен, ако си на нивото на Желанието (125). Обаче, ако си на ниво Вина (30), да си около хора в състояние на Страх (100) е всъщност полезно за теб, тъй като това може да повиши вибрацията ти. Най-общо казано е по-ефективно да си покрай хора с по-високо съзнание, което е по-близо до твоето (в противоположност на голямо разстояние в нивата), тъй като на енергията ти и е по-лесно да постигне резонанс с техните. Когато хората са на твърде различни нива на съзнание, това може да доведе до безразличие и отчуждение. В този ред на мисли, когато повишаваш вибрацията си, става очевидно, че по-ниските нива са по-ограничени. Например, ако си на ниво Гордост, ще можеш  да видиш как нивата на Срама, Вината, Апатията, Мъката, Страха, Желанието, Гнева възпрепятстват хората. А ако си на нивото на Приемането осъзнаваш, че съществата на нивата на Гордостта, Смелостта, Неутралността, Готовността възпират другите.
5. Д-р Хокинс твърди, че двете огромни бариери по пътя на духовното израстване са нивата 200 и 500. Смелостта (200) представлява радикално преместване от деструктивно и зловредно поведение в един цялостен начин на живот. В момента приблизително 78% от световното население е под това фатално ниво. Разрушителната енергия на това мнозинство би повлякла цялото човечество надолу, ако не беше балансиращото въздействие на останалите 22%.
Втората голяма бариера е Любовта (500). В този контекст любовта е начин на съществуване, а не емоция, както сме свикнали да я възприемаме. Причината това ниво да се достига толкова трудно е, защото нашето его е твърде вкоренено в материята, а не в духа, който става очевиден при 500. 400 представлява нивото на разумността, направлявана от един линеен, механистичен свят на формите (съвременното общество, което включва напредък в медицината, науката, политиката и т.н.). Интересно е, че интелектуалните гении, включително Айнщайн, Фройд, Нютон, Аристотел са калибрирани на около 499. 500 представлява много трудна преграда и затова само 4% от населението е достигало дотам. Това ниво е преход от линейното и доказуемото (класическата физика) към нелинейната, безформена духовна реалност.